litceysel.ru
добавить свой файл
  1 ... 8 9 10 11 12

ЧИСТА И НЕЧИСТА ХРАНА


За да се развива детето правилно физически и психично, то трябва да се храни с чиста храна. И при най-добрите методи на обучение и възпитание няма да получим очакваните резултати, ако храненето на детето не е правилно.

Коя храна е чиста и коя нечиста? Чиста храна е тази, която съдържа всички хранителни вещества, нужни за организма, може да се асимилира по-лесно и по-добре от организма и не съдържа отрови. В това отношение за предпочитане е растителната храна, която в сравнение с месната е по-чиста. Месната храна не може да се нарече чиста, поради отровите които съдържа. Те са от четворен произход.


Отрови, които са продукт

на дезасимилацията

В организма има непрекъснато два процеса: градеж и разрушение или иначе казано: асимилация и дезасимилация. При дезасимилацията се получават ред отрови, например пуринови и ксантинови основи, креатин, пикочна киселина, леокомаини. Много от тия междинни продукти продължават да се доразлагат. Например, пуриновите основи се превръщат в пикочна киселина, а последната в пикочина. Креатинът се превръща в креатинин. Въглеродният двуокис, като краен продукт на дезасимилацията, заедно с част от водата се изхвърля през белите дробове, а другите крайни продукти на дезасимилацията, като пикочна киселина, пикочина, креатинин, хипурна киселина и пр. се изхвърлят чрез бъбреците и потните жлези. Пикочната киселина е един от важните причинители на болезнени процеси в организма. Месната храна увеличава количеството на пикочната киселина, намираща се в кръвта от 3 - 10 пъти повече, отколкото растителната храна. Количеството на креатина в човешкия организъм, също така нараства с месната храна. Чрезмерното увеличение на тия отрови в урината на човека, който се храни с месо, показва, че те се намират и в човешкото тяло в по-голямо количество, понеже урината ги извлича из човешките тъкани. Значи, организмът на човека, който се храни с месо, съдържа много повече отрови, отколкото организмът на човека или животното, което не се храни с месо. Бушар е доказал, че изпражненията на човек месоядец съдържат два пъти повече отрова, отколкото на човек вегетарианец. Изпражненията на месоядните животни, казва д-р Келог, издават силна смрадлива миризма в сравнение с изпражненията на тревопасните животни. Същият Бушар е направил следния опит: Бавно, постепенно е вкарвал в тялото на заека урина, догдето се явили признаци на отравяне и същевременно отбелязвал всички симптоми, които настъпвали. Той е забелязал, че месната храна увеличава отровността на урината, т.е. по-малко количество урина е нужно, за да се появят у заека признаци на отравяне, ако тая урина е взета от човек, който се храни с месна храна. С опити е доказано от Бушар, че отровността на урината у човека, който се храни с месо, може да достигне 4 пъти нормалната й отровност.


При човек, който се храни с растителна храна, количеството на пикочината, изработена в 24 часа, е 23 грама, а при човек, който приема месна храна, е 54 грама. При смесената храна количеството на пикочината е 32 грама. Количеството на пикочната киселина при месната храна се покачва от 1.04 гр. на 151 гр. в 24 часа. А понеже урината е просто извлечение из тъканите, то е ясно, че появяването на такова голямо количество отровни вещества в нея говори за увеличение количеството на отровите в тялото.


Отрови, образувани поради жизнени процеси

в клетките след смъртта


Д-р Келог казва: „След смъртта на животното личният му живот престава, обаче клетките продължават да живеят с часове. През времето, което изминава между така наречената смърт и истинската смърт на клетките и тъканите в тялото, дейността на последните не престава: клетките поглъщат разтворените храни, които са в досег с тях и в същото време продължават да произвеждат непотребни, отровни вещества, които когато тялото е живо, бързо се изхвърлят чрез бъбреците, белите дробове и другите отделителни органи. Бързината, с която тези вещества се изработват в живото тяло, е толкова голяма, че то умира за няколко минути, когато пътищата, през които те минават навън, бъдат запушени. Докато тялото е живо, чиста кръв постоянно мие тъканите и не само ги храни, но и събира непотребните вещества и ги отнася. А след смъртта тези отрови остават натрупани в клетките и увеличават още повече количеството на отровите в животинските тъкани.”


Отрови, образувани

при трупното разлагане

Доказано е, че трупното разлагане почва няколко часа след смъртта на животното - след 9-24 часа. Че хората поглъщат храна, която е в напреднала степен на трупно разлагане, се вижда от неприятната миризма, която е свойствена на халите и касапниците, която чувстваме, когато минаваме покрай тях. Това показва, че трупното разлагане е вече почнало, макар и месото да изглежда привидно прясно. При трупното разлагане се развиват отровите птомаини и токсини. Някои диви племена, казва д-р Келог, потопяват стрелите си в разлагащите се тела на животните. Той казва още: „Че готвенето може да унищожи тия отрови е погрешно схващане. То може да убие микробите, които произвеждат отровите, ако месото е готвено доста дълго време и то при висока температура, обаче самите отрови не се унищожават от готвенето. Миризмата на разлагащото се тяло е сравнително слаба, но птомаините и токсините са вече развити в него и малко количество от тях може да убие малки животни. В топлите страни и лятно време в умерените страни човек не може да търпи миризмата на трупа даже няколко часа след смъртта. Това нещо не се среща при растителните вещества, които употребяваме за храна.”



Отрови, произлезли

поради отрицателното психично

състояние на животните


Че наистина отрицателните психични състояние причиняват промяна във физиологичните процеси и стават причина за отделяне на разни вещества, се знае много добре. Ще приведа опита на американския физиолог Кенон, за да поясня това: той завързал кокошки така, че да нямат свобода на движение. Те изпаднали в ярост - перушината им щръкнала, зениците им се разширили и тези прояви на ярост са били винаги придружавани с голямо отделяне на адреналин, който разстройва физиологичните процеси в тялото, например почва да се отделя повече захар. Той с множество подобни опити доказва, че яростта и страхът причиняват отделяне на хормона адреналин, който е тясно свързан с възбуждането на симпатичната нервна система.

От такива и подобни опити е установено, че ужасът, който животното изпитва преди и при клането, нарушава физиологичните му процеси и причинява образуването на отрови в тялото. С какъв ужас животните пристъпват към кланицата! Те отдалеч подушват кръвта на избитите преди тях животни и с ужас се дърпат. Учителят дава следните пояснения по това: „В месото на животните се образуват отрови при посягане върху живота им. У тях се заражда ужасен страх, омраза и отвращение към всички, които искат да отнемат живота им. И всичко това се възприема като отрова от тези, които ядат месото им. Тази отрова разклаща нервите им.”


* * *

Д-р Келог казва: „Месото на месоядните е всякога противно по вкус и мирис. По тази причина месоядните много нарядко хващат и убиват други месоядни за храна. Лъвът никога не яде месото на пантера, леопард, диви котки и пр. Кучето може да хване и убие котка, но никога не я яде. Месото на свини, хранени с месо, е противно на вкус.” Когато човек се храни с чиста храна, то поради процесите на дезасимилацията има известно количество отровни продукти в своите тъкани. А ако се храни с месна храна, това количество се увеличава, защото към собствените непотребни отровни вещества се прибавят и такива, получени с месната храна. Значи, чрез месната храна човек увеличава количеството на отровните вещества в себе си.


Отровите, които съдържа месната храна, водят към много болести, израждат човешките тъкани и правят тялото податливо към заразни болести. Един организъм, който не е отровен от пикочна киселина и други такива отрови, е по-неподатлив към болести и ако заболее, има по-голяма сила да се съпротивлява на болестта и да я победи. Учителят казва: „Когато децата са нервни, непослушни, това произлиза от факта, че в тях има набрани нечисти вещества.” „Съвременната медицина констатира, че неврастенията на сегашните хора се дължи на чрезмерното употребление на месо. Единствената здравословна храна за сега е растителната. Тя смекчава и човешкото грубо естество.” „Ако бихте имали непокварено обоняние, вие бихте бягали далеч един от друг. Такава смрад се носи от онези, които ядат месо. Като ви каже някой, че боледува, то първото нещо за започване подобрението е да промени храната си.”

Отровите, натрупани в тялото чрез месна храна, понеже бъбреците и другите отделителни органи не смогват да ги изхвърлят, постепенно се увеличават в организма и причиняват преждевременно остаряване и са причина на недъгавост и телесно разстройство. Д-р Келог казва: „Натрупването на отрови в тялото може да причини ревматизъм, подагра, нервно главоболие, преждевременно остаряване, податливост към заразителни болести и много други болести. Поглъщането на месната храна в големите градове е създало полк хронически полуинвалиди, които макар че вземат привидно участие в различните работи, всъщност са лишени от радостите на живота, поради т.н. месно изтощение, което се характеризира в много случаи в нечиста и бледна кожа, развлеченост, угнетеност, безсъние, нервозност, раздразняемост и преждевременна старост. В здравия човек микробите не могат да виреят лесно. Само когато организмът е отслабнал поради нарушение на природните закони, само тогава могат да виреят успешно микроби в него. Месната храна е една от причините за отслабване на тялото поради натрупване на отрови. Безмесната храна намалява вероятността от заболявания. Отровите, които се вкарват в тялото чрез месна храна, намаляват способността на организма да унищожи отровите, образувани при болестта. Наблюдавано е, че многото пикочина в организма пречи на тялото да се съвземе след сериозна операция или повреда. Белите кръвни телца са пазители на тялото. Те изяждат микробите, влезли в него. А отровите на месната храна парализират белите кръвни телца и ги правят неспособни да изпълняват най-важната си функция - унищожението на микробите. Хора, които се задоволяват с растителна храна и живеят при еднакви условия с хора, които се хранят с месо, имат необикновена сила и издръжливост и са бележити по своето дълголетие.” Месото води към алкохолизъм. Д-р А Кингсфорд казва: „Един американски работник против алкохолизма, който 40 години е чел лекции върху този въпрос, старателно е изучил причините за алкохолизма в разните класи и местности и твърди, че месото възбужда нервната система и с това открива път към спиртните питиета. Колкото повече човек яде месо, толкова повече у него се събужда стремеж към алкохола. И много опитни лекари се съобразяват с това, когато лекуват алкохолизма.”


Д-р Келог казва: „Храните от растителен произход са чисти. Те не са примесени с отровни вещества и почти никога не могат да бъдат опасни за здравето.” Ето защо, интересите на човешкото здраве изискват човек да се храни с чистата растителна храна, в която количеството на непотребните вещества е съвършено малко в сравнение с животинските тъкани, толкоз повече, че растенията съдържат и всички хранителни вещества, нужни за човешкия организъм. Д-р А. Кингсфорд казва по това: „В растителното царство не само могат да се намерят всички основни вещества, необходими за храненето, но тук те се съдържат в много по-голямо количество, отколкото в месото на животните. Така, у бобовите растения се намират 23 - 30 % белтъчни вещества, 55 - 58 % скорбяла и около 3 % соли. В разните меса има всичко - 6-19 % белтъчни вещества, а въглеводи няма почти никак. Месата имат тлъстина, но тя може да се замести от разните масла на семената, плодовете и орехите. В растенията ще намерим и много вещества, които липсват в месото, а именно въглеводите. В плодовете има и растителни киселини, на които пресните плодове дължат своето необикновено благоприятно и освежително действие.”

Поради това, растителната храна не само че не внася отрови, но напротив, пречиства тялото. Д-р Келог казва: „Соковете от плодовете са отлични дезинфектори. Особено суровите плодове имат свойството да противостоят на действието на микробите. Те дезинфекцират червата.”

Освен горните съображения, можем да вземем предвид и други някои съображения, които говорят в полза на растителната храна. Например, слънчевата енергия, която прониква в растенията, е повече запазила своя първоначален жизнен ритъм, а у животните той е вече по-видоизменен. Ето защо, с растителната храна животворната сила се приема в своя по-първичен ритъм.

От друга страна, има голяма връзка между храната и душевния живот. Храната влияе не само върху състоянието на тялото, но и върху душевния живот на човека. Знае се, че животното е носител на страсти, инстинкти, похоти и пр. Месото му е снабдено с аналогични груби, ниски трептения, които се предават на човека, когато се храни с него. Растенията нямат такива страсти и похоти, както животните. Именно по тая причина месото загрозява, понижава характера на човека. И в това отношение растителната храна е по-чиста от животинската. Учителят казва: „Като се храни с месо, човек възприема нещо от психичните качества на животното, чието месо е ял. Ако един човек иска да живее чист, добър живот, непременно трябва да напусне месоядството. Докато човек яде месо, докато пие вино и други питиета, никакъв дух не може да се пробуди у него.”


Лозински говори за една майка, която се оплаквала, че децата й били груби, постоянно се карали и биели. Тогава тя била посъветвана да измени храната им. След като практикувала известно време вегетарианския режим в къщи, тя се похвалила, че децата се променили: станали кротки, милостиви, добри, с нежни обноски. Русо, един от най-бележитите педагози в историята, ясно е прозирал връзката между храната и характера. И затова препоръчва растителната храна за децата.

Ето какво казва той по този въпрос: „Като едно от доказателствата, че месната храна не е свойствена на човека, може да се посочи на равнодушието, което имат децата към нея и на предпочитанието, което те винаги правят на зеленчуците, млечните ястия, плодовете и т.н. Извънредно важно е да не се извратява този природен вкус и да не се правят децата месоядни, ако не заради тяхното здраве, то поне заради техния характер, защото - обяснявайте, както искате това - несъмнено е, че тези, които обичат много месото, биват хора жестоки, жестоко-сърдечни. Това наблюдение се е потвърждавало във всички страни и във всички времена. Диваците са въобще жестоки, и тая жестокост има за свой източник не тяхната природа, а храната. Те ходят на война като на лов и постъпват с хората така, както ние постъпваме с мечките. Големите престъпници, които се готвят към убийство, пият кръв, за да се закалят. Омир представя циклопите, които ядели месо, като страшни чудовища, а лотофагите /които се хранели с лотоси - един вид растение/ - за такъв приятен род, че всеки, който имал с тях работа, веднага е забравял всичко и оставал да живее посред тях.”

Ако родителите искат да имат деца, чиито мозъци да са възприемчиви към по-възвишени мисли и чувства, ако искат да ги избавят от грубост в характера, ако искат да ускорят тяхната еволюция, ако искат те да имат здрави тела, чисти от отрови и чужди вещества, трябва да ги хранят с растителна храна.

Този въпрос има по-дълбока страна. Колкото материята е по-груба, толкова тя е по-нечувствителна към трептения от висш характер, а може да отговаря и да приема само трептения от нисш, по-груб характер. Особено това важи за нервната система и специално за мозъка. Когато човек се храни с растителна храна, тогава неговото тяло ще бъде по-чувствително, по-възприемчиво към най-възвишени идеи, чувства и стремежи, понеже то ще бъде съставено от по-чиста, по-финна материя.


Че наистина естествената храна за човека е растителната, се вижда и от следното: най-близки до човека по анатомичния строеж и по физиологичните процеси са човекоподобните маймуни. Човешките уста са устроени както техните: нямат задбузни торбички. Каналите на двете подчелюстни слюнчени жлези излизат от двете страни над подезичната ципа. У орангутана брадавичките по езика са разположени като у човека - във вид на буквата V. Формата и числото на резците и кътните зъби у човека са, както у маймуните, само че кучешките зъби у последните са по-дълги и мъдреците се явяват по-рано, отколкото у човека. Д-р Ана Кингсфорд казва: „Днес се говори, че съществуването на кучешките зъби у човека било очевидно доказателство, че човек по природа е месояден. Ако това е наистина доказателство, то трябва да се отнася повече за маймуните, защото техните кучешки зъби са по-дълги и по-здрави от човешките. Обаче маймуните по природа са плодоядни. Те се отвращават от месната храна в своето природно състояние.” У месоядните животни храносмилателният канал е три пъти колкото дължината на тялото. У тревопасните, като овцата - 30 пъти, а у маймуните и човека - 20 пъти. У месоядните, тревопасните и всеядните животни млечните жлези са на корема, а у човека и човекоподобните маймуни - на гърдите. Кожата на маймуната е снабдена с милиони потни жлези, а у човека те са много повече. Свинята, която е всеядна има потни жлези само на муцуната. У коня, кравата и другите животни, които се хранят с растителна храна, цялата кожа се поти, както у човека.

Някой мисли, че месото е необходимо, за да образува човек мускулна енергия. Д-р Кингсфорд казва: „Най-износливите, полезни, работни животни се хранят не с месна храна и даже не я търпят. Всички работи на земното кълбо се извършват от тревопасни животни - кон, вол, камила, слон. Те орат полетата, те ни дават възможност да пътуваме; благодарение на тях се е създала нашата култура и благосъстояние. Ни едно месоядно животно не може да се сравни по сила с тревопасния носорог. Той почти без усилие чупи дърветата и разхвърля клоните като клечици. Една горила, която се храни само с плодове и орехи, пред очите на Дюшалю счупила на две половини пушката, изтървана от ръцете на един ловец. При състезанията вегетарианците са имали надмощие. Д-р Хейг казва: „При състезанието за една обиколка около Берлин, което съставлява 15 английски мили, първите шест победители се оказаха вегетарианци. Най-добрият любител пешеходец на дълги и къси разстояния - Г. У. Оули - се храни с растителна храна. С такава храна се храни и световният тенисист X. Майлс. Също така и немският пешеходец Милер при голямата си победа в шестдневните надбягвания е живял съгласно изложената тук диета.” Д-р Келог говори за друго едно състезание между Берлин и Виена, разстоянието между които е 360 мили. В състезанието са взели участие 13 месоядци и 2 вегетарианци. Последните двама първи пристигнали на местоназначението. Нито един от тези двамата не бил професионален пешеходец. Когато те дошли до местоназначението, най-близкият до тях месоядец бил 50 мили далеч. В друго състезание в Германия разстоянието е било 70 мили. Участвали 22 души, от които 8 вегетарианци. От тях се изисквало да изминат това разстояние за 14 часа. Шестима от 8-те вегетарианци пристигнали на мястото преди изтичането на това време. Другите двама пристигнали малко по-късно, защото се заблудили по пътя и изгубили напразно 5 мили. Всички вегетарианци били свежи и бодри. Един час след тяхното идване пристигнал първият месоядец, твърде много изморен и изтощен. Другите били изпопадали по пътя. Това е твърде ярка илюстрация, която изтъква голямата стойност на растителната храна като подкрепител на организма при тежка работа, казва Д-р Келог.


От всичко горно се вижда, че най-здравословна храна за децата е растителната, понеже е чиста - лишена от отрова.

Обществото трябва да даде на децата условия най-благоприятни за техния растеж, за тяхното физическо и духовно укрепване. Ако искаме да бъдат здрави, устойчиви на болести, бодри, издръжливи на труд, ако искаме да издигнем духовното им естество, трябва да им даваме чиста храна - растителна.

Учителят казва: „Дайте най-добри условия на детето. Кои са тия условия? Хранете го предимно с плодове. В новото училище ще учат децата как да се хранят, как да дишат и пр. Чистата храна е първата стъпка при възпитанието на децата. Храненето може да стане един метод за възпитание.”

„Не трябва да се казва на детето да не убива животните, не трябва да го морализираме; това е отрицателен метод и не действа възпитателно. Не, развийте у него любов към животните и тя ще определи линията на поведението му. То като приложи любовта, всичко друго ще дойде само по себе си.” Любовта към животните може да стане после изходна точка за по-разширената любов към всички същества.

В някои училища е приложено вегетарианството, например в Batile Grееk College, South Lancaster Academy, Walla College, Union College. Директорите на тези училища, казва д-р Келог в своите годишни отчети една година, след като въвели вегетарианското хранене, съобщават, че здравето на учениците никога не е било в такова отлично състояние; докато по-рано често боледували и имали постоянно нужда от милосърдни сестри и лекари, сега почти нямали нужда от техните услуги.

Разбира се, теоретичната страна на въпроса ще бъде засегната по-подробно в средното училище, отколкото това ще се направи в основното училище, понеже познанията на средношколника по анатомия, физиология, и пр. са по-големи.


ВЪЗДЪРЖАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ

Вредното влияние на алкохолизма върху всички органи е известно. Той води към израждането им, предразполага ги към много болести - в черния дроб, бъбреците, сърцето, кръвоносната система, нервната система и пр. Освен това, той спъва духовното развитие на детето. Алкохолизмът води и към престъпност. От друга страна, известно е гибелното влияние на алкохола върху потомството. В случая строгите закони на наследствеността влизат в действие. Потомците на алкохолиците са склонни към престъпност, тъпоумие, идиотизъм, епилепсия и пр. Правени са изследвания, като е проследявано потомството на алкохолици в течение на много поколения.


Ето защо, престъпление е пред обществото, пред народа, ако не работим за въздържателната идея в училището, за да получим едно трезво, здраво и умно поколение, с което ще осигурим здравето и културния възход на бъдещите поколения.

С разнообразни средства може да се работи за въздържателната идея в училището. Освен противоалкохолното обучение, което се предвижда в учебната програма, какво широко поле за работа има в това отношение за учителя! Учителят може да си послужи с множество средства: въздържателни реферати от учениците, картини, песни и приказки, въздържателни утра и вечеринки, въздържателни пиески и пр. Хубаво е, в повечето случаи починът и главната дейност при такива вечеринки да бъде в ръцете на учениците, за да имат поле за творчество.

В дома не трябва да се дават никакви напитки на децата. А някои бащи дават вино, ракия, коняк и пр. на такива малки деца, чиито глави даже не се виждат над масата. Алкохолът влияе вредно върху всеки човек, а колко по-вредно ще влияе върху нежния детски мозъки върху другите още крехки детски органи.

Като имаме предвид, че понятието въздържание трябва да се разбира в широк смисъл на думата, още по-ясно изпъква възпитателното му значение.


ДИШАНЕ И ВЪЗПИТАНИЕ

Учителят практически ще научи децата на правилно, дълбоко, ритмично дишане. Всеки учител трябва основно да е запознат с теорията и практиката на дишането. Всяка сутрин учителят ще посвети най-първо 5-10 минути на дихателни упражнения с движения, преди да пристъпи към учебната работа. Когато по време на учебната работа учителят забележи разсеяност, невнимание, немирство или умора у децата, хубаво е веднага да прекъсне методичната единица, да направи с децата дихателни упражнения с движения и след това те, обновени, освежени и отморени, ще продължат успешно учебната си работа. Дихателните упражнения са хубаво средство за отмора и тониране. Дълбокото дишане действа укрепително не само физически, но и върху ума, сърцето, волята, паметта, характера и пр.


Могат да се употребят дихателни упражнения за меланхолични деца, за буйни, лениви, за деца със слаба памет, за деца слабо надарени умствено, за деца със слабо телосложение и пр., и учителят ще види чудните резултати. Чрез дихателните упражнения меланхоличните ще се освободят от своята меланхолия и ще станат жизнерадостни и общителни, ленивите ще станат прилежни. У слабопаметните паметта ще се усили. У умствено недоразвитите ще се засили мислителната им сила. Телесно недоразвитите ще се укрепят и пр. Учителят трябва да работи в това отношение освен общо с целия клас, но и индивидуално. Покрай общите дихателни упражнения, той ще дава на учениците, които имат специални нужди, и особени дихателни упражнения, като следи за тяхното въздействие върху децата.

В беседите и лекциите Учителят е дал грамаден материал с дихателни упражнения, много от които могат да се използват в училище. Тук ще изложа няколко от упражненията, дадени от Учителя*, които с успех могат да се приложат в училището:

1.

Вдишване при постепенно издигане ръцете над главата отвесно и успоредно.

Задържане на въздуха при такова положение на ръцете.

Издишване при бавно спущане на ръцете отстрани надолу.

2.

Изходно положение: Ръцете спуснати надолу. Тялото изправено.

Ръцете бавно се вдигат отстрани на тялото нагоре, додето се съединят над главата. През време на това движение става бавно вдишване на въздуха. След това ръцете бавно се спущат встрани, докато застанат в хоризонтално положение от двете страни на тялото, с дланите надолу. Това се придружава със задържане на въздуха. После ръцете бавно се приближават до гърдите и се поставят върху гърдите с дланите навътре. През време на това движение става бавно издишване. Издишването продължава със спущане на ръцете до първоначалното положение. Упражнението се повтаря няколко пъти.

3.

Ръцете се вдигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти и с длани надолу. През време на това движение има вдишване. С ръце върху раменете става задържане на въздуха. После ръцете се разтварят в страни и се спущат надолу с издишване.


4.

Лявата ръка отива в лява страна хоризонтално с длан, обърната напред. Дясната ръка отива към лявата и двете ръце си допират дланите.

Бавно хлъзгане на дясната ръка по дланта на лявата, после по дължината на цялата лява ръка и по гърдите и след това протягането й в дясно хоризонтално, с длан напред. През време на това движение бавно вдишване на въздуха.

При това положение на ръцете известно време има задържане на въздуха.

След това лявата ръка отива в дясно и двете ръце се допират с дланите. През време на това движение има издишване.

После бавно хлъзгане на лявата ръка по дланта на дясната, по цялата дължина на дясната ръка и по гърдите и протягането й в ляво хоризонтално, с длан напред. През това време става бавно вдишване

Това упражнение се повтаря по три или пет пъти наляво и надясно.

5.

Двете ръце се издигат и се допират над главата във вид на триъгълник. През време на това движение има вдишване. При такова положение известно време има задържане на въздуха. След това ръцете бавно се спущат надолу, оставайки заловени, като пръстите им се допират в хоризонтално положение до горната част на главата. През време на спущането им става издишване.

После бавно се издигат ръцете до първоначалното положение - триъгълник над главата. През време на това издигане има вдишване. После пак се спущат и издигат и пр. - три или пет пъти.

На края на упражнението двете ръце се отдалечават една от друга и с бавно движение като обливане се спущат надолу от двете страни на главата, раменете и гърдите.

Един прогимназиален учител, който е започнал с педагогическите възгледи на Учителя и ги е прилагал, казва: „В прогимназията с голям успех прилагам дихателните упражнения. Всяка сутрин имаме такива. Често по време на час, когато забележа умора, прекъсваме урока, правим дихателни упражнения с движения. След това идва чудна бодрост и продължаваме работата си.”



* „Учителят за дишането” - Книгоиздателство „Братство”, Севлиево

ЧИСТОТА


Тя няма да се научи чрез морализиране и теоретически, но главно чрез самия живот. Най-ценни са тия правила, които се учат чрез живота - като ги живее човек.

Чистотата не трябва да се налага на децата, но те трябва да я обикнат. За да я обикнат и ценят, в цялото училище - класни стаи, коридори, двор, градина и пр., трябва да царува идеална чистота. Когато детето свикне към чистотата от ранна възраст, у него се създават красиви, трайни навици и склонности, които ще важат за през целия живот. Това ще се отрази и върху морала и характера му.

Една учителка в първоначално училище в едно село в Бургаска област ни разказа своята дейност в това отношение:

„Въведох образцова чистота в училището и разбрах, че това действа много възпитателно. Самата стая беше така чиста, както срещу голям празник. Подът постоянно светеше от чистота. Стъклата на прозорците бяха така чисти, като че ли последните са без стъкла. Стените бяха снежнобели, прозорците - с транспаранти от бяла хартия, която внасяше в стаята мека, бяла светлина. Масата беше покрита с бяла хартия и децата пазеха да не я оцапат и с най-малката драскотина. Те си събуваха обущата при вратата и влизаха по терлици. И самите деца бяха крайно чисти, както телесно, така и в душите си. Когато инспекторът дойде, остана изненадан от чистотата и каза, че в никое друго училище той не е виждал подобно нещо.”

Физическата чистота ще събуди у децата навик и на чистота в мисли, чувства, желания и постъпки. Има връзка между физическата и душевна чистота. Онзи, който спазва и обича физическата чистота, у него ще се яви стремеж и навик да спазва и чистотата в своите мисли. Чрез един подсъзнателен процес физическата чистота води към духовна.

Учителят казва: „Чистотата е едно условие за развиване на разумността.” Физическата чистота видоизменя децата. Тя предразполага към възвишени мисли и чувства. Тя създава в душите им една атмосфера на светлина. Децата опитно трябва да видят, как физичната чистота буди у тях радост, светли мисли, подтик за работа. Нечистотата причинява тъжни мисли, неразположение на духа.


Затова чистотата може да се вземе като важна изходна точка при възпитанието. Учителят може да заведе децата при един извор, от който блика бистър, кристален поток и по чието дъно има чист пясък или бели камъчета. Там ще им говори за чистотата, ще им каже: „Ако бъдем чисти, ще бъдем красиви като този извор.”

Учителят може да си послужи и с песни за чистотата, придружени с движения. Например, песента: „Чисти бъдете като пчелите, чисти бъдете като цветята.”

Ако учителят влезе в клас с чисти мисли, чувства, желания и постъпки, той предава своето състояние на децата и у тях се събужда и подхранва чистотата. Ако учителят влезе в клас с нечисти мисли, чувства и пр., той ще внесе у децата известен вид кал. Неговите нечисти мисли, чувства и пр. ще се предадат на децата, без да им говори.

Като влиза в клас, учителят трябва да види най-хубавото у децата. У последните има наслоени нечисти мисли и чувства, утайки, получени от родителите по наследство или от средата, в която живеят. Учителят като види хубавото у децата ще отстрани тия утайки и ще събуди хубавото у тях. Ако той не види хубавото у децата при влизане в клас, ще внесе у тях своите нечисти мисли и по този начин не само че няма да отстрани утайките, но и ще ги увеличи.

Каквито и педагогически системи да се прилагат в училището - и най-идеалните - ако учителят не спазва горното правило: да влиза в клас с най-чисти мисли, чувства и желания и да вижда най-хубавото и най-чистото у децата, той няма да има никакви резултати. Те ще бъдат отрицателни.



<< предыдущая страница   следующая страница >>