litceysel.ru
добавить свой файл
1 2 ... 4 5


Доц. Борис Минчев

Май 2008 г.

Есета за живота и жизненото дело на видни психолози

Contents


Есета за живота и жизненото дело на видни психолози 1

Едуард Титченер – класик на световната психология 1

Общопсихологически възгледи на Е. Титченер 2

Психологията като наука според Титченер 3

Титченеровата концепция за интроспекцията 4

Обща оценка на научното дело на Е. Титченер 5

Уилям Макдаугол – проникновен изследовател на човешката природа 6

Биографичен контест на научното дело на У. Макдаугол 6

Авторски идеи на У. Макдаугол 8

Обща оценка на научното дело на У. Макдаугъл 9

Фредерик Бартлет – креативен експериментатор и теоретик 10

Жизнен път на Ф. Бартлет 11

Психологическата концепция на Ф. Бартлет 12

Схеми на обяснение, инициирани от Ф. Бартлет 13

Живото продължение на идеите на Ф. Бартлет 15

Чарлз Спирман и дебатът за интелигентността 16

Жизнен път и научно дело на Чарлз Спирман 16

Спирман за факторния анализ и човешката интелигентност 19

Полемиката около g-фактора в световната психология 20

Оценка на идеите и приносите на Ч. Спирман 21

Доналд Бродбент и възходът на когнитивната психология 21

Филтърният модел на когнитивна обработка 22

Късни изследвания на Бродбент 24

Оценка на научното дело на Доналд Бродбент 24

Аврам Ноъм Чомски - живата съвест на Америка 25



Едуард Титченер – класик на световната психология


Борис Минчев

(сп. Психология-журнал, бр. 1 (43) 2008, с. 2-6)

Едуард Титченер има запазено място в историята на психологията. Името му се цитира, заслугите му за интроспективното изследване са признати. От друга страна в историята на психологията към него по традиция се подхожда шаблонно – макар и приет за голям психолог, някакси се оказва епигон на В. Вундт и твърдението за значимост на творческото му дело остава необосновано. Ще се опитам да представя Титченер като най-значимия интроспекционист и като оригинален мислител, а също и да създам една по-приземена представа за този психолог като човек с ярка индивидуалност. Дори и с това ще започна.


Едуард Бредфърд Титченер е роден на 11 януари 1867 г. в Чичестър, Англия.1 Той завършва Оксфордския университет през 1890 г. и отива да прави докторат при Вундт в Лайпциг. Не е известно да се е образувала персонална връзка между Вундт и Титченер. Това донякъде е обусловено от маниера на работа на Вундт с докторантите. Той събирал начеващите докторанти заедно и давал на всеки листче с тема за дисертация без дори да поговори с когото и да било от тях. Почти е сигурно, че така е подходил и с младия Титченер. Така или иначе през 1892 година той станал доктор по философия. Дисертацията му остава в архив, но вече е изградила у него изследователски умения и психологически убеждения.

Същата година Титченер заминава за САЩ и става преподавател в Корнелския университет, В този университет протича цялата му академична кариера до смъртта му през 1927 г. В следващите години младият учен развива енергична дейност – превежда главното съчинение на Вундт „Физиологическа психология” на английски език, написва своя пръв и най-известен учебник „Очерк по психология” (1898), сътрудничи в първите американски психологически списания, основава в своя университет най-модерната психологическа лаборатория за времето си. В края на ХІХ век макар и само на 33 години, Титченер става авторитетна фигура сред първото поколение американски психолози.

През ХХ век Титченер издава четиритомен наръчник по експериментална психология (1901-1905), лекции по еспериментална психология в два тома (1908), нов учебник по психология (1910), както и множество рецензии, статии, участва активно в дискусии и не се страхува да заема доста крайни позиции. Бил известен като активен експериментатор и строг научен ръководител на голям брой докторанти. Най-известен от учениците му е Е. Боринг. Като цяло той имал устойчиви възгледи по важните проблеми на психологията и те не претърпели съществени промени през жизнения му път. Те ще бъдат представени в следващия раздел.

Общопсихологически възгледи на Е. Титченер

Едуард Титченер, подобно на Вундт, смятал, че психиката е равнозначна на полето на съзнанието. Това, което се повтаря като съзнателно съдържание, се превръща във физиологично действие на организма. По базисна ориентация Титченер бил панпсихист. На него принадлежи твърдението, че атомите първоначално имали съзнание, но тъй като изпаднали в безкрайно повторение на своята активност, изгубили необходимостта да преживяват своя свят съзнателно. За Титченер дихотомията „съзнателно –физиологично” отговаряла на реално разделение в човешкия организъм. Все пак Титченер изтъквал, че съзнанието е мозъчно свойство и че функционирането на мозъка е настроено да създава мозъчни състояния с висока „яснота” на протичането. Яснотата (clearness) е главно свойство на съзнателните преживявания. В рамката на съзнателното преживяване се открояват три вида нередуцируеми (основни) съдържания – усещания, емоции, образи. Те на свой ред имат атрибути, най-важният от които е продължителността (durability), а всички реални психологически феномени –актове на вниманието, мисленето, представността и пр. - се състоят от мозайки първични елементи. Така те имат неотстранима сензорна тъкан, която им придава реализъм и активност.

Според Титченер в психиката нямало място за безсъдържателни процеси, които външно да спояват елементите. Последните имали вътрешно присъща активност и самодействие, достатъчни, за да произведат ефектите на сложност и многообразие. Казано с други думи, елементите са „одушевени”, а не механични съдържания. По-късно Титченер доразвил възгледа си за състава и структурата на съзнанието – според него то се състои от реалности, които са две в едно – неща-процеси. Съществува континуум между неща, процеси и събития. Когато процесуалният аспект е минимизиран, се преживяват „неща”, чисти съдържания, когато процесуалният аспект на „нещата-процеси” нараства, в съзнанието изпъкват „процеси, а в случая, когато се минимизира съдържанието, в съзнанието се задават „събития”. В приведения възглед процесуалността върви заедно със съдържанието и те не могат да бъдат разделени абсолютно. Така чистите предмети и процеси се оказват психологически илюзии.

Психологията като наука според Титченер


Титченер, подобно на В. Вундт, бил загрижен да утвърждава статута на психологията като самостоятелна наука. Затова той категорично я разграничавал от философията, която според него подхождала към света спекулативно, а психологията подхождала към своя предмет – съзнанието – експериментално. Тъкмо поради строгото приложение на специфичен метод – интроспекцията – психологията се сдобила със статута на наука. А приложението на интроспекцията водело до отчленяване на „факти”, като противопоставени на „значенията” и „смислите” на здравия разум и на философията. Всъщност концепцията за психологията на Титченер била позитивистка. В известен смисъл Титченер бил първият позитивист в американската психология. Но този му възглед бил смекчен от известни отстъпки към панпсихизъм и биологически редукционизъм в отделни случаи, които Титченер допускал.

Вътрешната диференциация на психологията била схващана от Титченер по подобие на биологията. Както биологията се деляла на три клона – морфология, физиология и еволюция – така и психологията трябвало да се разработва в три направления – структурно, функционално и еволюционно. За Титченер все пак приоритет имало структурното изследване на психиката. Това било обусловено не само от индивидуалните му интереси като учен, но и от факта, че по естествен начин структурните компоненти в психиката изпъкват, налагат се като очевидни. Според Титченер в психиката не могат да се наблюдават чисти отношения, а съдържание в определени релации, а това значи, че се преживяват „психологически структури”. Заради това убеждение, превърнало се в изследователски подход, Титченер бил наречен „структуралист”, а неговата теоретична система – „структурна психология”, „структурализъм”. Но такова етикиране води до пренебрегване на другата важна особеност на Титченеровия подход – че психологическите структури са „живи”, устремени към „яснота”, специфично активни. Съвсем изрично Титченер допускал „функционална психология”, макар че не разработвал проблеми в нейното русло. Въпреки че бил отявлен полемист, Титченер никога не критикувал първите американски функционалисти – Дж. Дюи и У. Джеймс, Р. Уудуъртс, макар че е първият голям критик на нововъзникналия бихейвиоризъм.


Титченер смятал, че хората имат принципно еднакво устройство на своята менталност и убедително свидетелство за това е, че хората могат да използват езика и речта. Така той предугадил аргумент, блестящо развит половин век по-късно от А. Ноъм Чомски. А необходимостта от езика според Титченер идва от множеството неща, които хората имат да си казват, за разлика от животните, които просто няма какво да си кажат. Впрочем Титченер смятал, че изучаването на животинската психика е възможно на базата на „закона на континуитета” – еволюционно имаме общи психологически заложби и преживявания, което прави възможно да се разберат преживяванията на животните, а също и един човек да разбира другите хора. Всъщност в тази връзка Титченер въвел понятието „емпатия”.

Титченеровата концепция за интроспекцията

Най-обсъжданите идеи на Титченер в историко-психологическите изследвания са неговите аргументи относно интроспекцията. Наистина това е най-важната част от неговата психологическа система и заслужава специално обсъждане. За Титченер „интроспекцията” е генерически (събирателен) термин, обозначаващ съвкупност от техники на самонаблюдение. Всяка от тях предявява специфични изисквания пред изследователя, но има и общи стандарти, които следва да се спазват независимо от спецификата на изследването. Титченеровата интроспекция се нарича „аналитична” за разлика от т. нар. „синтетична” интроспекция на Вюрцбургската школа и на А. Бине. По-конкретно аналитиката разграничава елементи и техните свойства. Тя не предполага извън-съдържателни съставки на преживяването. Интроспектируемото очертава границите на съзнанието и респективно предмета на психологията. За Титченер, както и за Вундт, е важна не интроспекцията с характеристиките на вглъбен ментален анализ, а съчетанието й с процедурите на експериментиране – инструктиране, дозиране и вариране на стимулите, регистрация на отговорите, обработка. Научният метод на психологията според Титченер всъщност е експериментална интроспекция. В нея следва да се спазват редица процедурни изисквания. Интроспектиращото лице следва да бъде подложено на дълго обучение в интроспектиране, да бъде непреднамерен, спокоен, внимателен и бодър в процеса на изследването. Но най-важното е да не допуска стимулни грешки в отчетите си. Стимулната грешка възниква, когато изследователят насочва вниманието си върху стимулите, а не върху сензорната тъкан на вътрешния си опит и когато се отдава на асоциации и интерпретации, а не описва и регистрира непосредствени впечатления.


Това разбиране на интроспекцията става водещо за личната експериментална програма на Е. Титченер. Той прави редица изследвания на вниманието, мисленето, въображението и стига до няколко приносни заключения: (1) вниманието очертава зоната на висока яснота на съзнанието; повишаването на яснотата увеличава интензитета на усещанията и представите; (2) значенията, които се формират и преживяват в мисловния процес, са продукт на асоциативен контекст, който продуцира слаби мускулни усещания; последните създават чувство за насоченост на мисловния процес в менталното пространство; (3) зрителното въображение може да се провокира и направлява от около-прагови зрителни стимули. Всеки от горните три извода е обоснован посредством богат набор от интроспективни отчети в шестте томове на наръчника и лекциите на Титченер по експериментална психология. В тях се разкриват върховите постижения на интроспективния подход в психологията.

Интроспекцията бива защитавана от Титченер с полемична страст от нападките на Джон Уотсън – авторът на бихейвиористичния манифест. Аргументите на Уотсън били прости – интроспекционистите затънали в спорове и противоречия и не могли да постигнат съгласие по никой проблем. На всичко отгоре интроспекционистката програма се изчерпала и не могла да предложи нищо от практическо естество. На тези нападки Титченер отговорил учудващо спокойно – с интроспективни изследвания се занимавали шепа хора за по-малко от половин век. В сравнение с броя на физиците и биолозите и времето на развитие на техните науки – три века – психологията е само прощъпулкваща наука и са нужни три века и хиляди психолози, отдали се на интроспективни проучвания, за да се правят изводи като тези на Дж. Уотсън. Каква вяра, наистина, в перспективите на психологията! Титченер имал и настъпателни аргументи – че неявно бихейвиористите приписват ментални свойства на поведението, т. е. одушевяват го, допускат самонаблюдението само в битов контекст, но не и в научно-психологическото изследване. Впрочем научната полемика не попречила на Титченер да симпатизира на Уотсън в реалния живот. Е. Титченер протестирал против това, че Уотсън бил уволнен от Университета Джон Хопкинс за прелюбодеяние със секретарката си. Титченер писал на шефа на Уотсън – Адолф Мейер – че това е несправедливо както по отношение на учения, така и поради възможните съдбовни последствия за Уотсън. Тук големият интроспекционист показва едно симпатизиращо човешко лице.

Обща оценка на научното дело на Е. Титченер


Полемичната задача на настоящата статия е да покаже, че Е. Титченер е по-оригинална фигура в историята на психологията, отколкото обикновено се признава в историко-психологическите изследвания. Защото явно или не ролята на Титченер се свежда да пропагандира и довежда до логическия им край редица идеи на В. Вундт. Без влизане в аналитични детайли ще изтъкна, че между двамата мислители има значими разлики – по базисните си ориентации Вундт е философичен и определя себе си като „волунтарист”. Титченер пък е застъпник на психология, освободена от метафизика и витализъм, ценности и особено морализъм, която ще установява експериментално контролирани факти на съзнанието. В този смисъл Титченер е позитивист в съвременния смисъл, докато Вундт търси емпирични потвърждения на философски идеи. Вундт е смятал, че интроспекцията е ограничена до нисшите познавателни и емоционални проявления на психиката, докато висшите – въображение, мислене, творчество – са запазено пространство за една културна психология. Според Титченер няма граници за интроспективното изследване – то може да се използва и в областта на мисленето и въображението. За Вундт е имало скрита организираща сила зад сензориката – аперцепцията – и по-широко несъдържатечни, чисто динамични тенденции в психиката, докато Титченер е приемал самодействие на съзнателната структура. Оттук и психологическата доктрина на Титченер се нарича „структурализъм”. Само следва да се отбележи, че структурата е вътрешно динамизирана и не се нуждае от външни интегриращи тенденции. Вундт е дуалист, защото приема, че не може да се докаже връзката на психика и мозъка. Титченер е монист в смисъл, че приема съзнанието за директна функция на нервни процеси, произвеждащи „ясни” вътрешни състояния. Това е тъй нареченият „нервизъм” на Титченер. Той е убеден, че еволюционните процеси са предизвикали такова устройство на мозъка, което позволява в него да възникнат вътрешни състояния, съставени от усещания, емоции и образи, за които е възможен достоверен словесен отчет. Вундт е очертал интроспективна програма и е възлагал изследвания на други психолози, докато Титченер е бил действащ изследовател-интроспекционист. Вундт през годините променял възгледите си значително и изказвал противоречиви тези, докато Титченер имал твърди научни убеждения още в началото на кариерата си и впоследствие само ги детайлизирал. Строго погледнато Вундт бил по-близък по възгледи до У. Джеймс, отколкото до Е. Титченер, въпреки че историко-психологическите изследвания създават обратното впечатление. Не ми е известно какви оценки дал Вундт на Титченер, но в трудовете си Титченер винаги цитирал Вундт по изключително уважителен начин. Това създало илюзията, че той е ревностен епигон на Вундт, което попречило да се оцени оригиналността му като теоретик на психологията. Понякога се мисли, че използването на интроспекцията е отживелица и безнадеждно остарял подход в психологията. Следва да се помни, че посредством интроспекцията са постигнати най-стабилните факти, съставляващи идентичността на психологията като изследователска практика. Интроспекцията е единственият специфичен метод на психологията без който просто не можем.

Титченер, заедно с У. Джеймс, били най-видните представители и оригинални творци на първото поколение американски психолози. Мисля, че Едуард Титченер заслужава такава оценка.


следующая страница >>