litceysel.ru
добавить свой файл
  1 ... 2 3 4 5

Доналд Бродбент и възходът на когнитивната психология

Борис Минчев

(сп. Психология-журнал, бр. 5 (47) 2008, с. 2-5)

Доналд Бродбент (1926-1993) е представител на поколението психолози, започнало своята изследователска кариера след Втората световна война. Това поколение е белязано от триумфа на първите компютри и на науката „кибернетика”. Така едно изобретение и едно откритие стават ключови метафори в разшифроването на работа на човешката психика. И тяхното съчетание в „информационен подход” било извършено в дейността на един от изтъкнатите представители на това време – Доналд Бродбент. По-долу ще представя кратки биографични факти за този изтъкнат психолог.

Д. Бродбент е роден в заможно семейство от гр. Бирмингам. До 13-годишна възраст е живял в обгрижваща семейна среда, но родителите му се развеждат и идилията за малкия Доналд свършила. Но той успял да спечели стипендия за даровити ученици и това му осигурило обучение в Уинчестър колидж. По време на войната Бродбент служил като помощен персонал в Кралските въздушни сили и мечтаел да стане пилот. Дори отива за пилотски курс в САЩ. Краткотрайните му пилотски занимания му показват колко несъвършено е оборудването на пилотската кабина и как това дава възможност за пилотски грешки.

В края на войната Бродбент става студент по психология в Пенбрук колидж, Кембридж. Там той попада под благотворното влияние на Фредерик Бартлет, от който добива вкус към приложно-психологическото изследване. Скоро става докторант и през 1949 г. година защитава докторат върху връзката между шума и стреса в комуникацията между диспечерите и пилотите на самолети.

По препоръка на Бартлет през 1949 г. Бродбент бива привлечен за сътрудник на Звеното по приложна психология (Applied Psychology Unit) на Британския съвет по медицина – най-авторитетната изследователска институция в психологията на Обединеното Кралство, а може би и в света по това време. През 1958 г. (само на 32 години!) Бродбент бил назначен за директор на тази институция. В същата година излиза първата му широко цитирана монография „Възприятие и комуникация”, в която излага едноканалния модел за когнитивна обработка, който се оказал най-цитираната концепция в психологията на 60-те години. Тя ще бъде разказана по-нататък. Следва дълга изследователска програма, обобщена в монографията „Решение и стрес” (1971), също много коментирана и критикувана също през 70-те години. Там той се опитва да разчупи първоначалния си модел и да го модифицира към регулирането на големи социално-производствени системи. Между двете му класически книги Бродбент издава още една книга „Поведение” (1964), която предлага модели, синтезиращи идеи от когнитивната психология и бихейвиоризма. Следва още една книга с изразителното заглавие „В защита на емпиричната психология” (1973). През 1974 г. Бродбент напуска директорския пост и става професор в Уулфсън Колеж в Оксфорд, където преподава и провежда изследвания върху имплицитното учене до 1991 г., когато се пенсионира по здравословни причини. Също през 70-те години за приносите си в психологията Д. Бродбент бил удостоен с честта да стане член на Кралското общество, най-високото научно звание във Великобритания. Починал през 1993 г.


В приблизително 40-годишната си изследователска работа Д. Бродбент провежда десетки експериментално-психологически проучвания и ръководи голям брой докторанти. В една от последните си лекции Бродбент скромно изразява съмнение, че приносите му ще оставят трайна следа в историята на психологията, но времето го утвърждава като една от основополагащите фигури в когнитивната психология, равна по значимост до тази на Улрик Найсър, който е признат за „баща” на това направление. Почти толкова заслужено това би могъл да бъде и Доналд Бродбент, чиито идеи ще изложа по-долу.

Филтърният модел на когнитивна обработка

Емпирична основа на концепцията на Д. Бродбент е феноменът „коктейлно парти”, открит от Колин Чери през 1953 г. Чери провел експеримент върху т. нар. „дихотично слушане”. Той се състои в подаване на две словесни съобщения, подавани едновременно в двете уши чрез слушалки. По инструкция изследваните лица трябвало да възпроизвеждат на глас едното съобщение и да пренебрегват другото. Те успешно разграничавали двете съобщения. Чери уподобил своя експеримент на парти, на което се водят много разговори и участниците свободно се превключват към различни разговори въпреки акустичните им различия. Така възникнал проблемът за обясняване на избирателността на слуховото възприятие. Наблюдението на К. Чери било, че това се основава на физическите (акустични) характеристики на слуховата стимулация – сила, тонална височина, локализация на звуковите вълни. Бродбент провел серия от дихотични експерименти с вариации на стимулацията, семантичното съдържание и инструкциите и показал стабилността на възпроизвеждането на един от текстовете. Неговият принос в случая е повече теоретичен. Експериментите били обяснени чрез модел на циркулиране на информацията в когнитивната система на индивида като протичане през „тръба с изтъняла част”. Словесните съобщения преминават последователно през три паметови регистри (наричал ги още „буфери”) – сензорен, краткосрочен и дългосрочен, в които претърпяват обработка. Между сензорния и краткосрочния регистри Бродбент разположил т. нар. от него „филтър”. Функцията на последния е селектираща - да предотврати претоварването на когнитивната система като не допуска информация от необработваното съобщение до краткосрочния регистър. Това по-късно било наречено „ранна селекция”.


В своя модел Бродбент реализирал тогавашното допускане, идващо от кибернетиката, че човекът е информационно устройство с ограничен информационен капацитет. Моделът на Бродбент приемал принципа на последователната обработка. В неговото действие всеки следващ стадий ограничава степените на свобода в информационния поток, постъпващ от даден стадий на обработка. Последователните модели според Бродбент се противопоставят на йерархичните модели (например у Фр. Бартлет, Х. Джаксън, Н. Чомски, Н. Бернщейн), в които по-високите равнища работят паралелно с по-ниските, но ги потискат, активират, контролират. При това степента на времеви обхват на йерархичните равнища се различават. В последователния модел, предпочетен от Бродбент, в даден вид обработка локусът на когнитивна активност се прехвърля от стадий към стадий. Бродбент смятал, че последователният модел е по-прост за осъществяване и дава повече степени на свобода в работата на психофизиологичните структури на организма. Впрочем идеята за последователна обработка била инспирирана от аналогии между последователното действие на компютъра и мозъкът като информационно устройство, родствено на компютъра.

Бродбент разсъждавал задълбочено какъв е източникът на ограничения капацитет на информационна обработка. Проблемът с ресурсни ограничения в слуховата система е много по-забележим и сериозен, отколкото в зрителната система, а Бродбент имал афинитет към изследвания на действието на слухови стимулаци в нея. По-общо в когнитивната преработка извършването на редукция на сложността чрез филтри и правила е необходима, защото комбинаторното обработване на патерни в когнитивната система води до експоненционална сложност, с която живите информационни системи не биха могли да се справят. По-късно били представени други обяснения, свързани с ограничеността на „менталното усилие” (Д. Канеман) и изискванията на регулацията на поведението (Х. Хойер и А. Сандърс). Дискусията върху ограничеността на когнитивните ресурси и техните основания продължава и днес, но е важно да се знае, че неин инициатор е Д. Бродбент. Моделът, който той предложил, се нарича „модел с ранна селекция”, защото той разположил филтъра веднага след регистъра на сензорна информация. Общо взето това води до по-бърза и проста обработка, отколкото „моделите с късна селекция” (Д. Дойч).


Моделът на когнитивна обработка на Д. Бродбент повлиял силно обяснителните схеми на формиращата се през 60-те години на ХХ век когнитивна психология. Бродбент задал образците на „флоу чартове”, блок-схеми с обратни връзки и стрелки, указващи посоката на протичане на информационните потоци. Специално идеята за последователността на действието на паметовите системи – сензорна, краткосрочна и дългосрочна - била инспирирана от Д. Бродбент.

Късни изследвания на Бродбент


През 80-те години на века Бродбент разбрал ограничеността на своя подход и заменил едноканалния модел с ранна селекция с „модел Малтийски кръст”, където се приемали множество пътища на протичане на информация и редица обратни връзки между тях. Например, в този модел се предполагала мигновена връзка между сензорния и дългосрочния регистри на паметта преди постъпване на информацията в краткосрочния регистър. Но последния модел не придобил широка популярност, защото имал твърде широка обяснителна сила и практически не можел да се верифицира. В случая е важно, че Бродбент бил гъвкав в обяснителните си схеми и не робувал на идеите, с които станал първоначално известен. Една от неговите сътруднички Даян Бери казва, че винаги се учудвала как Бродбент успявал да намери убедителни обяснения и за най-противоречивите експериментални данни.

Верен на убеждението си, че когнитивната психология може да прояснява проблеми от реалния живот, Бродбент се заел с изучаването на поведението на оператора на сложни системи на управление, но не като ергономична, а като когнитивна дейност. В тази връзка той разработил компютърни модели на завод за производство на захар, на градска транспортна система, на личност с индивидуален профил и изучавал когнитивните стратегии и научаването в процеса на взаимодействие с тези компютърно симулирани среди. Той констатирал, че изследваните лица развиват набор от адекватни представи за средата на взаимодействие, които не могат да опишат словесно, но им помагат да оптимизират тяхното взаимодействие с компютърния модел. Всъщност това било началото на имплицитното учене в сложни системи на управление.


Бродбент проявявал устойчив интерес към допускането на когнитивни грешки във всекидневието и ги смятал за прозорец към когнитивната обработка. През 80-те години под негово ръководство бил разработен Въпросникът за когнитивни неуспехи (Cognitive Failure Questionnaire), който станал отправна точка за множество изследвания в приложната когнитивна психология.

Оценка на научното дело на Доналд Бродбент


Доналд Бродбент показал изключителна научна продуктивност. През научната си кариера публикувал самостоятелно и в съавторство около 200 научни статии и доклади. Те са посветени на широк кръг теми: въздействията на шума, спецификата на слуховата обработка, селективното внимание, паметовите системи, стреса, контрола върху сложни социо-производствени системи и природата на психологическото знание. Те били изключително много цитирани, а две от книгите му - „Възприятие и комуникация” (1958) и „Решение и стрес” (1971) - се смятат за научна и учебна класика.

Колкото и продуктивен да е един учен, в историята на своята наука той остава с едно или няколко неща – идеи, методи, феномени. Най-важното от научното творчество на Бродбент е това, че той е създал експерименталната парадигма на дихотичното слушане, която провокирала повече от 10 000 експериментални изследвания. Те довели да задълбочени дискусии и множество модели на когнитивна обработка, произтичащи от модусите на действие на слуховата система у човека.

Британският учен е инициатор на поле от изследвания, наричани „приложна когнитивна психология”. Той не само задал образци как да се работи в това поле, но и под негово ръководство се обучавали десетки учени, възприели тази методология, която просперира и днес. За това спомогнало ранното му заемане на престижна административна позиция – директор на Звеното по приложна психология (Applied Psychology Unit) към Британския съвет по медицина. Забележителното е, че той не просто администрирал тази институция, но я превърнал в „ковачница на кадри” за когнитивната психология. Ученици на Бродбент в момента са хабилитирани преподаватели в най-авторитетните университети в англо-американския свят.


През 1991 г Британското психологическо дружество учредява Годишна лекция по психология на името на Доналд Бродбент. Честта да изнесе първата лекция била отредена на самия Бродбент. В британската психология това е най-престижното отличие за принос в когнитивните изследвания и през годините с него са удостоени редици когнитивни психолози. Нерядко те изтъквали колко са били повлияни от идеите и личността на Доналд Бродбент.

В заключение можем да кажем, че Доналд Бродбент е влязъл заслужено в класиката на психологията през ХХ век, защото действително е бил личност, отдадена на науката.

Аврам Ноъм Чомски - живата съвест на Америка


(сайт www.borisminchev.info )

Може би заглавието на моето есе е провокативно високопарно, но не мога да се въздържа да сложа такова заглавие. Наистина, ако някой съвременник би могъл да е живо въплъщение на една горяща съвест, не мога да си представя друг освен Чомски. Той много ми напомня за Л. Н. Толстой. Двамата си приличат по страхотния морален патос на всичко, до което се докосва тяхната мисъл. И у двамата има искрено и съчувствие към бедните и онеправданите. Паралелът може да се удължи, но се връщам към Чомски.

Първо, няколко възложи неща от живота и делото на този велик съвременник. Роден е на 7 декември 1928 г. в гр. Филаделфия, САЩ. През 50-те години защитава дисертация върху трансформационните граматики, която става начало на ново направление в общата лингвистика. В нея той аргументирано показва, че дълбинната синктактична структура на езика е вродена. Това се оказва най-обсъжданата идея на езикознанието през ХХ век. Някои последователи на Чомски го обявяват за модерен неокартезианец. В края на 70-те години Чомски издига хипотезата за модулна структура на човешкия интелект. Последната идея също става централна в науките за човека. Само тези две изключителни идеи са достатъчни за 2 Нобелови награди, но за съжаление такива не се дават за психолингвистични изследвания. Като учен Чомски е получил огромно внимание във вид на цитиране в научната общност и със сигурност влиза в стотицата на най-цитираните учени досега.

Сега искам да обърна внимание на другото лице на Чомски. Не по-малко значим е гражданинът и моралният мислител Чомски. В Масачузетския технологичен институт (MIT), където той е прекарал цялата си академична кариера, Чомски е преподавал не само лингвистика, но и политически науки. В края на 60-те години той се е опълчил срещу войната във Виетнам и е написал памфлета "Американската сила и новите мандарини", станал бестселър, особено сред американското студентство. Още оттогава Чомски е професор № 1 за студентите в САЩ именно с безкомпромисната и интелектуално впечатляващата си позиция по тази язва на ХХ век. Постепенно Чомски разширява кръга на своята критика към истеблишмънта (системата) на американското общество - критикува алианса между богатите и американското правителство, намаляването на социалните услуги за бедните, манипулацията на общественото мнение чрез медиите във връзка с войната в Залива през 90-те години и пр. После започва да подлага на убийствена критика и имперската политика на щатите в Никарагуа, Мексико, Чили и другаде. Напоследък няма по-суров критик на американската политика в Близкия изток (при все че е евреин!) от Чомски. Чомски изразява своя протест срещу американската политика по проблема Босна, както и във връзка с бездействието на американската администрация по отношение на Източен Тимур. По всички тези и други проблеми на световния ред и политика Чомски полемизира блестящо - ерудирано, с елегантен начин на изразяване, достоен за изтънчен лингвист, с морален патос, с тънко познаване и анализ на голям брой казуси и постъпки. За 20-годишен период той е издал повече от 20 книги на обществено-политически теми! При това Чомски не само анализира, но и съветва, представя алтернативи, призовава към незабавен политически активизъм. Самият той винаги е в челните редици като участник в големи политически протести в Америка. По различни поводи е дал стотици интервюта, наситени с една конкретно ангажирана гражданско-нравствена позиция. Той вече е на 75 години, но е неуморен в публичните си изяви. Мисля си, ако Нобеловият комитет е наистина загрижен да присъжда наградите за мир безпристрастно, непременно в близките година-два следва да направи Чомски лауреат на Нобеловата награда за мир. Но ако не се сетят да сторят това, толкова по-зле за самия Нобелов комитет! От времето на Бертранд Ръсел насам не съм виждал такова изключително съчетание на велик учен и велик гражданин в един индивид. Справедлива е квалификацията на един от авторитетните американски вестници, че Чомски е най-големият жив интелектуалец на нашето време.


Не се докоснах до конкретна тъкан на идеите и позициите, които Н. Чомски развива в огромното си публицистично и научно дело. Но за тези от посетителите на сайта, които искат да се запознаят с гражданина и политическия мислител Чомски, бих препоръчал следните заглавия на български, които са ми достъпни в момента:

Чомски, Н. Класовата борба. С., Агато, 2000.
Чомски, А. Н. Петата свобода или власт и идеология. С. Агато, 2001.
Чомски, Н. Благоденствие за всички. С. Агато, 2001.

Списъкът ми далеч не е пълен. Виждал съм поне още 4-5 книжки с интервюта. Знам също, че журналистката Ирина Недева е взела специални интервюта от Чомски, които може би вече са публикувани на български.

Препоръчвам на заинтересования читател да посети интернет-архива на Чомски на адрес: http://www.zmag.org/chomsky/nav.cfm (Архив на Чомски).

Още линкове към Чомски могат да се намерят на адрес:
http://carbon.cudenver.edu/~mryder/itc_data/cogsci.htm


1 На същия ден през 1842 г. е роден У. Джеймс, а през 1960 г. на този ден е починал С. Л. Рубинщейн. На същата дата през 1908 г. е родена голямата руско-съветска психоложка Лидия Илинична Божович.

2 Reymond Fencher. Spearman’s Original Computation of g: A Model for Burt? Brit. J. Psychology, 1985, 76, 341-352.



<< предыдущая страница