litceysel.ru
добавить свой файл
  1 ... 9 10 11 12

РАЗХОДКИ И ИЗЛЕТИ


Те играят голяма роля в новото училище. Разходките се правят по-често. Те се правят в близката околност - в гората, на полето и пр., а излетите са по-дълги. Разходките и излетите не трябва да се считат като изгубено време. Не, те имат важна образователна мисия - здравна, научна и възпитателна. Те са необходими, за да се получи едно здраво поколение. Както детският труд в цветната, зеленчуковата и овощна градини и в околната природа, тъй и разходките и излетите преди всичко ще укрепят детето физически, а това е една от важните задачи на днешното училище. Излетите в планината ще помогнат за физичното укрепване не само чрез упражненията на мускулите, чрез дълбокото дишане и пр., но и чрез общение с енергиите, с които планината е богата. Тя е мощен акумулатор на електромагнитни и други сили. Богата е и на ултравиолетови лъчи, които са първостепенен здравен фактор. Знае се, че пребиваването на планината увеличава в много скоро време броя на червените кръвни телца.

Второ значение на излетите и разходките е научното: детето ще прави наблюдения върху треви, цветя, дървета, извори, камъни и пр., и събираният по този начин познавателен материал ще се обработва в клас. Знае се, че умът се развива само когато се натрупат достатъчно факти, с които той може да работи.

Трето значение на разходките и излетите е възпитателно. Планината ще накара детето да мисли, ще обнови неговите чувства и ще развие неговата воля. Ще развие волята му от една страна чрез детския труд, приложен по време на екскурзия и от друга страна, понеже самото изкачване по планината често е придружено с мъчнотии при преминаване през стръмни, мъчнопроходими места, с преодоляване на други препятствия и пр.

Както казахме на друго място, при всяка разходка или излет детето трябва да направи нещо: то трябва да допринесе за подобрението на околната местност, да прояви известен почин и творчество. Така това ще стане навик и ще влезе в характера му. Знае се, че трайните навици участват при оформянето на характера.


Планината възпитава детето и естетически чрез своите красоти. Тя чрез чистотата на своята среда освобождава човека от всичко дребнаво. Например, онзи който има желание да си отмъсти, като се изкачи на планината, е готов да прости. Ако е бил неразположен, горе на планината се изменя неговото състояние. Там на планината проговорва по-ясно възвишената човешка природа; човек там по-ясно чува вътрешния глас, който му казва да живее за великото и красивото, за една възвишена идея.

При своите чести излизания сред природата детето ще научи практически хигиеничните правила, които трябва да се спазват при разходките и излетите.

Такива трябва да се правят във всички степени училища от детската градина до гимназията включително, при което характерът и постиженията им ще зависят от възрастта.

При честите детски излети на планината ще им се говори за обновителното й действие върху тялото и душата, за значението на ултравиолетовите лъчи и на другите енергии, с които тя е богата. Чрез честите излети децата и младежите трябва да свикнат на интимен досег с природата, трябва тъй да обикнат планината, че да й останат верни през целия си живот.

При излети децата могат да правят малки опити за черпене енергия от природата. Един хубав метод е следният: ще се намери някой мощен, здрав дъб или бряст в гората; детето ще си опре гърба и главата на дървото и ще прекара така известно време. По този начин детето ще почерпи от оная слънчева енергия, която е складирана в дървото. Друг метод: детето като минава през една гора, вървейки може да си допре дясната ръка о четиридесет дървета, за да почерпи по същия начин слънчева енергия от тях.

Другарски час

Детски клуб



Всяко училище трябва да има един по-голям салон, в който ще се събират учениците в другарския час. Ако училището не разполага на първо време с такъв салон, за целта може да се използва най-голямата класна стая.


Другарският час ще задоволи нуждата, която чувства юношата от едно поле, дето той свободно може да развива дейност извън училищната програма. Цвятко Петков споделя следните думи на Кершенщайнер:

„За мен е незадоволителна всяка училищна организация, която не позволява на юношата, покрай училищните задължения да се заеме доброволно с още някои, като енергично и основно извършва работа, избрана по негов вкус от областта на науката, техниката и изкуството.”

Другарският час, който може да наречем и детски клуб, ще бъде едно социално огнище на училището. Част от свободното си време детето може да употребява в тази другарска среда за почивка и творчество. Там децата ще прекарат известно време приятно и полезно. Няколко пъти в седмицата след обяд ще кипи живот по време на другарския час. Дейността на детето там ще бъде най-разнообразна. Събранията ще бъдат научни, литературно-музикални или делови, организационни. В другарския час ще се четат реферати от ученици, ще има декламации, хор, оркестър, соло пеене, соло цигулка, ритмична гимнастика, драматизация, песни с движения, игри и пр. В някои събрания могат да се разглеждат някои почини за попълване библиотеката, за издаване училищен вестник, за залесяване на околни местности, за изграждане чешма в околността, за подобряване на някоя пътека в гората и пр. Така другарският час ще дава ценно съдействие за постигане образователните задачи на училището.

В по-големите училища може да стават няколко събрания на другарския час едновременно и всеки ученик ще е свободен да отиде, в която секция иска. Учителите, които ще се грижат за детския клуб, ще гледат, щото всички деца да участват в дейността му по един или друг начин. Когато има няколко секции, то поне веднъж седмично трябва да има общо събрание на цялото училище в големия салон за другарския час.

Казахме по-рано, че както в основното училище, така и в средното училище, учениците ще държат реферати по разни въпроси. Освен класните реферати, които са във връзка с учебния материал, ще има и извънкласни, общи реферати. Последните могат да се организират и ръководят от детския клуб. Общи реферати до известна степен могат да имат значение и в основното училище, но те ще играят изключително важна роля в средното училище. Там те ще се издигнат като мощно образователно средство. Общите реферати са една необходимост за средното училище, защото средношколският период е тъкмо периодът, в който се събуждат нови духовни сили у юношата и трябва да се определи направлението, в което те ще се насочат. Тогава се формира младежката душа. Тя трябва да е потопена в света на идейния живот. Тия реферати из областта на физиката, химията, биологията, историята, географията, психологията, социологията, стопанските науки, техниката, хигиената, популярната медицина и пр. ще помогнат; покрай класната образователна работа за оформяване характера на юношата, за неговото ориентиране по много съвременни въпроси, които вълнуват човешкия дух. Те ще помогнат да излезе от училището една будна, дейна, интелигенция, която утре със своя идеализъм ще чертае светлите бъднини на човечеството.


Така другарският час ще спомогне за развиване социалното чувство, за събуждане дух на творчество и инициатива, за развитие на художествен вкус, за добиване научни или литературни познания и за внасяне по-голямо разнообразие и радост в живота на детето.

Другарският час ще представя широко поле за развитието на музикалния усет. Там ще има добри възможности за това, поради което другарският час ще помогне за да излизат от училището юноши с музикална култура, музикален слух, добре обработен глас и пр. Освен обикновените седмични събрания, детският клуб ще има и извънредни такива по случай някой празник; той ще се отпразнува при творчеството на цялото училище с музикални и литературни номера, с ученически реферат и пр.

Другарският час ще се ръководи от специален или специални учители /според големината на училището/. Хубаво е, учителите-ръководители на другарския час да не се менят, за да може да се работи в него планомерно и системно. Учителят-ръководител ще дава до известна степен насока, но почин ще имат и самите ученици.

Изобщо, детският клуб трябва да представя един жив организъм, който ще се развива, ще разширява постепенно своята дейност според местните условия и възможности. Ако то има няколко секции, хубаво е ученикът да мине последователно през всички секции, за да се развие всестранно.

Една учителка е опитала под ръководството и упътванията на Учителя с успех другарския час /детския клуб/, макар и в малко по-друга форма. Резултатите са отлични. Интересът на учениците към другарския час бил голям.

Разбира се, другарският час в първоначалното училище, прогимназията и средното училище, ще има по-различен характер. Но именно в това разнообразие е красивата и възпитателна страна, понеже детето като премине от първоначалното училище в прогимназията, ще работи в другарски час, който ще има съвсем нова физиономия и затова дейността му там ще развие нови сили у него. Също така и като премине в гимназията, другарският час ще има съвсем друг характер.


Там творчеството на юношата ще има по-широко поле за действие, по-голям размах.

Другарският час ще допринесе за да приеме днешното училище още повече живот в себе си и така да се приближи все повече до училището-живот, за да живее детето все по-пълен живот - разнообразен, всестранен и творчески.

Някои

организационни


въпроси




По въпроса, кои ученици да следват в професионални училища, Учителят казва следното: „Ония ученици, които не проявяват влечение към общото образование, а чувстват влечение към някоя професия, те постъпват в професионално училище.”

В този случай материалното положение да не е причина за постъпване в професионално училище. А днес главният повод за прекъсване гимназията и постъпване в професионално училище - това са материалните средства. Всеки, който няма средства за следване в гимназия, постъпва отрано в някое професионално училище.

Трябва да се измени характерът, програмата на самите професионални училища. Обществото се нуждае от хора с обща духовна култура, с достатъчно широко общо образование. Само така може да се повдигне културното ниво на народа. Защото целта ни не трябва да бъде културното повдигане само на един елит от народа, но повдигане в културно отношение и на широките народни слоеве. Ето защо в професионалните училища трябва да се изучават и достатъчен брой общообразователни предмети, макар и те да нямат видима пряка връзка с бъдещата професия на ученика. По този начин учениците в професионалните училища ще могат да разширят своето общо образование и да се оформят по-правилно като личности с духовни, културни нужди. В много професионални училища днес наистина учат някои общообразователни предмети, но предимно тия, които са в по-голяма или по-малка връзка с професията. Това не е достатъчно.

Изучаването на достатъчен брой общообразователни предмети в професионалните училища ще помогне за по-доброто усвояване и на самите професии. Един по-образован човек много по-лесно, по-бързо и с по-тънък усет ще схване професията, ще вложи в нея по-голямо творчество, естетичен вкус, по-голяма сръчност, съобразителност, наблюдателност, предприемчивост и пр.



* * *

Много деца, макар и даровити, поради мизерията, в която живеят, не могат да добият по-голямо образование от първоначалното и прогимназиалното. Така се погребват много таланти, които могат да бъдат полезни на обществото, на народа. Даже много деца поради мизерия не могат да завършат и първоначално училище, а камо ли да следват по-нататък. Тия деца, които могат да учат, които имат дарби, любов и влечение към наука, към общо или специално образование, да не се лишават от него поради материални причини. Значи, дарбите, способностите и влечението трябва да решат въпроса, а не материалното положение на детето.

Общият принцип в това отношение трябва да бъде: на всички деца образование до край според техните способности.

Ако едно дете е склонно към по-нататъшно образование и няма материални средства, трябва да го подкрепят общината и държавата. Това е един от начините, по който ще се съдейства най-ефикасно на даровитите и изобщо на способните деца.


* * *

Някои говорят против общото образование и искат юношата по-скоро да влезе и участва в стопанския живот на страната. На това може да се отговори следното:

Достатъчното, по-голямото общо образование повдига културното ниво на целия народ, а това е за общо добро.

От друга страна, чрез приложение педагогическите принципи на Учителя, основата на обучението и възпитанието в училището ще бъде трудовия принцип - работа сред природата, в градината, на полето и пр. Чрез трудовия принцип младежът, свършил училището, ще разбира и реалния живот, ще бъде творец и в него. Той ще бъде способен на творчески почини както в духовно-културния живот, тъй и в стопанския живот на страната.

Утрешният ден


ЛИЧНОСТТА НА УЧИТЕЛЯ

Личността на учителя е толкова важна, колкото са важни и принципите и методите, които той прилага. Някои нови педагогически течения искат да направят учителя почти излишен. Те искат ученикът да учи сам, за да прояви самодейност, творчество. Самодейността, творчеството са необходими, но и личността на учителя все пак си остава като един от най-важните образователни фактори.


Колкото детето се учи от учителя, толкова и последният трябва да се учи от децата. Когато учителят няма резултат при някой свой метод, той трябва да се коригира. Децата в това отношение са най-добрият коректор на учителя. Той трябва да черпи поука от тези корекции, да се поправя, да твори, да открива нови методи.

Учителят и ученикът трябва да дойдат чрез любовта в интимен досег - досег на умове, сърца и души. Така става взаимна обмяна между тях - преливане на душите им. Ценното, красивото, възвишеното в душата на учителя - неговите дарби, способности и добродетели по този начин ще се преливат у децата.

Учителят казва: „Любовта не е проповед. Тя е контакт на душите. Тя се предава от душа на душа. Тя е живият огън, който се предава от човек на човек. Колкото се може по-малко морализиране, а повече да се предава на децата този живият огън! И учителят получава нещо ценно от децата.” Чистото, благородното, активността и невинността на детската природа ще се прелива в учителя. Ето защо лицата, които са във вътрешно общение с децата запазват в себе си нещо детско, младенческо и идейно. Както казва Кершенщайнер, любовта на учителя към децата не е нещо химерично, а една реална сила, чрез която той дарява децата с най-ценното, най-скъпото от своята душа. И под чара на този дар всички детски сили и заложби се разцъфтяват. Досегът и преливането на душите им е именно главният избор на вдъхновението, което непрекъснато трябва да царува в училището. Б. Марков казва: „При общуването между учителя и детето любовта е необходимият златен мост между душите, за да се прелее образователното духовно-нравствено съдържание.”

Ето защо личността на учителя играе една от най-важните роли в образователния процес.

Учителят държи децата в своето съзнание и непрекъснато ги потопява в струите на своята любов.

Видяхме, че подражателността у децата е доста силна. Макар тя да е най-силна през първия образователен период - до седмата година - но тя все пак си остава като мощна сила и през втория и третия периоди. За да се използва тя за образователни цели, учителят трябва да бъде достоен образец, който да сияе като слънце в детския живот, както се изразява Стела Русчева. Кл. Скопаков казва: „Образът на учителя в детското въображение трябва да сияе с ореола на висше съвършенство. Детето трябва нему да подражава, към него да се стреми. Какво голямо разочарование настава в душата му, когато този образ бъде помрачен!” Ученикът се възпитава най-добре, като види около себе си реално въплъщение на идеалното, съвършеното. Ето защо, учителят трябва да представи на детето такъв идеален тип, който със своето присъствие учи детето много повече, отколкото безброй морализирания. По този въпрос Стела Русчева казва: „Само в първоначалното училище учителите са могли да вникнат в детската душа; те са истински ваятели на детските души и живеят в най-голяма духовна връзка с учениците си. Тази връзка се поразхалтва в прогимназията и съвсем отслабва в гимназията. Трябва да забележим, че за това не са виновни учителите, а несъвършената образователна система. Ученикът свършва гимназията и учителите му са били чужди, както и той на тях.” В отношенията между учител и ученици трябва да царува интимност, топлота и духовна връзка. В основното училище това ще направи любовта, а в средното училище освен любовта се прибавя и друг фактор: влизане на учителя в досег със света на идейните търсения, копнежи и идеали на младежа.


Учителството, казва Учителят, е една от най-възвишените професии на земята. За да се види, колко високо той цени учителството, ще дадем пример. Един учител попита Учителя: „Да напусна ли училището, за да избера по-добра професия от материално гледище?” Учителят му казва: „Не напущайте учителството за материални цели, ако пазите интересите на своята душа!”

Разбира се, учителят трябва да има солидна педагогическа подготовка, мироглед, стремеж към съвършенство и идеал. Този стремеж, този идеал, за който живее, ще влеят своя огън в детските души, независимо от думите, които говори.

Кои лица са най-подходящи за учители? Кои трябва да следват за учители? Предимно любвеобилните натури! Хората на любовта, на сърцето са натури, родени за учители. Хората, които се самораздават, са родени за учители! Те трябва да пълнят предимно учителските институти. Такива натури са най-способни да гледат всичко през очите на любовта и да видят божественото, вечните ценности, които крие детето в себе си, въпреки привидните му недостатъци, склонности и пр., които то може би проявява външно. Такива учители, казва Кершенщайнер, имат вяра в божествеността на най-вътрешната същина на човешкия дух. Тая вяра изхожда от любовта, но е полезно тя да се подхранва и от мирогледа, който да помогне на учителя да дойде до познание на истинското човешко естество.

БЛИЗКИ ПЕРСПЕКТИВИ


За да се изгради новото училище, трябва да се познават глъбините на детската природа, нейните нужди и да се знаят истинските методи, чрез които те могат да бъдат задоволени, за да се създаде пълният образ - физичен и духовен - на всестранно развития човек.

Който следи отблизо опитните училища в странство, ще види, че в много чужди опитни училища има разочарование. Това е, защото ръководителите на тия опитни училища, въпреки красивите им желания и благородни подбуди, не са изхождали от познанието на истинското духовно детско естество, пренебрегвали са нуждите на висшата детска духовна природа. Тук ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на първоначалното училище в Кингс - Ланглей. В това училище бил приложен трудовият принцип. Децата проявявали самодейност, творчество - те работили заедно с учителката си в къщи, в обора, на полето, в градината. Това училище представлявало нещо като стопанство. Но г-ца Крос чувствала ясно, че „на модерните реформаторски стремежи липсва една дълбока основа изхождаща от духовното познание на света.” Педагогическите принципи на Учителя изхождат именно от такова по-дълбоко познание на детската природа. Учителят с педагогическите принципи и методи, които излага има за цел да се създаде едно училище, което да е в най-пълна хармония с характера и нуждите на детската природа. Тогава ще имаме неподозирани резултати. Учителят казва за новите образователни методи: „При новото възпитание ще имаме гениални деца, понеже ще бъдат поставени в най-благоприятна обстановка.” „Трябва едно пробно училище и в две години отгоре ще се види разликата.” „Ако всички учители прилагат това знание, знаете ли, какъв културен народ ще бъдем?”



* * *

Трябва усилена работа, за да се разпространи сред учителство и общество светлината на тая нова педагогика, за която говори Учителят. Принципите и методите на тая нова педагогика трябва да се популяризират чрез специални педагогически курсове повсеместно в страната, чрез активно участие в педагогическите конференции, в които да се изтъкне новият дух, в който трябва да тръгне днешното училище, чрез подходни статии в педагогическите и др. списания и вестници, чрез сказки и пр. В това направление някои учители са почнали вече да работят. Още в 1919 г. учителят Пенко К. Пенков от Габрово е държал реферат в редовното събрание на Габровското околийско учителско дружество „Неофит Рилски” върху тия нови педагогически идеи. Той е турил начало в това направление.

За да се подготвят учителите за тия нови принципи и методи, те трябва да се преподават в учителските институти.Те не трябва да дават само външна педагогична подготовка на бъдещия учител, но там трябва да се формира душата на новия учител, да се запали живият огън в неговото сърце, да се формира новият човек на дейната любов.

Понеже принципите и методите на новата педагогика са нужни не само на бъдещия учител, но и на всички други, те трябва да се преподават не само в учителските институти, но и във всички средни училища - някои избрани части от нея. Науката за образованието е нужна, казва Учителят, не само за учителите, но и за всички хора, защото целият живот е училище - поле за обучение и възпитание.

Учителят, който иска да схване стойността на известни педагогически принципи и методи, може да избере най-лесния път - опитът. Може да приложи някои от тия принципи и методи и ще съди по резултата. Учителят и при днешните условия, до колкото му позволява сегашната училищна програма, може да прави известни опити. Децата съвсем се променят, когато се приложи някой от методите на Учителя, казват учителите, които са проучили педагогическите идеи на Учителя и са ги приложили, доколкото допуща днешната училищна програма. Даже най-малкият опит в това направление може да даде поучителен резултат.


Изложените тук принципи и методи са от такъв характер, че с тях може да се почне, без да се вземат мерки за предварително обзавеждане на училищата с нужните пособия. При всяко училище може да се направи първа крачка за прилагане на тия методи при наличните условия: може да се почне с разработване на част от училищния двор, или други близки местности в цветна, зеленчукова и плодна градини. За тая цел се изискват на първо време нищожни средства, които всяко училище може да намери.

Съвременната младеж

и задачите на епохата.




Младежта е цветът на дървото. От оплодяването на тия цветове зависи бъдещето на дървото.”

Учителят

С гениално прозрение Словацки в книгата си „Генезис на Духа” разкрива дълбокия смисъл на развитието на природата. Той казва, че Великото разумно начало е създало изпърво минералните форми, за да се прояви чрез тях. Но понеже те са несъвършени, то създало растителните форми, за да се прояви чрез тях с по-голяма пълнота. Но и чрез тях не е могло да се изяви в пълнота. Затова създало животинските форми и човешките. Смисълът на развитието е във все по-пълната проява на Великото разумно начало, което работи в света.

По същия начин всяка нова епоха в човешката история е все по-пълна проява на силите, вложени в божествената същина на човешкия дух. Ето защо, всяка нова епоха в човешката история носи нещо ново, представя ново откровение на силите на човешкия дух.

Големите пертурбации, на които сме свидетели днес, когато целият живот издъно е раздвижен и разтърсен, показват, че се намираме на границата между две епохи: една стара, която залязва, и една нова, която се ражда.

И днешното училище е призовано именно да създаде строителите на новото, което иде. Днес има стени между душите. Те са далеч една от друга. Отношенията между хората са механични. В днешното общество трябва да се влее един нов елемент, който да спои хората, да ги обедини. За да стане това, трябва да се създаде новият тип човек - човекът на дейната любов. Това ще направи училището. От училището трябва да излязат души, които ще внесат в обществото своята чистота, своя идеализъм, кваса на новата любов; тя представя оная свещена запалка, която трябва да запали хорските сърца.


Тая любов, която те ще внесат, ще има такова магическо действие, както едно микроскопично кристалче, което се поставя в наситения разтвор, и в него веднага започва процесът на кристализацията. Или любовта, която те ще внесат в обществото, ще бъде като електрически ток, който се пуска в действие и лампите на готовата вече инсталация светват.

Човешките души са готови за това. Инсталациите в техния ум и сърце са вече готови. Остава да се пусне електричният ток, за да просветнат. И този електричен ток ще дойде от кваса на любовта, която младото поколение ще внесе в обществото.

Или този нов елемент на любовта, който излезлите от новото училище ще внесат в обществото, прилича на онзи развигор - топлият пролетен вятър - който развива, разлиства горите.

Или можем да дадем друго сравнение: любовта, която възпитаниците на новото училище ще внесат в обществото, прилича на онзи напоителен, благословен дъжд, който дълго е бил очакван от изжаднялата, напукана земя и от засъхналите цветенца, треви и дървета.

Или можем да я сравним с онзи слънчев изгрев в човешкия живот, за който копнее човешката душа след дългата нощ.

Новият тип човек, който днешното училище трябва да създаде, ще внесе в съвременния живот оная живителна влага, която превръща безплодните пустинни пясъци в красиви цветни и плодни градини. Той ще внесе в живота оная топлина, която ще стопи ледовете и снеговете на дългата зима в човешките души. Така ще се подготви пролетната култура, която ще донесе велики постижения. Тя ще се отличава със следното: взаимното съперничество ще се замени с взаимно сътрудничество; конкуренцията ще се замени с взаимопомощ и солидарност. В основите на новата култура ще легнат разумността, справедливостта и добротата.

Новото училище може да направи това, може да създаде новия тип човек. Защо? Защото любовта живее в глъбините на човешката душа и образува нейната божествена същина. Ето защо човек е добър по своята природа. Жан Жак Русо казва: „Всичко, което излиза от ръцете на природата е добро.” В глъбините на човешката душа живеят любовта, добротата и чистотата. Ето защо, тая мисия на днешното училище не значи, че то ще внесе един нов чужд елемент в човека, но ще употреби онези разумни, целесъобразни методи на живата, разумна природа, чрез които да се изяви доброто, което живее в човешката душа и което чака с векове своето изявление. Любовта, това е скритото добро в човешката душа, което трябва да се изяви.


Мисията на днешното училище, на младото поколение се вижда много ясно и в драмата „Слепите” от Метерлинк. В тази драма се описва животът на слепите, захвърлени на един остров, който е обиколен от вълните на океана. Никой от тях не вижда освен детето на една от слепите жени. И надеждата на всички слепи е в това дете, понеже само то вижда!

Новият тип човек, откърмен от новото училище, ще внесе в човечеството един нов елемент - това е духът на жертвата, самоотричането, духът на дейната любов. И този дух, който той ще внесе в живота, ще закваси цялото общество, както с малко квас всичкото тесто се заквасва!

Защо в новото училище основният принцип е свободата? За да се създадат в училището души, които обичат свободата, души независими, свободни, силни, смели и решителни. Защото само свободните и силни души могат да бъдат строители на нови пътища; защото свободата е свещеният стремеж на всяка душа, висшето благо, което прави човека истински човек.

Защо в новото училище опитът е основен принцип? За да излезе от новото училище едно поколение не с мъртви знания, натрупани механично, без никаква връзка с живота, но с живото опитано знание, което съдържа и методите за приложение в живота.

Защо в новото училище ще се практикува трудовият принцип? За да се създадат хора активни, на действието, хора трезви, разумни, които разбират живота, имат воля да преодолеят всички пречки в пътя на предначертаната си цел. Това ново училище няма да създаде Рудиновци, които само теоретизират, умуват, но не са хора на делото и творчеството в живота.

Защо в новото училище се въвежда ново отношение към природата, защо се работи сред природата? Защото по този начин природата - Великата Световна Майка - ще влее своите вечно млади енергии в своите деца, ще влее своята мъдрост в техните умове и сърца. По този начин младото поколение ще внесе в обществото една нова мъдрост, която те са учили от общението с природата, мъдрост, която е изгряла в тях от любовното общение с изворите, цветята, тревите, дърветата, планините!


Защо в новото училище музиката, паневритмията, ритмичната гимнастика се смятат като първостепенни образователни фактори? Защото те ще внесат музика, ритъм и хармония в детския ум, сърце и воля, ще внесат светли мисли в ума, благородни чувства в сърцето, сила във волята и мощ в тялото.

Защо в новото училище са приложени методите за разцъфтяване на любовта в детските души? Защото така ще се оформи човекът на новата епоха. Така младото поколение ще внесе в обществото духът на слугуване, с който е било откърмено в училището. С какво се отличава онзи, в когото работи духът на слугуването? Той намира своето щастие в служенето на другите; радостен е, само когато направи нещо за другите.

Защо в гимназиалните класове трябва да царува идейният живот? За да се получи едно младо поколение със завършен цялостен мироглед, с окрилени сърца, вдъхновени от възторжения подтик на идеализма. Защото само хора със завършен мироглед могат да бъдат съзнателни работници за един висок идеал!

Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение, пропито от висш идеен живот, от възторг, едно поколение на строители, работници за изграждането на новата култура, която иде!

И тъй, новата епоха, която иде, иска нови хора. Училището трябва да ги създаде!

Тук ще изложа няколко думи, казани от Учителя на младите:

„В света трябва да дойде новото. Младите копнеят за нещо идеално и възвишено, което да се реализира на земята. Новото, което очакват младите е любовта! Единствената сила, която може да оправи света, е любовта. Тя може да даде подтик на човешкия ум, сърце, воля и душа. Любов, която не може да им даде потик, не е любов. Светът не може да се оправи по никой друг начин! Смисълът на живота е в любовта. Когато хората се обичат, това е Божественото в света!

Ако имате любов, никога няма да се обезсърчавате и всичко, каквото желаете, ще го постигнете; и дето минете, пътят ви ще бъде отворен. Ако живеете за любовта и тя ще живее за вас.


Ако има някой да е говорил за любовта, аз съм говорил най-много, но пак едвам съм започнал да говоря за нея. Тя е най-великата наука в света! Разумността, справедливостта и добротата са само външен израз на любовта. Разумността дава смисъла на живота, справедливостта - неговото съдържание, а доброто - външната му форма. Без тези неща какъвто и живот да се прояви, ще бъде нещастен.

Новото е, когато всичко цъфти, всичко зрее, всичко пее и всичко работи. Това е новото, което иде в света. Сега минаваме от един стар порядък на нещата в нов. Старият порядък е тъмен, а новият - светъл.

Новото прилича на месец май; всичко се събужда и излиза от зимния си сън! Заледените реки на земята ще се размразят, цветята ще се разцъфтят. Отново ще протекат благодатни извори през пустините и ще ги превърнат в китни градини. Новият човек като дойде, отново ще се свърже с цялата природа. Нему ще проговорят цветята, птиците, планините и звездите и той ще разбира езика им.

В новия порядък няма да има обезсърчени хора в света. Ще има възможности за всички. Светът е толкова хубав. Няма какво да се обезсърчаваме! Докато слънцето грее, няма защо да се обезсърчаваме.

Любовта създава новите отношения между хората: всеки да почита Божественото във всички хора. Всеки да съзнава, че Божественото живее във всеки човек. И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката справедливост и в човешката доброта, това е новото, на което трябва да се уповаваме в бъдеще.

Днес се намираме пред момента на разцъфтяване на човешката душа - най-великото и необикновено събитие в живота. Човек ще възприеме първия лъч на любовта. Душите още не са цъфнали. Постепенно всички души ще се разцъфтят - едни по-рано, други по-късно. Сега трябва да се говори на хората за Зазоряването и пробуждането на човешкото съзнание, за приемане първия лъч на любовта. Тия души, които жадват за светлина, ще цъфнат и ще завържат. При пробуждането им всички противоречия в тях изчезват. Индивидуалният живот на хората прилича на отделни частици, които трябва да минат през огъня, за да се слепят. А пък този огън е любовта. Ако не дойде тя, нищо не може да се направи. Идването на новата култура е въпрос за пробуждане на съзнанието.


От всички тези страдания, които днес човечеството минава, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Иде велико пробуждане на съзнанието.

Само тия общества и народи имат бъдеще, които имат усет за новите идеи и в които последните намират място и се разцъфтяват.

Новото е: всеки да опита служенето; благата, които разумната природа ни е дала, трябва да ги употребим за другите. При любовта всички са слуги. Един на друг си дават почитание, а при безлюбието всички са господари и един върху други упражняват насилие. Само любящият може да слугува.

Днес една култура преминава в друга. Новото ще вземе надмощие. Сега иде нещо разумно. Любовта трябва да изпълни въздуха! Това, което иде днес в света, е духът на братството. Човекът с новото съзнание ще чувства единството на живота. И когато види, че обичат някого, ще съзнава, че и самия него обичат. И когато поливат едно цвете, той ще се радва, понеже и цветето се радва.

Кое е новото, което иде: като видите едно живо същество, сърцето ви да трепне. Във всяко живо същество да видите проявлението на Безграничния. Щастието на другите хора да е ваше щастие. Когато някой човек напредва, да ви е приятно, понеже той и вие сте едно. Ако можете да живеете във всички и всички да живеят във вас, вие сте от новите хора.

Човек да вижда в баща си, майка си, брат си, във всички хора, в растенията, навсякъде изявлението на Великото Разумно Начало в света. Когато в света влезе братството, когато всеки вижда в лицето на всеки мъж свой брат и в лицето на всяка жена своя сестра, тогава новото е дошло в света. Братството и сестринството - това е новият ред на нещата в света!

Любовта иде сега да спаси света. За да има справедливост, щедрост, подтик към знание и пр. трябва да има любов. Всяко нещо трябва да произтича от подтика на любовта.

Когато новият живот на любовта протече през хората, те ще станат умни, любещи и свободни!


Сега трябва да дойдат новите българи! Новите българи са като работливите пчели, които събират мед от цветята.

Като има повече българи умни, справедливи и добри, България ще се оправи и ще бъде един творчески народ в света. Трябва да се сплотим, но сплотяването на българския народ зависи от любовта. Ако всички българи се обичат, тогава сме сплотени. Ако всички българи приемат вълната на мировата любов, която иде, те са от новите хора.

Пожелавам ви да бъдете винаги чисти и светли! Човек без чистота в живота всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте обаче в мисли, чувства и действия, ще бъдете силни и каквото пожелаете, ще го придобиете. Вие, младите, пазете идеала на вашата душа и към него се стремете. Да бъдете чисти и светли!

Пожелавам ви да бъдете узрели плодове. Най-хубавото, което Великото Разумно Начало е вложило във вас, да се прояви. Бъдете верни на онова, което То е вложило във вас! Ако ме попитате: „Какво трябва да правим?” ще ви кажа: дишайте любов! Нека да грее слънцето във вашия ум, във вашето сърце и във вашата душа. Любовта да ви подбужда към дейност!”


СЪДЪРЖАНИЕ


Предисловие

Въведение

Училище-живот


ДЕТСКАТА ПРИРОДА

ОСНОВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПРИНЦИПИ

Любов

Свобода

Опит

Навременност

Следване методите на природата


ПЪРВИ ОБРАЗОВАТЕЛЕН ПЕРИОД

ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ


ВТОРИ ОБРАЗОВАТЕЛЕН ПЕРИОД

ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ

Обща характеристика

Художественият елемент трябва да прониква цялото обучение и възпитание

Трудът като образователен фактор

Метод на съпоставяне или уподобление

Излагане висши духовни и морални принципи чрез приказки, разкази, легенди и пр.

Висш душевен живот

Методични въпроси



ТРЕТИ ОБРАЗОВАТЕЛЕН ПЕРИОД

ГИМНАЗИЯ

Обща характеристика. Период на логично мислене и идейни търсения.

Трагедията в детската душа. Душата на средношколската младеж

Идейният живот в средните училища

Методични въпроси

Упътвания за самовъзпитание


ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА МУЗИКАТА И ПАНЕВРИТМИЯТА В ОБРАЗОВАНИЕТО

МИСИЯТА НА МАЙКАТА


ПРИРОДОСЪОБРАЗЕН ЖИВОТ

Чиста и нечиста храна

Въздържание и възпитание

Дишане и възпитание

Чистота

Разходки и излети

ДРУГАРСКИ ЧАС. ДЕТСКИ КЛУБ


НЯКОИ ОРГАНИЗАЦИОННИ ВЪПРОСИ


УТРЕШНИЯТ ДЕН

Личността на учителя

Близки перспективи


СЪВРЕМЕННАТА МЛАДЕЖ И ЗАДАЧИТЕ НА ЕПОХАТА

Боян Боев

УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО

Второ издание


Издателска къща

СИЛА И ЖИВОТ

Бургас


ISВN 954-8146-08-8


Печат ДФ АБАГАР Печатница

ЯМБОЛ





Боян Боев е гимназиален учител, живял дълги години в близост с Учителя. Неговата особена чувствителност към проблема за детското възпитание го е импулсирала за настоящото изследване. Езикът на автора е богат и вътрешно озарен. В него ще срещнете отдавна забравени, но пълни със съдържание български думи, които говорят за една положителна мисъл, за едно дълбоко чувство на отговорност към бъдещето на децата.

„Този труд ни най-малко не изчерпва педагогическите идеи на Учителя П. Дънов. След време, всеки един от педагогическите въпроси, които се засягат тук, ще се разработят по-подробно. За всеки учебен предмет ще се разработят в подробности методите на Учителя. Но и това, което се дава тук е достатъчно, за да се поставят основите на едно ново училище, което да е напълно в съгласие с детската природа, а това е целта и идеалът на педагогията, която излага Учителят.


За да се постави обучението и възпитанието в съгласие с детската природа, не е достатъчно само доброто желание, но конкретното познаване на законите, по които се развива детето.”

Боян Боев

1943 год.



1 Ил. Енчев – „Осноби на педагогическия мироглед”, 15 стр.


2  Списание „Свободно възпитание”, 1935 год. XIII год., 9-10 кн., 332 стр.

3 Списание „Свободно възпитание”, 1935 год., ХШ год., 9-10 кн., 332 стр.


4 Списание „Възраждане” -1923 год., XII год. 7 кн.

5 Цв.Петков – „Психология на творческия образователен процес”, 58 стр.

6 Дюи – „Бъдещото училище”, 6 стр.

7 „Психология на детето”, 13 стр.


8 Гъбенски - сп. „Училищен преглед”, XI год. р 9 кн.

9 Д-р Н.Кръстников – „Опит за психологически анализ на нашия обществен живот”

10 Хр. Ковачев - сп. „Учителска мисъл”,1923 год. IV год., 4-5 кн.

11 Относно значението на чувствата - благоговение и пр. - и на художествения елемент, най-много се приближават до Учителя, д-р Щайнер и Виолино Примо.

12 „Психология и педагогика на подражанието”, 379 стр.

13 „Лекции по експериментална педагогия”, 152 стр.

14 Сп. „Свободно Възпитание”, 1935 год., XIII год., 4-5 кн.

15 Иполит Тен – „Философия на изкуството”

16 „Психология на творческия образователен процес”, 39, 59, 97 стр.

17 Пак там, 45, 80, 81 стр.


18 - „Педагогическа практика”, г.1, кн. 5

19 Сп. „Учител”, 1910 год., 7 кн.

20 Прентис Мълфорд – „Нашите сили и как да ги използваме”

21 Виолино Примо – „В зората на освобождението”

22 Проф. Петерсен – „Практиката в училищата по Йенския план”, 45 стр.


23 Сп. „Ново училище”, 1911 год., II год., 4 кн.

24 Мойман – „Лекции по експериментална педагогика”, 165 стр.

25 Сп. „Просвета”, 1940 год., V год., 6 кн., 715 стр.

26 Сп. „Учителска мисъл”, 1921 год., III год., 1 кн.

27 Седов - сп. „Ново училище”, 1911 год., II год., 4 кн.

28 „Педагогия” - университетска лекция на проф. Кацаров, 1926-27 год.

29 Сп. „Просвета” – 1940 год.

30 Из сп. „Ребус”

31 Сп. „Факел”, 1919 год., I год., 2 кн.

32 Проф. Кацаров - сп. „Просвета”,1940 год., VI год., 5 кн., 581 стр.

33 Сп. „Просвета”, 1940 год., V год., в кн., 714 стр.

34 Русо - „Емил или за Възпитанието”, 102 стр.

35 Щ. Петков - „Психология на творческия образователен процес”

36 Сп. „Природа и наука”, 1935 год., VI год., 2 кн., 27 стр.

37 Учителят е против хипнотизма като лечебно или възпитателно средство и то по две причини:

1. Чрез хипнотизма се върши насилие върху волята на хипнотизирания, значи, отнема му се най-ценното, което дава достойнство на неговата личност, а именно, волята. А Учителят е против всеки метод, при който се употребява насилие. От друга страна, поради насилието върху волята на хипнотизирания и особено ако това продължава систематично, най-сетне последният ще добие слаба воля, т.е. ще се лиши от най-висшето, което дава самостоятелност на човека.


2. Възпитанието чрез хипнотизма е повърхностно. То не засяга същината на човешкото естество. Щом мине действието на хипнотичното внушение същите пороци се явяват отново у човека.

Но изучаването на хипнотичните явления е ценно от научно гледище, понеже чрез тях може да се хвърли светлина върху известни научни проблеми.


38* Сп. „Просвета” 1940 год., VI год., 4 кн., 465 стр.

 Сп. „Просвета”, 1940 год., V год., 9 кн., 1095 стр.



<< предыдущая страница