litceysel.ru
добавить свой файл
  1 2 3
16.11.2009.


12 Англия (Anglia) е латинското наименование за югоизточната и централна част от о-в Великобритания, идващо от името на германското племе англи. Думата England (произнася се "Инглънд"), която се използва в съвременния английски език за назоваване на държавата Англия, произхожда от староанглийското Englaland – земя на англите, употребено за пръв път през 897 г.

13 Кралство Кент (лат. Cantia Regnum, англ. Kingdom of Kent) е държавна структура просъществувала от 450 до 871 г., днес графство в най-югоизточната част на Англия. Негов главен град и до днес е Кентърбъри (лат. Cantuariensis, англ. Canterbury). Кент е единствения регион на територията на о-в Великобритания, където след инвазията на германските племена се заселват ютите, дошли от земите на п-ов Ютланд, днешна Дания.

14 Bж. Thurston, Herbert. Bertha. // The Catholic Encyclopedia, Vol. II. Herbermann, C. G., et al. New York, 1907, p. 1149.

15 St. Gregory the Great. Epistle XXIX: To Bertha, Queen of the Angli. // Select library of Nicene and Post-Nicene Fathers of the Christian Church, Vol. XIII, 2nd series. Schaff, P., Wace, H. New York, 1898, p. 57.

16 Bж. Venerable Bede. Ecclesiastical History of the English People. Book I, Chap. XXIII. // Bede’s Ecclesiastical history of England: A Revised translation with introduction, life and notes. Seller, A. M. London, 1907, p. 34.

17 Venerable Bede. Op. cit. Book I, Chap. XXIII, p. 36.

18 Вж. Ibid. Book I, Chap. XXV-XVI, pp. 36–37.

19 Ibid. Book I, Chap. XVII, p. 38.

20 Ibid. Book II, Chap. III, p. 58. – Тук Рочестър е назован от преп. Беда с латинското име Civitas Dorubrevis и староанглийското Hrofæcæstræ. Bж. Hussey, A. Notes on the churches in the counties of Kent, Sussex, and Surrey. London, 1852, p. 136.


21 Bж. Clifford, Cornelius. St. Augustine of Canterbury. // Τhe Catholic Encyclopedia, Vol. II. Herbermann, C. G., et al. New York, 1907, p. 180.

22 Augustine of Canterbury. // Wikipedia, the free encyclopedia.

17.11.2009.

Днес св. Августин е на много висока почит сред англичаните редом със св. вмчк. Георги Победоносец, който се счита за патронен светец на Англия, поради което и червеният кръст на знамето ╒ се нарича Saint Georges’ Cross – кръст на св. Георги. Житието на св. Георги било изключително популяризирано в земите на Англия през ХІІ-ХІІІ в. от завърнали се от Светите земи кръстоносци. Св. Георги бил възприет за патронен светец на английската монархия през управлението на крал Едуард ІІІ (1327-1377).

23 Цоневски, И. К. Англиканската църква и преговорите ╒ с Православната църква за сближение и съединение // ГДА, Том ХХІІ (XLVIII), 2, 1972/1973, София, 1976, с. 26.

24 Нортъмбрия (Northhumbria) е кралство на англите, разположено в северо-източните части на днешна Англия и южните части на днешна Шотландия, представляващо всъщност обединение на две по-малки кралства: Берника и Дейра, започнали съществуването си през VІ в. Името Нортъмбрия е от англо-саксонското (мн. ч.) Norðhymbre т. е. хора на север от Хъмбър (Humber) – естуар, служещ за южна граница с кралството Мерсия. Като отделно кралство Нортъмбрия просъществува до 954 г. Днес на част от територията ╒ се намира английското графство Нортъмбърленд (Northumberland), граничещо с Шотландия.

25 Milmo, Cahal. Home-grown holy man: Cry God for Harry, Britain and... St. Aidan. // The Independent on Sunday. (Official website of the newspaper – 23th of April 2008).


17.11.2009.

Във въпросната статия д-р Иън Брадли, специалист по практическо богословие, изказва мнението, че св. преп. Айден трябва да бъде избран за патронен светец и символ на обединената британската духовност. По думите на Брадли „св. Георги няма нищо общо с Британия”. Привържениците на въпросното мнение смятат, че св. Айден може да послужи за обединителна фигура между днешните Ирландия (където е роден), Шотландия (където е учил) и Англия (където е проповядвал и починал).


26 Вж. Stevens, C. The one year book of saints. Huntington, Indiana, 2002, p. 264.

27 Davies, O., O’Loughlin, T. Op. cit., p. 19.

28 Цоневски, И. К. Цит. съч., с. 26.

29 Цоневски, И. К. Цит. съч., с. 26–27.

30 Вж. Venerable Bede. Op. cit. Book I, Chap. ХХХ, p. 48.

31 Относно някогашния спор за първенство между двамата архиепископи вж. Barrow, Frank. The English Church, 1066-1154: A History of the Anglo-Norman Church. London, Longman Publishing Group, 1978.

32 В Англия съществуват и т. нар. Royal Peculiars (букв. кралски собствености). Това са църкви и имоти, които попадат под пряката юрисдикция на монарха и практически не са част от нито една църковна провинция. Такова е например Уейстминстърското абатство „Св. ап. Петър” в Лондон.

33 Archbishop. // Willich, A. F. M. The Domestic Encyclopaedia or, A Dictionary of facts and useful knowledge, Vol. I, 2nd ed. Cooper, T. Philadelphia, Pennsylvania, 1821, p. 88.

34 Вж. Roles and Responsibilities. // The Archbishop of Canterbury home page.

18.11.2009.


35 Venerable Bede. Op. cit. Book I, Chap. ХII, p. 51.

36 За детайлна информация относно катедралата вж. Willis, Robert. Architectural history of Canterbury Cathedral. London, Longman & Co., 1845.

37 Зноско-Боровски, протоиер. Митрофан. Православие, римокатолицизъм, протестантство и сектантство. Варна, 1994, с. 103.

38 Цоневски, И. К. Цит. съч., с. 27.

39 Малицки, П. И. История на християнската Църква – трети период: от 1054 до днес. София, 1994, с. 288.

40 Anderson, C., Prime, S. I. The Annals of the English Bible. New York, 1852, p. 14.

41 Murray, T. The life of John Wycliffe. Edinburgh, 1829, p. 13.

42 Вж. Ibid., pp. 13, 16.

43 Ιbid., p. 19.

44 Wycliffe, John. // Benét, W. R. The Reader’s Encyclopedia, Vol. II, 2nd ed., New York, 1965, p. 1105.

45 Вж. Wycliffe, J. Against the Order of the Begging Friars. Oxford, 1608. – cit. Murray, T. Op. cit., pp. 43–44.

46 Ιbid., pp. 44, 45.

47 Tytler, Patrick F. The life of John Wickliff. Edinburgh, William Whyte & Co., 1826, pp. 53, 54. – cit. Ιbid., p. 61.

48 Kaluza, Zénon. Hus, Jan. // Encyclopedia of Christian Theology, Vol. I (A-F). Lacoste, J. Y. New York, 2005, p. 743.


49 Коев, Т., Бакалов, Г. Въведение в християнството. София, 1992, с. 178.

50 Wycliffe, John. // Benét, W. R. The Reader’s Encyclopedia, Vol. II, 2nd ed. p. 1105.

51 Murray, T. Op. cit., p. 61.

52 14-то правило на римокатолическия събор в Тулуза от 1229 г. гласи следното: „ние забраняваме лаиците (хората, незнаещи латински) да притежават книгите на Стария и Новия Завет... преводът на тия книги на обикновен (лат. vulgari) език ние най-стриктно забраняваме”. Bж. Peters, E. Heresy and Authority in Medieval Europe. London, 1980, pp. 194–195.

53 Anderson, C., Prime, S. I. Op. cit., pp. 19, 20.

54 Wycliffe, John. // Benét, W. R. The Reader’s Encyclopedia, Vol. II, 2nd ed. p. 1105.

55 Малицки, П. И. Цит. съч., с. 288.

56 Ян Хус бил изгорен на клада по време на същия събор в Констанц, който заклеймил и Уйклиф.

57 Вж. Murray, T. Op. cit., pp. 167, 173–176.

В гореспомената книга (с. 178–180) е описана етимологията на думата "лолард" (lollard). Най-вероятното предположение е комбинацията от старогерманското lollen – религиозна песен, химн с английската дума hard – твърд, упорит. Сиреч лолард ще да е някой, който често (упорито) пее химни.

58 Коев, Т. Цит съч., с. 29.

59 Тюдор (Tudor) е кралска династия, водеща началото си от крал Хенри VІІ (1485-1509). По бащино потекло той принадлежал към уейлския княжески род Дехейбарт, а по майчино – към английската кралска династия Ланкастър. По времето на Тюдорите Англия постигнала пълно обединение с Уейлс и затвърдила своята власт над Ирландия. Чрез своите испански и португалски бракове, Тюдорите станали мост на Англия към Новия свят. Създадени били колониите Нюфаундленд, Вирджиния, Нови Албион, Рупъртленд.


60 Бьодуел, Ги. Средният англикански път. Бавно изграждане. // Корбен, А., и др. История на християнството: за да разберем по-добре нашето време. София, 2008, с. 237–238.

До момента на смъртта си крал Хенри VІІІ имал общо шест брака и две „официални” извънбрачни връзки.

61 Зноско-Боровски, протоиер. Митрофан. Цит. съч., с. 103.

62 Превода на Тиндейл (Tyndale’s Тranslation) е първият, който е извършен от еврейските и гръцките текстове на ранен съвременен английски език (Early Modern English), говорен по онова време в Англия – езикът на който е писал Шекспир. Тиндейловият превод служи като основа за употребяваният и днес Превод на крал Джеймс (King James Version).

63 Бьодуел, Ги. Цит съч , с. 238.

64 Андреев, И. Д. Англика́нская це́рковь. // Христианство – энциклопедический словарь, Том І (А-К). Аверинцев С. С., и др. Москва, 1993, с. 77.

65 Малицки, П. И. Цит. съч., с. 288.

66 Зноско-Боровски, протоиер. Митрофан. Цит. съч., с. 104.

67 Бьодуел, Ги. Цит. съч., с. 238.

68 Rutledge, E. History of the Church of England: From the earliest periods to the pesent time, being principally an abridgement of grants. Middletown, Connecticut, 1825, р. 90.

69 Бьодуел, Ги. Цит. съч., с. 238.

70 Митев, Д. Инославни изповедания (учебно помагало). Варна, 2003, с. 148.

71 В Англиканската църква, Candlemass (букв. меса на свещи) е традиционно наименование за празника Сретение Господне (2-ри феврурари). Името идва от обичая по време на месата (св. Литургия) на този ден да се благославят свещи.

72 Вж. Thirty-Nine Articles. // Wikipedia, the free encyclopedia.



<< предыдущая страница   следующая страница >>