litceysel.ru
добавить свой файл
  1 2

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕКСПОЗИЦИЯТА

При работа с електронни светкавици скоростта на затвора не е определяща за експозицията, важно е в момента на светването на светкавицата той да е напълно отворен. Маркировката на скоростите , за всеки модел фотокамера,  се поставя в позиция Х или срещу знака светкавица. Обикновено скоростта на затвора е в диапазона от 1/30 до 1/125 сек., а при последните модели на НИКОН и КАНОН  е над 1/250 сек. и избора на съответната скорост става с помощта на електронен дисплей.

При снимането с електронна светкавица величината на диафрагмата се избира в зависимост от чувствителността на филма, разстоянието от светкавицата до обекта и мощността на светкавицата. Мощността се определя от така нареченото водещо число,което се дава от производителя за определена чувствителност на фотолентата и средни условия на отражение на фона. За да се определи диафрагмата трябва да се раздели водещото число на разстоянието до обекта.Например ако водещото число на една светкавица е 28 и обекта е на 10 метра то блендата е 1/2,8, а ако обекта е на 7м, то блендата е 1/4.

            На корпусите на повечето светкавици има таблици с помощта на които може да се определя блендата в зависимост от чувствителността на филма и разстоянието до обекта на снимане.

Независимо от даденото от производителя водещо число, винаги, когато снимаме с нова светкавица,трябва да направим пробни снимки, за да определим дали водещото число отговаря действително на обявеното от фирмата производител.

Най-точно експозицията се определя с помощта на флашметър,като за предпочитане са уредите,които могат да замерват както падащата,така и отразената светлина. Използването на флашметър е задължително когато се работи с няколко светкавици при снимане в студио или на открито.

Най-новото поколение електронни фотосветкавици разполага с автоматика,която дозира светлинния поток в зависимост от разстоянието до обекта. За предпочитане е да се работи със системни фотосветкавици, т.е. ако снимаме с НИКОН, то и фото светкавицата също да е на фирмата НИКОН, в този случай използваме електронното измерване на фотоапарата, което ни гарантира перфектна експозиция. Повечето фотосветкавици дават възможност да се избират няколко бленди за съответната чувствителност  на фотофилма.В някои по-скъпи професионални фотосветкавицисветкавици има делител на мощността - например 1/2,….. 1/32, …..до 1/128 от пълната мощност.


Когато се снима с фотосветкавица работеща на автоматичен режим трябва да се внимава , когато преобладаващият фон зад обекта е светъл или тъмен.Например ако снимаме човек , застанал пред бяла стена, то тя ще отрази повече светлина и лицето на човека ще остане недоекспонирано,същият ефект се получава и когато човекът е застанал пред прозореца на стаята, а отзад влиза силна дневна светлина. Също може да сбъркаме,ако снимаме група хора с тъмни дрехи,или застанали пред тъмен фон-тогава до рецептора достига малко отразена светлина и лицата на хората ще бъдат преекспонирани.В такива случаи се препоръчва да се премине на ръчен режим на работа и блендата да се определи в зависимост от разстоянието до обекта или да се подбере съответният режим при последните модели фотокамери. В повечето  конструкции  фотосветкавици е възможно завъртането на главата на светкавицата в страни /към стената/ или нагоре /към тавана/ за да получим по-естествено отразено осветление. В този случай бих ви препоръчал ,ако ползвате автоматиката на фотосветкавицата или фотокамерата, да отворите блендата на едно деление от посоченото на калкулатора на светкавицата.

Разполагането на светкавицата в близост до оптическата ос на обектива обикновено е нежелателно, защото води до много плоско осветление и често предизвиква ефекта, наречен “заешко око”, предизвикан от отразяването на светлината в ретината на окото.Това се преодолява, като светкавицата се отдалечава от оста на обектива със специално рамо, което я държи встрани от оста на фотоапарата.

По-меко осветление при снимане със светкавица може да получим като ползваме подходящи отражатели (чадъри, бял картон, стиропор, специални фирмени отражатели, монтирани към светкавицата) или дифузьори

( полупрозрачен бял чадър, бял балон или пергамент).

Интерес представлява използването на фотосветкавицата за просветляване на сенките , когато слънцето осветява фотомодела в гръб (задно-горно или задно -горно-странично осветление ).


Най-напред определяме блендата, все едно, че снимаме при осветление  само от светкавица-например водещото число на светкавицата е 32, а обектът е на 4 м –това дава бленда 1/8, но поради това, че имаме и налично дневно осветление, затваряме диафрагмата с едно деление ,т. е. поставяме на обектива бленда 1/11.

Следващата стъпка е да определим реалната неоходима скорост на затвора при тази бленда, но трябва да внимаваме да не е по-голяма от тази, при която се синхронизират светкавицата и затворът(обикновено 1/60 или 1/125 сек), ако това условие  не е изпълнено може да променим разстоянието до обекта (ако разполагаме с вариообектив това е по лесно).

За методът “Отворена светкавица ”сме разговаряли,но ще споменем отново. Ако се налага да снимаме голямо, изолирано от външна светлина пространство и разполагаме само с една светкавица, това може да стане като поставим камерата на статив и положение “В” на скоростите . Фотографът отваря затвора с помощта на жило, за да не мръдне камерата, а неговият помощник светва на предварително определени места. Затворът се затваря, едва след последното светване. Количеството попаднала върху фотолентата светлина зависи от разстоянието между фотосветкавицата и снимания обект, така че е необходимо да се стремим между обекта, който осветявяме и фотосветкавицата всеки път , да имаме равни разстояния.

При снимки с  фотосветкавица трябва да се внимава за отблясъците, особено ако  в полезрението на фотоапарата попадат огледала, витрини на шкафове, прозорци, лакирани мебели и др. Това може да се установи като от мястото на светкавицата към обекта се насочва прожектор от джобно фенерче и се внимава за предизвиканите бликове, и ако има такива, мястото на светкавицата се променя.

В заключение можем да кажем, че с помощта на електронната фотосветкавица е възможно да направим перфектни снимки, стига да се съобразим с някои основни правила.


13. НАТЮРМОРТ

Натюрмортът, съдейки по името, представлява съвкупност от неодушевени предмети. Подготовката и снимането на натюрморта изисква дълга и старателна работа, независимо от това, че има случаи, когато желаният резултат се получава още при първата композиция. Създаването на натюрморти е творчески процес, който може да бъде вдъхновен от незабележими в ежедневието предмети, които със своето очертание, форма и фактура са привлекли опитното око на добрия фотограф.


            Неправилно някои смятат, че натюрмортът е лесен жанр. При него,както и в рекламната фотография е много важно да постигнем съвършена композиция и перфектно светлинно решение на кадъра, да предадем изразително обемните форми и фактурата на сниманите предмети. Това изисква особено прецизна работа със светлината, защото само с нейна помощ може да се предаде в снимката усещането за гладкост на предметите или чувството за мекотата на велура.

            Композицията е от голямо значение за художествената стойност на натюрморта. Повечето предметни композиции са активно режисирани или аранжирани.От една страна това е твърде удобно, защото авторът има възможност да пренарежда и експериментира, докато се получи най-изразителната композиция. Трудностите идват от обстоятелството, че за всеки предмет трябва да бъде намерено точното място, трябва да се мотивира връзката между отделните предмети, да се изгради уравновесена и компактна композиция. При натюрморта е важно материята да се изобразява по-категорично, с повече подробности и острота. За да решим тези задачи се препоръчва да се работи със средно и голямоформатни камери.

            За препоръчване е да се работи със задна насочена светлина, като при необходимост сянките се разрабонват допълнително, както и с моделираща и ефектна светлина.

            Необходимо е да отделим особено внимание и на фона. Когато линията на хоризонталната повърхност, на която са разположени обектите пресича фона, то кадърът се разполовява и това нарушава композицията. За да избегнем този проблем трябва да изберем или висока гледна точка, или плавно огънат фон от хартия или парче плат.

            При снимането на натюрморти може да се използват обективи с различно фокусно разстояние, като се съобразяваме с допустимите перспективни изменения на предметите. Задължително трябва да осигурим максимална дълбочина на рязко изобразяваното пространство и висока разделителна способност, което се постига с бленди над 1/11. За предпочитане са филмите с ниска и средна чувствителност, заради по-добрата си разделителна способност. Снимането от статив е задължително, а така също и ползването на жило.


Снимането  от статив се налага не само заради малките скорости, с които се снима, а поради това, че така по-лесно може да се следи композицията, като се контролира непрекъснато през визьора на фотоапарата.

Предаване на фактурата. Под фактура се разбира характерът на строежа на повърхностите, които по този признак може да бъдат разделени на три големи групи: матови, гланцови и огледални.

 

Към матовите фактури се отнасят всички повърхности, които са грапави, покрития с латексови и постни бои, кадастрон и рисувателна хартия, целволени тъкани, матови и структурни фотохартии.

 

            Гланцови фактури - всички гладки повърхности. Покрития с блажни бои, хромова хартия, копринени тъкани (атлас),гланцови фотохартии.

 

            Огледални повърхности - всички гладко полирани повърхности на метали, стъкло и други подобни предмети ( вилици, лъжици,съдове от алпака,сребро, злато ).

            Понятието фактура е неотделимо от цвета. Две стени боядисани с блажна боя, с еднаква по строеж повърхност изглеждат различни по фактура, ако са оцветени с различни цветове. Бялата измазана стена изглежда различно от същата стена боядисана в черно.

            Понякога в понятието фактура се включва и макрорелефът на повърхността.

            В пряка зависимост от строежа на повърхността се намира характерът на отражението на падащата върху нея светлина. Така матовите повърхности отразяват светлината еднакво във всички посоки и я разсейват, получавайки се дифузно отражение. Насочената светлина падаща върху такава повърхност, се отразява, като мека разсеяна светлина, при което повърхността изглежда равномерно и меко осветена.

            Количеството светлина, отразено от гланцовата повърхност, зависи от ъгъла на падане върху тази повърхност и от ъгъла, под който се разглежда светлината. Така под ъгъла на огледално отражение ние виждаме меки бликове, огледална съставка на отразената светлина. Под други ъгли се отразява толкова по-малко светлина, колкото по-малък е ъгълът на падане на лъча. Отражението от гланцовата повърхност се нарича смесено, понеже в потока на отразената светлина, наред с дифузната има и огледална съставка.


            Огледалната фактура се характеризира само с насоченото отражение на падащата светлина. Това означава, че даже при осветяване на огледалната повърхност с поток от разсеяна светлина върху нея се образуват само ярки остри бликове, които са отражение на самия светлинен източник. Извън бликовете, поради липса на дифузна съставка в отразената светлина, огледалната повърхност изглежда тъмна, неосветена.

 

            Предаване на фактурата в снимките

            Неуспехите в снимките на начинаещите фотографи обикновено са свързани с монотонните, без разработени детайли повърхности на предметите, които в действителност се характеризират с матови, гланциви и пробляскващи повърхности. Снимките им са много условни, неизразителни, липсва им живописност и пластичност. За такива снимки казват, че на тях не е възпроизведена фактурата на предметите и повърхностите.

            Работата с фактурата е извънредно важен въпрос в творчеството на фотографа. Реалистичното изобразяване на човека, елементите на пейзажа, детайлите на интериора и т.н. е свързано с предаването на фактурите на реалния свят. Възпроизведени в снимката фактурите увеличавт сходството на изображението с оригинала и дават възможност на зрителя да си състави ясна представа за фотографирания предмет или обект. Добре предадената фактура усилва значително художествените качества на снимките.

 

            Осветяване на фактурата

            За предаване на характера на повърхността на предметите в снимката решаващо значение има подходящото им осветяване.

            При осветяване на матови фактури се изискват особено точно дозиране на светлината и висока прецизност при определяне на експозицията. При излишък на светлина или при преекспониране повърхностният строеж на предмета върху снимката напълно изчезва, а осветените повърхности стават монотонни, удавени в светлина. Губи се и пластиката на обемните форми, обектът на снимката излиза плосък, неизразителен.


            За да се предаде строежът им, едроструктурните и грапави повърхности трябва да се осветяват с коси снопове насочена светлина, която просто да се плъзга по предметите.Такава светлина обрисува издатините и вдлъбнатините на грапавите повърхности върху микрорелефа, на който се образуват мънички осветени и сенчести участъци, подчертаващи тяхната структура. Осветяването на грапава повърхност със светлина падаща под нормален ъгъл спрямо нея или с разсеяна светлина, не дава възможност върху снимката да се изявят характерните особености на дадена фактура. Тогава издатините и вдлъбнатините се осветяват с еднаква яркост, вследствие на което релефът се изглажда и губи своите характеристики.

            При осветяването на гланцови фактури трябва да се държи сметка за даваното от тях смесено отражение и обстоятелството, че осветената под определен ъгъл повърхност дава бликове. Тук също е необходима насочена светлина - коси светлинни снопове, защото само те могат да изявят тази фактура. Ъгълът на падане на светлинния поток се определя в зависимост от това доколко ярък трябва да се получи бликът. Да припомним, че той придобива максимална яркост при огледален ъгъл на отражение. За да се избегне образуването на твърде ярки светлинни бликове е желателно светлината да се смекчи ( с дифузьори ) . Наред с насочената светлина се използва и разсеяна светлина, която повишава общата осветеност на повърхността по цялата и площ. Така се намалява контрастът между общата повърхност на предмета и бликовете.

            Най-сложни за осветяване и възпроизвеждане в снимките са огледалните фактури. Ярките силни бликове в местата на огледално отражение на лъча и на самия светлинен източник и твърде незначителната яркост на другите участъци на осветената повърхност, вследствие на липсата на дифузна съставка в отразената светлина, води до възникване на голям интервал от яркости, които се възпроизвеждат трудно върху светлочувствителните материали. Такова изображение дава неправилна представа за фактурата на предмета.Полиран или никелиран метал, огледало и др., които в действителност се възприемат от окото светли и блестящи, на снимката се виждат тъмни, почти черни, при което пластиката на обемната форма на предметите почти напълно се загубва.


            Огледалните фактури не трябва да се осветяват с рязка насочена светлина.По-добре е да се използва мека, разсеяна светлина, която дава възможност да се смекчи малко яркостта на образуваните бликове. Но и тя не дава необходимото изсветляване на огледалната повърхност. Тук е необходима по-специална схема на разположение на осветителните тела.

            Огледалната повърхност отразява в себе си обкръжаващите я предмети. Ако осветлението се насочи към обкръжаващите предмети, то и отразяващото ги огледало също изсветлява и тогава огледалните повърхности на снимката придобиват свойствената им светлина, получава се вярна представа за характера на огледалната фактура.

            В допълнение трябва да кажем, че няма да е правилно пълното премахване на бликовете, те са характерни за предметите и трябва да се запазят. Необходимо е само да се намалят силните контрасти, за да се предадат добре от фотоматериалите.

 

            Стъкло,порцелан,фаянс

            Това са често срещани материали във фотографския натюрморт. На снимките те излизат живописни по тон, по контраст на бликовете, разбира се, ако са добре заснети от фотографа.

            Когато пристъпваме към снимки винаги трябва добре да си припомним основните признаци на отделните фактури.

 

            Порцелан - основна е задно страничната светлина, която дава бликове върху порцелана, които може да се отслабят с няколко опънати марли пред светлинните източници или с друг дифузьор. Освен това откъм страната на фотоапарата се поставя източник на запълваща разсеяна светлина.

            Подобна е светлинната схема при снимането на стъкло, но тук се използват специални светлинни източници с удължена форма, които създават колонни бликове. Естествено с натрупването на практически опит, всеки фотограф си изгражда свои светлинни схеми.

14. ПОРТРЕТ ПРИ ЕСТЕСТВЕНА И ИЗКУСТВЕНА СВЕТЛИНА



В последното десетилиетие фотографията се разви с много бързи темпове и стана достъпна за всеки.Почти няма семейство, което да не притежава поне един любителски фотоапарат. Снимки се правят по всякакъв повод - когато сме на почивка или имаме семейно тържество, при това голяма част от тях са портрети - в едър план, цял ръст или групови. Това ни дава основание да кажем, че портретът на открито е най- разпространената форма на портретуване, като основният източник на светлина е естественото дневно осветление идващо от слънцето.

            Снимките при дневна светлина не са съпроводени с особени технически затруднения (както е при снимките в студио, където наличието на студийно осветление и неговото дозиране изискват специални умения и подготовка).Отпада необходимостта от статив и не тряабва да караме моделът да стои неподвижно. Друг съществен момент е възможността много лесно и бързо да променяме фона и екстериора заобикалящ портретувания. Възможностите практически са неограничени - може за фон да подберем цъфнал розов храст или отрупано с плодове дърво, можем да разположим нашия модел сред стените на порутена селска или градска къща или на скалите до морския бряг…Това е основателна причина фотографът да не се ограничава в броя на направените портрети ,разбира се докато не му свършат фотолентите.

            Богатството на дневното осветление е безкрайно и не бих се съгласил със становището, че то е елементарно и е подходящо само за събитийни и документални снимки. Напротив , имитирайки различните вариации на дневната светлина, професионалните фотографи са направили своите осветителни тела използвани в студията и ателиетата. Всеки , който внимателно е изучил видовете светлини при студийния портрет, спокойно може да пренесе наученото за изкуствената светлина върху дневното осветление.

            Директната слънчева светлина, особено при ясно безоблачно небе, по своя характер е насочена и създава контрастно осветление. За портретни снимки тя е най-подходяща, когато слънцето е ниско над хоризонта в ранните утринни или привечерни часове на денонощието.Когато слънцето е много високо, характера на светлината придобива всички недостатъци на горното осветление. Сенките около очите стават дълбоки, устните се разсичат от сянката на носа и контрастът става още по-непоносим. Дори предното насочено слънчево осветление е много контрастно и се нуждае от допълнително просветляване на сенките. Достатъчни са само няколко бели облачето в небето , за да омекотят сенките на лицето. Когато небето е безмилостно безоблачно може да потърсим някоя боядисана в светло стена или дърво със светла кора, които да използваме за просветка на насочената светлина. Подбирайки разстоянието между тези естествени отражатели и модела, ние лесно може да регулираме силата на моделиращата отразена светлина . Подходящ омекотител на слънчевата светлина е и морският пясък, отворена книга или вестник, разположени под подходящ ъгъл. Разбира се , най-доброто решение е подходящият отражател изработен от специални материи, както и парчето бял стиропор или лист бял картон опънат на рамка.


            Слънчевата светлина рисува много остро контурите на лицето, подчертава добре фактурата на кожата и подсилва пластичния ефект на обемните форми. Когато снимаме и трябва да подчертаем остро изрязаното мъжко лице или набраздената старческа кожа, директната слънчева светлина е много подходяща. Когато трябва да заснемем  манекенка с младо и нежно лице трябва да търсим светлина с друг характер. Подобно на спотовата светлина, директната слънчева светлина подчертава и безмилостно засилва всяка дребна неравност по кожата. Затова често се налага при рекламни и художествени снимки да използваме специални дифузьори от бяла прозрачна материя , опъната на рамки с размери 2 х 3,5 метра. Добре е да използваме директната слънчева светлина само там, където искаме да подчертаем детайли и където от творчески съображения търсим засилен контраст.

            Едно от неприятните обстоятелства, когато снимаме при директна слънчева светлина е дразненето, която тя предизвиква на очите и кара модела постоянно да примигва. Това напряга лицевите мускули, клепачите се присвиват и лицето загубва естествения си израз. Зениците се свиват, блясъкът в очите изчезва и дори специалните капки, които разширяват зениците не помагат много. Насочената светлина трудно се понася от хора с алергичност към силната светлина и чувствително зрение. Понякога се практикува моделът да държи очите си затворени и в момента на снимането да ги отвори, но така погледът му е разконцентриран, неестествен и разбира се, че и портретът е несполучлив.

            Добър вариант е насочената светлина да не попада директно отпред и отгоре върху лицето на модела. Удачно е да използваме насочената слънчева светлина като коса задна или насрещна ( контражурна ). Това налага да се направи просветка. За просветка може да се използва подходящ отражател от бяла и сребриста материя, както и преносима електронна светкавица. С помощта на светкавица, при точно изчисляване на параметрите на наличното осветление и излъчванато от светкавицата, може да получим прекрасни портрети. Тук трябва да споменем, че това е стил на работа в някои световно известни модни списания при снимане на открито.


            В повечето случаи разсеяната дневна светлина е много по-подходяща и удобна за портретна работа. Дифузната светлина намалява контраста в портрета и позволява да се разработят добре полутоновете в изображението. Понякога в чернобялата фотография, за да получим по пластичен образ, се налага да прибегнем до по-продължително проявяване на филмовия материал, като по този начин увеличаваме контраста или като изполваме по-контрастни филми.

            Върху разсеяната дневна светлина може да въздействаме и по друг начин. Дори и през най-мрачния ден, когато светлината от небето е напълно дифузна, може да се използва въображаемата " сянка" на тъмен зид или голямо дърво. Тези предмети поглъщат светлина и ако разположим модела по подходящ начин, можем да създадем контрастна разлика в изображението. С изменението на разстоянието до тъмния предмет се изменя и силата на пластичния ефект, създаван от разликата в осветеността на двете страни на модела.

            Дифузната светлина се възприема по-лесно от модела, не се налага премрежване и присвиване на очите. Между двете крайности на насочената и разсеяната дневна светлина лежи голяма поредица от комбинирани светлини. Белите пухкави облаци, пръснати по небето, насочват в различни посоки светлината и засилват разсейването и в атмосферата. Леките перести облаци, слабата мъгла и маранята омекотяват директната слънчева светлина. На практика през повечето дни от годината имаме смесено слънчево осветление. Неговото пълноценно използване зависи от опита на фотографа, на уменията му да приложи натрупаните знания за ползването на изкуственото осветление и на неговата наблюдателност за възможностите на естественото.

            Фотоапаратите и обективите, използвани при портрета на открито са същите, както и при студийните снимки. Дългофокусният обектив се използва доста често, особено когато се налага да отделим обекта от шарения заден план - тогава максимално отворената диафрагма и дългият фокус са задължителни. По този начин, както вече сме споменавали се намалява дълбочината на рязко изобразяваното пространство пред и зад обекта, който снимаме.


            При външни снимки снимки е възможно използването на различни фотофилтри.Те помагат за усилването на тоналния контраст или за отделяне на модела от заобикалящия го фон. Например при черно-бялата фотография русокоса девойка на фона на синьо небе ще изпъкне по-добре, ако се снима през тъмно жълт или оранжев филтър.

            За да използваме небето за фон се налага да снимаме от ниска гледна точка. Това води до удължаване на краката на модела, но съществува опасност ноздрите да се подчертаят и лицето да стане по-заоблено. Също трябва да не забравяме, че при снимането с нормален обектив отблизо се появяват и перспективни съкращения на челото.  В месности, където хоризонтът е ниско, както на морския бряг или високо в планината, небето много лесно се превръща в подходящ фон.

 

СМЕСЕНА СВЕТЛИНА

            Характерна особеност на наличната светлина е, че фотографът не може да се намесва в подреждането на осветлението, не може по свое желание да усилва или отслабва отделните светлинни източници. Той трябва да работи със светлината такава, ксаквато е.

            Наличната светлина определя такива условия, с които трябва да се съобразява професионалния фотограф, но понякога тя подсказва и по-широко поле за творчески интерпретации. Понякога размазванията в образа или по едрото зърно на филма може да се превърнат от дефекти в ефекти, в характерна изразност на фотографския стил.

            Когато се правят фотопортрети, илюстриращи статии посветени на известни политически или творчески личности, е за предпочитане те да са направени в градината, кабинета или ателието на твореца или политика. Така по-лесно и по-естествено се фотографират хора, които се притесняват от фотоапарата и се постига по-голяма достоверност на образа.

            Един от важните творчески проблеми на фотографа е да почувства правилно светлината с нейните възможности и недостатъци, да се ориентира максимално бързо, да оползотвори всички възможности на обстановката - светли стени, отразяващи плоскости.       В някои ситуации фотографът може да си помогне с някои малки хитрости , за да подобри осветлението. Възможно е да заменим стандартните крушки с фотолампи, които увеличават силата на светлината, като запазват характера на преобладаващата светлина. В някои случаи, когато подмяната на лампи е трудна и невъзможна, се използват халогенни лампи насочени в тавана или подходящи плоскости и стени, но така че светлината да идва от посока близка до тази на наличната светлина. Разбира се при всички тези случаи, особено когато работим на цветни фотофилми, трябва да се съобразяваме с цветната температура на съответния филм - когато работим с филм за дневна светлина е за предпочитане да използваме електронни фотосветкавици, които имат същата цветна температура като слънчевата светлина.


            Много по-лесна е работата, когато светлината е изразно средство - така, както е в театъра, балета или операта. Тогава с известна промяна на гледната точка може да променим светлинната постройка и да видим сцената по нов начин.

            Във всички случаи е важен натрупаният опит и направените експерименти.


15. ПОРТРЕТ ПРИ ИЗКУСТВЕНА СВЕТЛИНА


Портрет е дума от френски произход, която означава жанр в изобразителното изкуство или във фотографията.Портретът е изображение на човек - глава, бюст, цяла фигура, постигнато с пластични, графични или фотографски средства. Днес портретът се среща в голямо разнообразие както по отношение на мащаба на изображението, така и в свободата на позата, която заема.

            Обикновено различаваме глава в едър план ( паспортна снимка ), бюст

( портрет до кръста ), портрет до колене ( американски план ), портрет в цял ръст, портрет в общ план.

В модерната фотография се наложи и детайлът, който представлява едра отсечка от портретуваната глава. Една от основните задачи при портрета е да се покаже "душата на модела" , да се разкрие вътрешният мир на личността със средствата на обикновената фотография. Това е твърде трудно и за това много рядко се срещат  действително хубави, богати на емоционално съдържанише  фотографски портрети.

            Фотографът, особенно в началото на своята кариера ( по-късно това става интуитивно ), трябва да насочи вниманието си в следните няколко посоки:

§           В избора на позата или положението на главата на портретувания.

§           В определяне на подходящото разстояние между обектива и модела.

§           В подбора на характера, силата и посоката на осветлението.

§           В подреждане на интериеиора, в композиране на отделните елементи, които влизат в снимката.

§           В създаване на подходящ контакт между фотографа и модела, за да добие той най-подходящото изражение.


§           При репортажния метод на снимане, фотографът трябва да се нагоди към конкретната обстановка и да издебне подходящия за снимане момент.

            Би било добре да имаме обща представа за класическите пропорции в изкуството, тъй като и фотографията, бидейки едно от изкуствата, се влияе от тях. Според класиката идеалната глава има формата на яйце с обърната на долу остра част. Очите почти разполовяват главата по височина, а от своя страна лицето се разделя на три равни части: Първата е от основата на косата до линията на веждите. Втората е от веждите до върха на носа. А третата е от върха на носа до брадичката. Ухото в идеалния случай има височина 1/3 от лицето, като горният му край съвпада с линията на веждите, а долният с линията на носа. По отношение на класическия профил е важен правият ъгъл на линията прекарана през основата на челото и основата на носа, с линията минаваща през основата на носа и долния край на ухото.

Практиката е показала, че въпреки неограниченото разнообразие хората условно се разделят на четири  типични групи:

-         с кръгло лице

-         с тясно и продълговато лице

-         лице с изявена остра брадичка

-         лице с широка челюст

            Особенностите във формата на лицето в по-голяма или в по-малка степен са свързани с характера на човека.

            Чрез навеждане надолу или повдигане нагоре на брадичката, чрез завъртане на главата или чрез изменение на ракурса, може да се промени съотношението между отделните части на лицето. Така например при навеждането на главата надолу или чрез снимане от висока гледна точка челото нараства за сметка на брадата и обратно - при повдигане на брадата нагоре или от ниска гледна точка, долнта третина на лицето нараства, а челото се смалява.





<< предыдущая страница