litceysel.ru
добавить свой файл
  1 2 3 ... 11 12

Любов

Закони и методи на любовта


Любовта е тази сила, която подмладява. Любовта е това, което носи мир. Тя носи условия за ума. Само при любовта умът функционира правилно. Всички, които сте въглени, като мине токът на Любовта през вас ще светнете и ще горите. Всеки ден трябва да минавате през огъня на любовта. Култура може да има само там, дето е огънят на любовта. Доколкото един човек има любов към вас, до толкова можете да си създадете донякъде едно вътрешно понятие за него. Вашето бъдещо щастие и всичко зависи от вашата любов, която показвате към хората. Не можете да разберете любовта, ако не й слугувате. Не можете да намерите по-добра работа от тази да служите на любовта. Това е най-голямото щастие - да служите от любов!”

Единствената сила, която може да ни научи как да живеем, е любовта”.

Любовта е родила най-хубавите идеи, най-благородните чувства, най-великите дела и най-великите хора.”

Две велики неща има в света, които дават подтик на човешката душа: да знаете, че ви обичат, и да знаете, че обичате”.

Пред нас седи едно велико бъдеще: тепърва има да учите какво нещо е любовта”.

Безлюбието е сляпо. Щом някой не вижда, той е без любов. Аз ви говоря за любовта за да прогледнете. Любовта е, която отваря очите. И тогава ще видите хубостта на Божествения живот около себе си. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до живота.”

Учителят


Любовта произтича от виждане великото в човешката душа и във всички същества.

Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното.

Учителят казва: „За да познаете някого, трябва да го обичате”. Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа! Тогава го познаваме. Ако виждаме у човека само обикновените черти, навици и склонности на личността, още не го познаваме.


Учителят казва още: „Невъзможно е да любите един човек, докато не цените душата му. Да ценим човешката душа - това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човекът стане способен да вижда Великото Разумно Начало навсякъде, тогава може да люби всички хора. Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях и ги обича”. “Сега ако ви попитат защо трябва да обичате, ще отговорите: Човекът трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не го ли вижда навсякъде, той няма живот в себе си. Дайте път на любовта в себе си, за да се влее струята на Великия живот във вас. Без любовта животът няма смисъл.”

При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда.

Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме у хората и във всички същества свещената книга! Тя е Божественото, красивото, което работи във всяка душа. Когато човек прочете от нея макар и един лист, една страница, един ред, той е вече в досег с Великото в света.

Новият ред носи нови отношения към всички същества. Само когато човек стане способен да вижда красивото в душите, тогава отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзки между душите. А тия връзки са истински и трайни. Другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат.


* * *

Любовта е една, но се проявява в безброй форми, според степента на човешкото съзнание.

Но основните типове са четири: любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. „Любовта като стремеж е тая любов, която е повече позната на днешните хора. Любовта като чувство е приятелството, братството. Любовта като сила е любовта, при която човек е готов да живее и да се жертва за една велика божествена кауза. Любовта като принцип едва сега влиза в света. Тя обгръща всичко! В любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света”. Човек, който има любовта като принцип, чувства единството на всички същества и вижда и люби във всички форми Единния живот, Великото Разумно Начало.



* * *

Любовта произтича от единството на цялото битие. В основата на целокупния живот седи единството. Всички същества са само клони или листа на великия космичен живот, който минава през всички тях. Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота.

Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Кога двама души са в най-голяма хармония, най-голямо единство? Нали когато са свързани с връзките на любовта? „Любовта е най-красивото отношение, което човек може да има. Не можете да направите по-красиво и по-умно нещо от това да любите!”


* * *

Когато човек люби, проявява истинската си природа. В естеството на човешката душа е да люби. Ето защо Учителят казва: „Ние, които сме дошли на земята, всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изявим любовта. Величието на човешкия живот е в любовта.” „Велико, красиво нещо е човешката душа! Да се прояви тя, това значи да се вдигне надгробната плоча, която я е затискала от хиляди години и да се събуди от дълбокия сън. Това значи да даде път на любовта!”


* * *

Чрез любовта влизаме във връзка с една велика реалност. Дето е любовта, там е великото разумно начало в света.

Всички велики поети с прозрение са долавяли мистичната мощ на любовта. Например, Новалис казва в своите „Фрагменти”: „В света има само някои цветя от неземен произход, които ни загатват за другия свят. Това са религията и любовта. Любовта е най-висшата реалност, основата на всичко. Тя е крайната цел на мировата история, амин на вселената”.

Шилер казва: „Ако всеки човек би любил, то всеки би притежавал целия свят. Искрено признавам, че вярвам в справедливостта на безкористната любов. Бих загинал, ако тя не съществува, ако бих престанал да вярвам в любовта. Любовта е стълба, по която ние се издигаме до богоподобие. О, Мъдрост, велика богиньо с ясен поглед, отстъпи и поклони се пред любовта! Не върви ли тя храбро пред тебе по стръмния звезден път към престола на Божественото? Не показва ли тя рая през дупката на гроба? Тя ни пита, искаме ли да бъдем безсмъртни. Любовта, само любовта е в състояние да помогне на нашия ум да разберем Бога”.


„Кой е начинът, по който можете да се свържете с Великото Разумно Начало в света? Единственият път към това е любовта! Който люби, само той може да Го познае.” „Всяко същество е прозорец, през който виждате Разумното, което работи в природата. Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо. Когато срещнете един човек, прочетете това, което Той е писал в него. Да обичате някого, това значи всеки ден да се оглеждате в огледалото. Защото като обичате хората, вие се оглеждате в тях. Божественото - Вечната Красота - което работи във вас, работи и в тях”.

Учителят казва: „Когато обичате някого, образува се връзка, между вас и Великото Разумно Начало в света. Онзи, когото обичате, ви довежда в досег с това Начало, и вие ще му благодарите и ще кажете: Благодаря Ти за точката, на която мога да се опра, за да Те позная. Ония, които искат да бъдат учители, трябва да приложат тоя метод”.

Затова любовта има мощно действие. При нея човешката душа се разцъфтява, както едно ябълково дърво, изложено на животворните слънчеви лъчи. Любовта представя тия слънчеви лъчи, в които човек трябва да се къпе постоянно. „Ябълковата семка ти казва: Посей ме, и ще видиш, какво ще излезе от мен. Тая семка говори за възможностите на ябълката. Както за семката благоприятната почва е условие, за да се изявят скритите й възможности, по същия начин и любовта представя тая среда, в която красивото у човека може да се изяви и възрастне.”


* * *

При любовта присъства цялото битие, целият разумен свят.

Тя е колективно дело. Ето защо, при нея човекът прилича на клонче, заловено за космичното дърво, и соковете минават през него. Затова човекът на любовта получава сили от цялото битие и се развива правилно.


* * *

Любовта събужда силите и дарбите на душата.Това е, защото тя свързва човека с целокупния живот. Учителят казва: „Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Всеки човек, когото обичате, е радостен. Като обичате някого, той и вие ще се разцъфтите и ще дадете плод!”


Личният живот, когато са разхлабени връзките с колективния живот, е безплоден. Тогава дарбите на душата остават непроявени. Всяко разхлабване на тия връзки води към израждане. Днешното механизиране на живота води към такова разхлабване.

Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината. Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, бие ще се развивате правилно. Без нея няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако нямате вода? Всички цветя, зеленчуци и плодни дръвчета ще изсъхнат. Водата представя живота, който излиза от любовта, а градината - това е човешката душа.” „Когато любовта посети човека, той се превръща в градина, в която всичко започва да расте, да се развива и да цъфти: у него се събужда стремеж, разсъдителност, нежност, благоговение, мекота и пр. Само любовта дава условия, за да се проявят всички велики добродетели. Без любовта добродетели не може да има.”


* * *

Любовта е създала всичко в света. Всичко е потопено в нея. Тя движи всичко към слънчеви върхове. Тя е майката на света. Тя е създала всички същества. Тя е родила и слънцата. Учителят казва: „Цялото небе не е нищо друго освен изложба на любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е любовта. Живот вечен е познаването на любовта. Тя е първата подбудителна причина. Щастието на човека зависи от любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовния живот. Тая любов иде сега на земята! Любовта е сила на Безграничния. Тя е силата на човешкото безсмъртие. Когато дойдете до това ново разбиране на Безграничния, този ред на нещата ще се стопи.”

„Като зърнете любовта, умът ви светва, в сърцето си имате топлина, и като се отдалечи тя от вас за една десетомилионна част от секундата, вие се чувствате нещастен. Всеки, който е зърнал любовта, е щастлив. Враговете са камъни, от които любовта извайва най-хубавите статуи. Благодарение на любовта ние сме дошли до това развитие, което имаме. Значи, щом при най-лошите условия, при които живеете, любовта е създала от вас това, което сте сега, то какво остава, когато влезете в досег с оная велика любов!”



* * *

Любовта носи всички възможности и всички постижения. Учителят казва: „Пътят на любовта е осеян с всички възможности и условия за постижения, вън от нея няма никакви постижения”. Тя е това, което дава ценност на нещата и при което те растат. „Тя е единствената сила, която може да ни въздигне. Каквото желаете, не можете да го постигнете, ако нямате любов. Безлюбието отнема, а любовта дава. Тя е великият принцип, който стимулира Духа и го подбужда да прояви своите възможности.”

Тия резултати на любовта има както този, който обича, тъй и оня, когото обичат. Учителят казва: „Като обичате някого, вие го повдигате, помагате му. Той става гениален. Когато обичате едно дете, то се оправя. Достатъчно е една душа да Ви обича, за да бъдете подкрепени при мъчнотиите във вашия живот. Представете си тогава, какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и поет и музикант, и певец и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане!”


* * *

Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят. Какво значи: „Любовта носи живот”. Преди всичко, какво се разбира под думата живот? Не може да се даде никакво точно определение на понятието живот, понеже то е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проявата, функционирането на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкова животът е по-интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко красиво и възвишено, вложено в човешката душа.


* * *

Любовта преобразява всичко, до което се докосне. Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра. Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост. Дава вдъхновение към изкуства, към наука, към всичко. Тя дава крила. Когато обичате, през вас минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на вашата душа. И у онзи, когото обичате, те израстват с всичкото си великолепие. При любовта човек влиза в досег с живота, и това носи разцвет и подем.


Учителят казва: „Всички хора искат да бъдат обичани. Защо? За да получат нещо от плодовете, които зреят при любовта. Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота. Любовта носи свобода, истина, щастие. Следователно, когато човек разбере живота, свободата, истината и щастието, той вече се намира в областта на великата любов! Докато любовта се проявява чрез човека, той свети. Щом любовта престане да действа в него, той става черен въглен; съзнанието му се помрачава, и всичко у него потъмнява. Който е изгубил любовта си, той се намира в свят, гдето всичко умира. Всяка мисъл, чувство и постъпка, които човек изявява не по пътя на любовта, носят страдания. Всички онези прояви на живота, които не са свързани с процеса на любовта, са опасни, те носят смърт.” Затова всяка работа, вършена с любов, успява. Тя е магическият ключ. Даже, ако отгледаме едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод. Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин, а друго - по стария, при равни условия. „Това което е направено от любов, то вечно остава, а това което е направено без любов, то е малотрайно, преходно.”

Любовта гради. Ето защо, доколкото хората имат любов, дотолкова могат да растат правилно.


* * *

При любовта човек по-ясно слуша Божествения глас, който му говори отвътре.

Това внася подем в мислите, чувствата и постъпките му. При безлюбието човек е глух.

Има една любов на сенките, а има една любов, която носи живот. Тя прилича на изгряващото слънце. Едно от качествата й е, че тя непрекъснато расте.


* * *

Любовта е великият двигател на човешката култура - в личния и обществения живот.

Любовта раздвижва целия човек. Тя е най-мощният стимулатор на човешката природа. Знанието, мъдростта правят това, което любовта иска. Любовта дава насока на силите, на знанието, на мъдростта. Дава насока и на волята. Любовта към някой човек или към знанието ще подбуди човека да учи. Любовта ще го подтикне да прави усилия, за да причини радост или да задоволи някоя нужда на този, когото обича.


Животът, вдъхновението, които се вливат в човека чрез любовта, имат силата да организират целия психофизически човек - неговите мисли, чувства, воля и тяло и да внесат в тях подем и разцвет.


* * *

Любовта просветлява ума, повдига чувствата, усилва волята.

„Любовта е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло. Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа.”

„Любовта е най-деликатната храна, която се доставя на човешкия ум, сърце, душа и дух. Без любовта не може да им се достави храна. Човешкото сърце събира енергия, а умът я обработва. Това, което става в сърцето, винаги подкрепя човешкия ум. Ако човешкото сърце не изпраща кръв към мозъка, то последният спира своята дейност.” „Любовта е това, което ни ориентира в живота. Тя е това, което ориентира ума, сърцето и волята ни и ни учи, как да живеем. Тя ни ориентира да мислим добре, да чувстваме добре и да постъпваме добре.”

„Да любиш, това е начало на новия живот, това е поставяне първия камък на Божествената сграда. Да любиш, това значи да изградиш в душата си храм, в който да обитава Безграничния.”

Любовта дава устой и сила на волята; затова тя изключва страха. Човекът на любовта има сила, която не отстъпва пред никакво насилие.


* * *

Любовта е врата, през която се влиза в царството на знанието и истината. Без любовта не можем да придобием мъдростта и да разберем истината. Любовта е най-разумното нещо. Тя ще ни въведе в света на разумното, в света на мъдростта, в света на светлината и в света на истината. А от Истината изтича свободата. „Три неща се изискват: човек да люби, да знае и да е свободен. Човек като люби, има условия за знанието и за свободата. Знанието се добива с любовта. Но понеже не сме разбрали любовта, искаме да добием знанието по нашему и затова го изгубваме. Природата отваря своите тайни на ония, които я любят.”



* * *

Любовта усилва паметта. Тя внася подем във всички психофизични сили, а това води към усилване на паметта. Когато човек обича някого, той се интересува от всичко, което последният казва. Когато обича нещо, интересува се от всичко, което може да научи за него. Значи любовта ражда интереса, а последният е важно условие за паметта.

Отслабването на паметта между другото се дължи на тревогите, безпокойствата, страховете, смущенията в човешкото съзнание. Любовта внася вътрешна хармония, отстранява тия отрицателни състояния. Това е една втора причина, поради която любовта усилва паметта.

Учителят казва: „Забравяме, защото не обичаме. Когато обичаме, не забравяме. Това има голямо приложение във възпитанието.”


* * *

Като вижда човек доброто, красивото у някого, то се разцъфтява. Той го подхранва, дава му храна, и то се засилва. Така човек внася нещо ново у оня, когото обича - подтиква неговото развитие. А когато човек държи в ума си лошите черти на някого, той ги стимулира и усилва. Ето защо Учителят казва: „Като видите един човек, интересувайте се, какво е писало Великото Разумно Начало в него, и го прочетете. Не да обръщате внимание само на подвързията. Ако искате да въздействате на един човек, каквито и лоши черти да има, дръжте в ума си най-добрите негови черти. Така ще му помогнете много по-добре, отколкото ако го морализирате. Докато говорите само за недъзите вие сте далеч от любовта. Недъзите, които съществуват в света, са само сенки.”


* * *

Любовта носи здраве, лекува и подмладява.

Изобилният живот, който се внася чрез любовта у човека, достига и до физическото му тяло и лекува болести. Тя носи здраве и укрепва тялото. Учителят казва: „Първото нещо, което любовта ще внесе, то е истинско здраве. При нея няма болни и недъгави хора. Когато обичате, ставате здрави. И този, когото обичате става здрав.” Важността на любовта при нейното приложение във възпитанието е между другото и в интерес на телесното здраве.


Казват, че човек през целия си живот трябва да има нещо детско в себе си. Но как става това? Учителят казва: „Учете се да запазите детинските си черти, своята младост. Тя е едно божествено състояние. Не го осакатявайте. Само любовта запазва у човека детинските черти през целия живот. Човекът на любовта винаги има нещо детско и чисто.”

Любовта подмладява: „Който иска да се подмлади, той трябва да обича.” Любовта продължава живота. Човек не може да продължи живота си без нея. Тя укрепва и обновява нервната система. „Единствената сила, която запазва мозъчната енергия, е любовта. Тя внася животворни струи в нервната система.” Всяко дисхармонично състояние състарява човека. Любовта подмладява, понеже при нея човек е в едно хармонично, слънчево състояние, което дава подем на целия организъм.


* * *

Любовта носи красота. И това е много естествено: възвишеният свят на мисли и чувства, в който живее оня, който обича, преустройва чертите на неговото лице и неговия череп. Тя извайва нови линии на човешкото лице, префинва ги. Учителят казва: „Онова, което прави човека красив, е любовта. Тя дава истинската красота. Тя е козметиката в живота.”


* * *

Страданията на човека продължават, докато зърне първия лъч на любовта! Учителят казва: „При най-малкото разколебаване в любовта, идат нещастията. И при най-малкото решение на човека да върви по пътя на любовта, идват радостта, хармонията и животът! Само като помисли човек за любовта, и обновата идва.”


* * *

Любовта претопява недостатъците и ги превръща в скъпоценни камъни. Божествената любов можем да сравним с топлина от толкова милиона градуса, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура. Ето защо целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят, и тогава ще се влезе в новия живот. „Ако човек приложи законите на любовта, мъдростта и истината, може да се освободи от погрешките си - да стане съвършен. Искате ли да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече през вас. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божествената любов.”


„Любовта като се докосне до някой лош човек, злото веднага го напуща. До когото се докосне любовта, тя извършва преврат у него. Докато любовта е в човека, той е готов на всички жертви.”

Единственото нещо, което поправя всичко в света, това е любовта. Единственото нещо, което отхвърля страданията и скърбите, това е любовта. Тя очиства оня, който я проявява, и тия, с които той влиза в досег. Тя завежда човека в царството на радостта и мира.

Когато любовта отиде при някого, който има недостатъци, последните изчезват. Като отиде при някой скръбен, недоволен, той се изпълва с надежда и сила. „Ако човекът на любовта влезе в едно общество, дето хората се карат, веднага се изменя духовното им състояние. У тях се явява една вътрешна топлина. Ако човек, у когото блика тая любов, дойде във вашия дом, той, без да каже една дума, ще бъде за вас нещо като изгряващото слънце.”

* * *

Всички същества разбират езика на любовта.

Всички същества, които се приближават до едно същество на любовта, се изменят. Тя превръща неприятеля в приятел.

Тя укротява животните. Григорий Петров разказва, как звероукротителят Буров е владеел тайната да укротява зверовете. Тайната на неговия успех се криела в ласкавото и доброто обхождане с животните при обучението им. Той никога не вземал камшик в ръка.

„Никой не може да нападне и да изкуси онзи, в чиято душа има любов. Който има любов, той е абсолютно неуязвим. И животните даже познават любовта. Те изпитват пред нея свещен трепет, който ги кара да отстъпват. Няма същество, което като обикнете, да не разбере любовта ви и да не ви обикне.”


* * *

Любовта премахва всички препятствия и прегради, разрешава всички противоречия.

Няма препятствие, което може да устои на Любовта. Учителят казва: „Днешните противоречия са резултат на безлюбието. Ако ме попитат, защо са нещастията, ще кажа: Защото хората се противят на любовта. Да научим закона на любовта, това е смисълът на сегашния живот.”



* * *

Любовта е единственото достъпно нещо, което може да сближи всички хора по целия свят - всички същества от най-малките до най-големите.

При любовта човек разглежда нещата от гледището на цялото: щастието на всички хора е негово щастие и скръбта на всички хора е негова скръб. „Колективната идея я носи любовта. Това, което хората наричат любов, е позлатена любов. За мен любов е това, което не е позлатено. Хората не са проучили какво нещо е любовта. За нея те имат смътно понятие. Те са проучвали сенките на любовта.”

Във външния живот любовта се изявява като разумност, справедливост и доброта.

Справедливостта може да се изяви само при любовта. Ние сме справедливи към този, когото обичаме. А спрямо този, когото не обичаме, прилагаме неправдата. „Справедливостта е спомагателно средство на любовта. Без любовта нещата не могат да се проявят, а без справедливостта не могат да се приложат.”


* * *

Любовта се проявява в служене.

Най-висшето проявление на любовта е милосърдието - служене на другите, на Цялото. Учителят казва: Любовта е най-подвижната, най-умната слугиня в света. Като станете слуги на любовта, ще влезете в царството на радостта!

Всяко нещо трябва да се прави от любов! Всяко нещо, извършено от любов, е свещено. Този дух трябва да се приложи във възпитанието. Когато нещо се прави без любов, то е престъпление. Като обичаме един човек, работим за него. Например, аз съм странник. Пристигам в един дом. Хората ги няма там. Запаля печката. Измия дъските, донеса вода, омеся и опека хляб. Като дойдат хората, няма ли да бъда желан гост? Дето и да сте, винаги гледайте какво можете да направите. Разберете нуждите на другите и ги задоволете. Как ще проявите любовта към едного, когото обичате? Ако е зимно време, ще му запалите огън; ако е лятно време и има голяма горещина, ще му снемете горната дреха. Ако е нощ, ще му запалите свещ. Като обичате някого, вие давате и взимате. Има обмяна между вас.


Чистотата прави човека възприемчив към възвишените трептения на любовта.

Чистотата е въздухът, в който любовта може да се проявява. Само чистият може да обича с Божествена любов. Учителят казва: ”Любовта отхвърля всяка нечистота. Невъзможно е да се живее чист живот без любов. Хората на безлюбието винаги живеят нечист живот. Човекът на любовта не може да направи престъпление.”


Любовта като образователен фактор


Ако любовта би се приложила като образователен метод, резултатите щяха да бъдат коренно различни от тия, които имаме сега!”

Учителят


При образователният процес има преливане на живот между учителя и ученика. За да стане това, трябва да има досег между душата на учителя и душата на ученика. А този досег е възможен само при любовта!

Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие Учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява. Да виждате лошото у него, това всеки може.”

Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще ни изпълни с благоговение към доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбиране и на истинската свобода. Ще ценим свободата на ученика. Защото не можете да насилвате тогова, в когото имате доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ще знаете, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да препречи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блика отвътре навън.


Ако учителят няма това доверие към ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична. Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверие в силата на любовта да преобразява!

Учителят казва следните думи за важността на любовта, приложена във възпитанието: „Истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е най-важното образователно условие. Искате ли да възпитате детето, трябва да го обичате, нищо повече. Като се постави любовта като връзка между учителя и детето, не се страхувайте за резултатите! Безграничният тогава ще се проявява чрез възпитателя и ще го учи как да Възпитава.”

„Най-важната работа при образованието е: учителят трябва да обича своите ученици. За да помогнете на един човек, трябва да го обичате. Благото, което искате за един човек ще мине през вас. Първо вие ще го опитате.” „Любовта е най-силният фактор, най-великата сила, чрез която можете да възпитавате. Когато искате да възпитавате някого, трябва да го любите с всичкото си сърце, и той да вижда във вашето лице човек, в когото има абсолютно доверие, човек без никакви задни цели, за да може да ви приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките ви съвети.”

Успехът в това училище, дето любовта е приложена, е осигурен.

Главната задача на образованието е събуждането на Божественото в детето. Атмосферата на любовта е най-подходяща среда за това, както за растенията най-подходяща среда представляват светлината, влагата, благоприятната температура и пр.

Любовта ражда любов! Любовта на учителя към детето ще роди непременно любовта у последния. Няма същество, което като обикнете, да не разбере любовта, да не е отзивчиво към нея. Ето един трогателен пример за това: Един мой колега ми разказа спомен от своето учителство в едно село. Той е работил там в духа на любовта. Голямо сближение царувало между него и учениците му. Бил обичан от децата. Атмосферата в училището била радостна. На следващата година го преместили на друго място. Веднъж получил писмо от свой бивш ученик в първото село. Той му писал: „Винаги си спомням за теб. Аз съм сега овчарче. Много те обичам. Ти обичаш ли ме още?”


Най-естествено е детето да проявява любовта. Ако то не е покварено още от малко от неестествения пример и възпитание, то обича всички, във всички има доверие. Илия Енчев казва1: „Благодарение на това, че всеки от нас минава през периода на детството, всеки има щастието да прекара едно време на чиста радост и безпределна любов към всички и всичко.” Виолино Примо казва: „Детето обича своя баща, обича своите братчета и сестричета, обича своите другарчета, обича и животните, обича цветята, полянките, горичките, обича вадичките и рекичките, детето обича всичко. Но то не обича света с главата на възрастния, с нашата користна, практична, сметкаджийска и заръчана любов, а обича чисто ангелски, беззаветно, с цялата си душа. У детето говори чистата, свята, Божествена природа.”2

Учителят казва: „Когато учителят люби ученика, последният винаги ще учи неговият предмет. Ако учителят не обича, ученикът не учи толкова неговия предмет. Някой може да каже: Има някои ученици естествено лениви. На това можем да отговорим: Вие не сте ги обикнали още! Да не виждате погрешките им!”

Учителят дава още следните пояснения: „Без любовта никакво образование не може да се очаква. Тя трябва да присъства в сърцето на възпитателя и възпитаника. Истинският образо­вателен метод започва с живота, с любовта. Онзи истински метод, който Божествената любов носи, още не е приложен. Любовта, приложена в образованието, е най-силният метод. Няма сила в света, която може да се противи на любовта. И най-упоритите деца отстъпват пред нея. Искате ли да бъдете истински учители, приложете любовта като един от новите и мощни образователни методи.” „За да възпитавате хората, трябва да приложите Христовото учение - учението за любовта. Ако имате някое своенравно дете, направете опит с него и приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно, и ще видите, че след известно време то ще се поправи.”


Любовта води към хармония и ред. В нейната светлина всяко немирство и леност изчезват от само себе си. Онова, което външните мерки като наказание и пр. не могат да постигнат, сега става най-лесното нещо.

Кл. Скопаков цитира думите на един свой познат: „Една усмивка е осветила душата ми, усмивката на моята учителка, която ме спечели за училището. Тя ми се усмихна, когато нас първокласниците ни разпределиха на паралелки. Тази усмивка остави в душата ми неизгладими впечатления.”3

Първоначалният учител П. разказва от своята практика: В моето отделение насърчавам палавия, тежкия, слабия ученик, като му казвам, че е способен, добър, послушен и същевременно му поверявам да извършва някои работи с които да ми помага и които показват, че имам любов и доверие към него. Например, възлагам му да извършва прегледа на учениците. При гимнастика той ги строява. В училище той е хигиенист; грижи се за реда в класната стая и пр. И такъв ученик коренно се преобразява.

При такава любов между учители и ученици ще се разцъфтят с всичката си красота детският ум, сърце и воля, неговите таланти и дарби; така то ще живее в едно красиво, щастливо, радостно състояние, защото любовта е извор на радост и щастие. Ето начин да направим детето щастливо. При такава любовна атмосфера детето ще учи със сърце, ще помни всичко, защото любовта е мощен подтик, който развива усърдие, усилва ума, разсъдъчните способности, калява волята и й дава несломима енергия. Всеки учител знае от своята практика, че децата никога не забравят това, което обичат, а което не обичат, забравят. Което човек научи само с ума си, може да го забрави, но ако е взело участие сърцето, любовта, няма да го забрави. Всички неща, които обичаме, помним, защото ги възприемаме с интерес ”Някой се оплаква от слаба памет. Тя е слаба, понеже любовта е слаба. Някой се оплаква, че не може да работи. Не може да работи, понеже има слаба любов. Когато любовта е силна, човек работи. Някой се оплаква, че не може да учи. Слаба е любовта. Някой няма любов, няма и обхода. Щом има любов, ще има и обхода.”


Любовта на учителя ражда у учениците вдъхновение. Той влива в тях възторг, подтик, живот, който им дава крила. Всички техни сили са в подем. Това е така, понеже любовта на учителя е една реална сила, която храни ума, сърцето и волята на ученика. Също така, когато учениците обичат учителя си, те го вдъхновяват, вливат в него своята чистота, своята невинност, своите енергии, своята жар. Ето защо Учителят казва: „Когато учениците любят учителя, той е учител. И когато учителят люби учениците, те са ученици.”


Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище


И най-малките деца трябва да знаят законите и методите на любовта. Трябва да знаят, по кой начин Божествената любов се превръща в служене, милосърдие, вяра, надежда, радост, смирение, знание и пр.”

Човек, който постоянно копнее за любовта и обичта, има бъдеще.”

Новото в света седи в следното: Служене на любовта!”

Учителят


По-горе разгледахме любовта като образователен фактор - като най-благоприятна среда за всяко обучение и възпитание. Но този въпрос има и друга, по-дълбока страна. Любовта не е важна само като образователна среда. Мисията на днешното училище е да създаде новия тип човек - човекът на любовта. Тази мисия произтича от следното:

1. Тя е в хармония с детската природа.

Образованието трябва да се стреми към пълна проява на човека, на истинската човешка природа. А видяхме в главата „Закони и методи на любовта”, че той именно чрез любовта я проявява.

2. Любовта внася изобилен живот в човека.

Лъчите на любовта внасят подем и разцвет на ума, чувствата и волята, събуждат добродетелите, дарбите и талантите. Когато детето е потопено в една любовна атмосфера, всички негови наследени отрицателни черти, склонности, навици, и пр. се претопяват, преобразяват и пречистват. Умът, сърцето и волята вземат възходящо направление. С други думи, когато училището постигне своята мисия - да създаде човека на любовта - с това то вече е осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи.


3. Тази мисия на днешното училище произтича от характера и нуждите на днешната епоха:

В ранните епохи на човешката история съзнанието на човека е било съвсем различно от сегашното. Самосъзнанието е било още слабо развито. Вместо него човек е имал групово или племенно съзнание. Тогава човек се е чувствал едно с другите членове на племето. От тогава почва постепенното развитие на ума. Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и чувството на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз - приближаваме към епохата на индивидуализма. Този процес постепенно се е усилвали в 19 век е бил най-ярко изразен. Епохата на индивидуализма се придружава с по-голям стремеж към свобода. Тогава се явяват Ницше, Ибсен, Бранд, Солнест и пр. Тогава се явяват и защитниците на идеята за свободата: Бакунин, Кропоткин, Прудон и пр.

Днес разединението между хората е най-силно. Сега те са най-далеч един от друг. Това разединение ражда пустота. Последната говори, че липсва нещо. Изгубено е съзнанието за великата истина на всеединството. Днешният живот е в разрез с тая истина. Това е една от причините за песимизма в Европа през 19 век.

Има много причини за песимизма, но най-характерни за днешната епоха са: пустотата на материалистичния мироглед, отделността, самотността на човешката душа. Песимизмът расте заедно с намаляването на любовта и с растежа на егоизма, студенината на хората, с усилването на индивидуализма. Ето извадки из разказа „Самотата” от Ги дьо Мопасан:

„От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами и всички наши усилия, всичките ни постижения са насочени към това; да избягаме от това уединение. Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе се стараят подобно на нас, подобно на всички твари, макар и за момент, да прекъснат своята самотност. Но те си остават самотни. Един чувства това по-силно, а друг по-слабо. От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тая самота, в която живея. И аз зная, че не мога да я прекрача, разбираш ли? Без да се гледа на всички наши опити, на всички наши старания, без да се гледа на всички пориви на сърцето, на устните, на поздравите и на обятията, ние винаги си оставаме самотни. Ние сме по-отдалечени един от друг, отколкото тия звезди. Главното, повече сме изолирани, тъй като мисълта е неизповедима. Ние взаимно се любим, простираме един към друг ръце, и при все това, не можем да достигнем до пълно сливане. Мъчителната потребност на съюз ни гложди, но всички наши усилия остават безплодни. Всички излияния - безполезни, обятията - безсилни, ласките - напразни.”


Това се вижда и от статията на И. Горбунов - Посадов „Единното вечно”4:

„Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из които е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, както в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение. Да падне на колене пред тях, да хване да им целуне братската ръка, да погледне с любящ поглед в очите на братята и да им каже: „Мили, родни мили, ето ние сме все едно. Ние сме нейни деца, на вечната любов” и да плаче заедно с тях за възкръсналата любов!”

Че наистина мъката от разединението на душите произтича от обстоятелството, че единството лежи в основата на Битието, това го твърдят всички мистици. Ангелус Силезиус казва: „Който не е всичко, той е още съвсем малко.” Клод дъо Сен-Мартен казва: „Какво е зло? Злото е частично отделяне от общия живот.”

Развитието може да се разгледа като постепенно разкриване и проява на силите, заложбите и способностите, вложени в човешкия дух. Но тяхната проява не става произволно, а по точно определени закони.

Тогава, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещават днешната и следващите епохи?

Сега има много признаци, по които се познава, че отиваме към култура на единството. Днес стават международни конгреси от всякакъв вид - икономически, научни и пр. Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото.


С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта. У него се отваря изворът на любовта към всички. Във всяко цвете, тревичка, буболечка, мушичка и пр. той ще обича единния живот.

Учителят казва: „Бялата раса е бременна. Големите мъчнотии, през които тя минава - това са мъките на раждане на новото съзнание. Това, което хората знаят за любовта, не е тази любов, за която аз говоря и която иде. Сега хората са в дълбок сън. Не са се още пробудили. Те сънуват само за любовта. Това, което хората знаят за нея, то е предисловие за любовта, която иде!”

Днес има чутки (рус. – чувствителни) души, които са в състояние да доловят вълните на новото, което се ражда. Те са носителите на новите идеи. Щастлив е онзи народ, който има повече такива. Той върви по пътя на възлизането.

С разцъфтяването на това ново създание ще бъдат разрешени правилно всички противоречия на живота. Само при културата на любовта можем да имаме едно хармонично общество. Разни методи са били опитвани и се опитват за да разрешат въпросите на днешната епоха. Но тези методи са били външни, механични и затова не могат да дадат желания резултат. Учителят казва: „Нищо не може да оправи света, освен любовта. Тя е единствената сила, която може да изправи човечеството. Светът ще се оправи, когато се новороди човешкото сърце.”

Някой би могъл да каже: „Нали цялостно развитата личност трябва да има еднакво развити ум, чувство и воля? Нали еднакво трябва да постигне любовта, мъдростта и истината?”

На това може да се отговори следното:

а/ Да, но както казахме по-горе, любовта е вратата, през която човек ще влезе в царството на знанието и мъдростта, в царството на истината и свободата. Защото тя събужда всички центрове в човека, стимулира у него ония сили, които ще го направят способен да има постижения в областта на ума, мъдростта и истината.


б/ От друга страна дейната любов е ценна и в друго отношение:

Действително, всеки човек, който иска да бъде цялостно развита личност, трябва да има реално знание за живота, за цялата природа. То ще даде разумните методи за работа, но направлението, в което човек ще употреби това знание, както казахме по-горе, зависи от степента, в която човек е осъществил любовта в себе са Само при любовта човек ще употреби своето знание и воля за велика, благородна цел, за свята кауза, за общо добро. Нима не виждаме хора с големи знания, но автори на много злоупотребления в днешния обществен живот? Само любовта може да впрегне всички сили на човешката природа да работят за един висок идеал.

Това ново съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет; човечеството ще се издигне до постижения в науката, изкуството, философията, в обществения живот и пр. От горното следва, че училището трябва да съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов - за да е в хармония със задачите и нуждите на днешната епоха. Така училището ще бъде в хармония с развитието на човечеството. Така ще се създаде едно ново поколение, пропито от идеализъм, възторг и готовност за работа.

Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от една благоприятна среда за неговото развитие.

За да изпълни тази своя мисия, училището трябва да обърне внимание върху методите за събуждане дейната любов у детето. Те трябва да се приложат в днешното училище. Любовта не може да се събуди чрез морализиране, защото последното дава материал само на ума и паметта; той не може да раздвижи дълбоките детски сили. Кои са методите, чрез които днешното училище може да създаде новия тип човек - човека на дейната любов? Всички следващи методи, имащи за цел да събудят дейната любов у детето, могат да се резюмират в един единствен принцип: детето да учи любовта чрез дейност! То да не се приготовлява за любовта, а да я живее! Всеки ден да опитва любовта. Това, което човек опита, го научава. А това, което не е опитано, и 20 пъти да му се преподава, не може да го научи. Това важи и за любовта. Това значи практикуване на любовта. Къртицата е развила повече своите предни крака чрез тяхната по-усилена дейност, като е ровила постоянно пръстта. Тя не е имала случаи да работи с очите си, понеже е живяла в тъмнина - в земята - и те са се атрофирали. Значи всеки орган или способност се развива, като функционира. Този принцип трябва да се приложи и за любовта.


Всекидневният живот на детето в училището, в природата, в дома и пр. трябва да бъде предметно учение на любовта: то всеки ден да има случаи да учи, как тя се практикува, какви са нейните закони и методи, какво е нейното действие. Всеки ден детето да учи чрез живия опит, че любовта е в състояние да разреши всички мъчнотии в живота, че тя е ключът, който отваря хорските сърца и пр. Детският живот е достатъчно разнообразен, за да даде множество случаи за подобен жив опит на любовта.

Тук ще кажа само няколко думи за методите, чрез които горните общи принципи намират своето приложение. Съвсем накратко ще разгледаме някои от начините, чрез които детето ще учи любовта чрез живия опит:

1. Най-важният метод си остава любовта на учителя към ученика.

Това е магическият метод, който отваря всички врати, води към всички постижения. Тая любов ще събуди любовта на ученика към учителя.

Обаче един закон на любовта гласи: Любовта към едного преминава в любов към всички! Когато човек обича едного с чиста, възвишена любов, то тя непременно се разширява към всички. Когато човек обикне някого, то тая любов тъй го пречиства и повдига, че всички същества стават за него близки и мили. Тъй любовта на детето към учителя може да стане изходна точка за разширена любов към всичко.

2. През първия образователен период - предучилищната възраст - това, което се прави от околните, трябва да е пропито от духа на любовта. Това развива любовта у детето. Ето защо околните на детето не трябва да имат действия, които да противоречат на любовта. Това правило важи и за следващите образователни периода.

3. През втория образователен период - периодът на първоначалното училище и прогимназията - лицата, които са в детската околна среда, трябва да са образци на идеални характери, за да будят у детето чувство на благоговение. Благоговението води към любовта. То ще се превърне в любвеобилност, в стремеж да се живее за висок идеал.

4. Общението с природата води към разцъфтяване на любовта у детето. Учителят казва: “Човек не може да се събуди за любовта, докато природата не оживее за него!” Чрез трудовия принцип, приложен в училището, детето ще влезе в интимно общение с природата. Това сливане с великия живот, който протича през нея, това възпитание чрез красотата на извори, цветя, гори, полянки, планини и пр. води към любовта! Природата е великият учител, който събужда всичко благородно и красиво в човека. Тя облагородява характера, внася в човека хармония, чистота, невинност - създава условия, за да се изяви любовта.

5. Детският труд сред природата няма да бъде механичен. Детето с любов ще сади и отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета. То с любов ще полива цветето или дървото, и по този начин това ще бъде практикуване на любовта.

Подобно практикуване на любовта е чистенето на пътеките в гората, на изворите в планината и пр., защото детето ще върши тези действия, подбудено от любовта.

Грижите на детето към цветето или дървото ще наподобяват тия на майката към своето дете. Детето ще има състрадание към едно цвете, което не е полято и е изсъхнало. То ще разбира неговия език, неговите нужди.

Любовта към растенията ще се разшири после и към хората. Този, който е внимателен към едно растение, ще бъде внимателен и към хората. Детето, което обича цветята и дърветата, ще обича и хората. Детето, което тъпче или къса цветята или главите на мухите, което измъчва птичките, утре ще бъде жестоко и грубо и към хората.

Учителят казва: „Това дете, което къса главичките на цветята, после ще изхвърли майка сина улицата. При възпитанието на децата да им се обръща внимание, че и мушичките и птичките усещат болка като нас. Децата като разберат това, ще кажат: Добре, в бъдеще няма да им причиняваме болка. По този начин ги възпитавайте. Не им казвайте, че това е грях, че онова е грях. Те нямат опитност от греха.”

Днес, когато децата отидат на разходка или излет се връщат с букети цветя, които на другия ден увяхват и се изхвърлят. Учителят да ги подготви за едно ново отношение към цветята. Подтикът у децата да не ги късат да се роди у самите тях отвътре: любовта да им пошепне този подтик.


Учителят казва: „Аз не съм против даването на цветя, но казвам: Не късайте цветя. Искате ли да дадете някому цвете, извадете го с корена заедно, турете го в малка саксия и така го подайте на човека, когото обичате. С късането на цветята хората се научават да умъртвяват нещата. Всяко цвете трябва да цъфне, да завърже плод, и плодът да узрее. Не е ли по-хубаво да имаме една жива роза, отколкото една увяхнала? Аз гледам, как този Петранчо си играе с пръчица и обрусва главичките на цветята. Майка му казва: Браво, браво! Утре то ще я изхвърли на улицата да трепери. Този Петранчо по два пъти на ден ще бие майка си и баща си и ще има каже: Не ви познавам. Защото майката не е вложила един висок идеал в душата на своето дете. Майката трябваше да му каже Разумната природа е направила цветята да им се радваме, без да ги късаме. Така трябва майките да възпитават децата си в бъдеще, ако искат децата им да имат морал.”

6. Учениците работят обща работа - заедно се грижат за своите деца: цветята, зеленчуците и дърветата; заедно ги садят, поливат, разкопават, заедно берат плодовете. Общите интереси ги обединяват. Общата любов към растенията и към работата ги обединява, свързва ги в едно.

Тая обща работа е мощен метод за тяхното сближение и хармонизиране. Всяка обща работа обединява хората, сближава ги, развива социалните чувства, дух на взаимопомощ, сътрудничество и солидарност. А всички тези прояви са качества на любовта! По такъв начин трудовият принцип води към любовта.

7. Децата имат другарски час /детски клуб/. В този другарски час те имат научни, литературни, музикални и др. занимания. И тук, в другарския час, общата работа обединява тези души и по този начин води към любовта.

8. Друг вид обща работа може да развие у децата другарски чувства, близост и любов. Това е дейността им в ученическите дружества: на Червен кръст, въздържателно, туристическо, вегетарианско, есперантско, стенографско и др.

9. Музиката и паневритмията събуждат възвишеното у детето и с това го правят по-възприемчиво към висшите трептения на любовта.


10. Превръщане на любовта в милосърдие. Учителят казва: „Истинското възпитание на децата седи в превръщането на любовта в милосърдие.” За целта могат да се използват и най-дребните наглед случки: хранене на птички, помагане в къщи на майката и пр. Например, детето ще подава дрехи на майка си и пр. Децата трябва от малки да се учат да помагат в къщната работа. От това ще има няколко ползи: първо, ще развият своите психофизични сили; второ, ще се научат на труд, и трето, това ще представя практикуване на любовта.

Детето, като срещне пречупено цветенце в гората, може да го повдигне и привърже за пръчка. Може да привърже една млада фиданка за клонче, което да й служи за подпора. Детето, което с радост следва тези малки подтици на любовта, когато порасне, ще бъде готово да работи за една възвишена цел. Хубаво е, когато децата минават през гората, всичко, което срещат по пътя си да събужда у тях малки подтици на любов и услужване: ще полеят някои дървета, ще изчистят някои запушени извори, на някои реки ще направят мостче ще повдигнат някое по-малко паднало де­те; ще избавят някоя мушичка, която се дави и пр.

Децата могат да посетят своите болни другари или болни вдовици и да им занесат някои подаръци.

11. Приложение на правилото: всеки ден да се прави по едно добро. Хубаво е чрез приказки, разкази и пр. учителят да събуди тая идея у децата, и те по своя подбуда да почнат практикуването й.

12. Не трябва да се практикуват игри, чрез които се развиват жестокост, грубост и пр. Например, има една такава игра, която действа отрицателно: децата са наредени около заек и му говорят много работи. Около тях обикаля ловец, който най-после гръмва и убива заека.

За да се полива нежното цветенце на любовта в детската душа, трябва да свързваме детето предимно с красивата и положителната страна на нещата. Учителят А П. разказва следното от своята практика: ”Някога си в нашата педагогическа литература се пишеше за баба Цоцолана. Тя се рисуваше в смешен вид: грозна, недъгава, прегърбена и пр. Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно. Но утре, като видят една баба на улицата, пак ще й се смеят, ще я подиграват, ще я нарекат баба Цоцолана.” Ето защо, на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума, сърцето и волята. Да не се употребява подигравателен хумор. Има впечатлителни хора, които не могат да се изчистят от кривите, отрицателните, неморални образи. Ето защо, разказването на децата приказки и разкази с такива образи има опасно действие. Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен, фалшив хумор, нека се стремим да събудим у тях добро разположение и радост по други начини: например, каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна усмивка! Той може да внесе радост в детските сърца и чрез своя тон или чрез някоя песен.


13. Вегетарианството, особено ако в основата му седи една възвишена идея, води към любовта.

14. Чрез подходящи приказки, разкази, легенди, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действа за събуждането на любовта у децата. Могат да помагат за същото и биографиите на бележити хора, които са живяли за другите.

15. В третия образователен период гимназиалният, освен горните методи, ще се приложи и идейният живот. Това е периодът на идеализма. Желанието на младежа да живее за един висок идеал това е вече проява, качество на любовта. Това ще засегнем по-подробно при разглеждане третия образователен период.


* * *

Тук са скицирани само няколко от методите за развитие на любовта. Съществуват още множество други методи, които могат да изхождат от дадения момент от специфичните условия на училищния живот по време и място. Всеки най-малък подходящ повод може да се използва за целта. Горното представя само примери, за да се види, в какъв дух трябва да се работи. В това отношение учителят може да прояви своето свободно творчество и инициатива.


* * *

Прогимназиалната учителка М., която е проучила педагогическите идеи на Учителя и се е стараела да ги прилага в училищната си практика, доколкото това е възможно при днешните условия, разказва следното: „Отношенията ми с децата са любовни. Те чувстват моята любов. Когато вляза в клас, те реагират с любов. И най-тъпото дете проявява любовта. В моето присъствие децата оживяват, лицата им просияват. Говоря на децата за красотата на природата, че Разумната природа ги обича чрез всички блага, които им дава. После гледам да събудя у тях любов към всичко в природата. Например, казвам им: „Трябва да обичаме прелетните птички, понеже са гости от далечни места.” Стимулирам тяхната любов към разни предмети и същества в природата и успявам в това. Стимулирам любов у тях към птички, цветя, дървета, и те ги обикнаха и почнаха да ги гледат с уважение. Един пример из нашия живот: Едно малко врабче си строи гнездо. Всички деца са строени пред училищните врати, за да влязат вътре. Това врабче вижда, че една перушинка хвърчи във въздуха. Децата гледат, как врабчето иска да хване перушинката и не успява, понеже последната се движи. Перушинката пада на Земята, и аз пред всички деца вземам малко камъче, връзвам перушинката на камъчето и хвърлям всичко това на покрива. Врабчето измъква перушинката и я занася на гнездото си.


Това е вече предметно учение на любовта - учение, как да проявим любовта към съществата в природата. Веднъж децата бяха ми дали цветя, и макар че бяха увяхнали, аз ги приех и казах на децата: „Това са малки деца. Вижте, как са умислени, как са навели главичките си, понеже са отделени от майка си. Стъблото и земята са техните майки.” И на децата им стана мъчно, че са ги откъснали. Това са само няколко примери от многото такива, за да обясня духа, в който работех. Стараех се с разни методи да събудя у децата взаимна любов. Проявявах толерантност към тях. Например, веднъж един ученик излезе на черната дъска и не си знаеше урока. Аз тогава казах на другите: „Не гледайте, че мълчи; той е даровит. Той сега събира знания и ще се издигне; един ден може да стане и учен.””


Вътрешна връзка между учител и ученик. Законът на Хелмхолц.


Ако вдигнем капака на пианото и изпеем срещу струните някой тон, например „ла”, то макар и въздушните вълни на изпетия тон да докосват всички струни, само струните “ла” на пианото ще затрептят и ще издадат изпетия тон „ла”. Също така ще затрептят и струните, които съдържат изпетия тон като свой обертон. Обаче, господстващият тон, който ще се чуе от пианото в отговор, ще бъде „ла”.

Този закон има приложение в много области на живота. Той може да се използва за обяснение на някои факти във възпитателната област. От този закон става ясно, колко важна е хармонията между душите на учител и ученик.

Ако музикантът, който дава концерт, има публика, която го обича, той ще получи вдъхновение от нея. Това е вярно и за ораторите и учителите. Ако учителят работи с ученици, които го обичат, ще получи вдъхновение от тях. При такава любов висшата детска природа ще бъде активна и по закона на Хелмхолц ще приведе в активност най-възвишените области в душата на учителя. Така ще се получи онзи възторг, онова вдъхновение, с което той ще работи. И обратното е вярно: любовта, повдигнатото състояние на учителя във време на час, пак по закона на Хелмхолц, ще събуди най-нежните, най-възвишените струни на детската душа.


Значи, не е важна само външната хармония в класа, само външната учтивост на учителя. При липсата на тая хармония и любов пресича се вдъхновението на учителя и в същото време, като че ли са отрязани крилата на детската душа.

Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа.

Ето защо учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата. Със своето милосърдие събужда тяхното милосърдие; със своята чистота и идеализъм събужда чистота и идеализъм у тях и пр. В случая тук учителят не толкова предава на детето, но по закона на Хелмхолц събужда съответната му природа.

Ако учителят влезе в клас с раздвоени мисли, например с мисълта, че има да пише едно писмо, че има среща след обед и пр. тогава по закона на Хелмхолц ще станат активни по-нисши, по-обикновени детски психични сили, а Божествените кътове на детската душа ще останат незасегнати, пасивни, независимо от думите, които учителят ще произнесе. Ако той е влязъл в клас с отрицателни мисли и чувства, ако е влязъл ненагласен, ще предизвика това същото състояние у децата въз основа на същия закон. Ако е влязъл в клас със своите тревоги, безпокойствие, смущение, ако е влязъл неразположен духом, ще събуди у децата също такова неразположение. Ако влезе в музикално състояние, ще създаде музикална атмосфера, при която може да се твори.

Законът е: Никой не може да събуди у другите хора това, което няма в себе си. Това е първият закон, който следва от закона на Хелмхолц. Учителят формулира този важен закон в една по-широка форма така: Възпитателят предава на своите ученици не само своите добродетели, но и своите недъзи. Тоя закон има голямо практическо приложение в педагогиката. Ето защо всяко възпитание започва със самовъзпитание.

Когато учителят говори на учениците си, общението между тях има две страни: външно общение и вътрешно. Първото се състои от зрителни и слухови възприятия: вие виждате своя събеседник, възприемате жестовете му и слушате гласа му. Второ, възприемате и трептенията, които излизат от самите мисли и чувства, които има в момента. Това може да стане във вашето подсъзнание, но то оказва голямо влияние върху вас. Когато учителят говори искрено, тогава действа дълбоко, понеже вътрешният говор не противоречи на думите му. А ако не говори искрено, то вътрешният говор на мислите му противоречи на думите му, и тогава последните остават без резултат.


Учителят пояснява действието на този закон така: „Имайте предвид следното: когато някой педагог, възпитател или възпитателка, майка или баща, иска да поучи децата на нещо, на някоя идея, не му е позволено когато излага тая идея на децата, едновременно да има в съзнанието си някоя отрицателна мисъл, някой сторен малък грях. Мисли ли за греха, целта няма да бъде постигната. Ако постъпва така, каквото и да направи, колкото и малко да е то, в това най-малкото ще влезе един червей, който след време ще разруши направеното. Следователно, онзи, който иска да възпитава, трябва в даден момент да е много чист.”

„Ние мислим, че децата са глупави. Не, детето, още като го учите, знае, разбира, говорите ли истината или не. Няма по-прозорливи същества от децата!” „Трябва да имате предвид следното правило: Не можете да приложите успешно един метод спрямо другите, ако не го приложите върху себе си. Да допуснем, че говорите на едно дете за послушание; но ако вие не сте послушни, не можете да имате никакъв резултат. Никога не можете да научите човека на това, което сам не знаете.”

Ако учителят е добър, той може да предаде своята доброта. Красивата майка може да предаде своята красота. Ако учителят е весел, може да предаде своята веселост. Ако той или майката са тъжни, и децата са такива. Най-първо родите­лите и учителите трябва да знаят закона да бъдат весели. В това отношение учителят трябва да работи върху себе си. При влизане в училище той трябва да се разтовари от всички лични и семейни тревоги и да влезе в училище със сияеща, радостна усмивка. Той трябва да влиза в клас винаги добре разположен, весел. Веселите лица възпитават околните. „Веселостта е една Божествена черта. Да бъде човек весел, е нещо духовно.” Учителят трябва да постави децата, които имат усмихнати лица, на по-видно място в класа. За да действат възпитателно върху меланхоличните.

Вторият закон, който следва от закона на Хелмхолц и който също има голямо практическо приложение в педагогиката, гласи: „Каквото вярвате и каквото мислите, че има в един човек, то тая страна на неговия характер стимулирате и й давате възможност да се прояви.”


Когато отидете при някого и мислите, че той е добродетелен, справедлив и пр., то давате благоприятни условия да се проявят у него тия качества. Ако мислите, че той е несправедлив и нервен, то подхранвате неговата нисша природа и го подтиквате да се прояви към вас по този начин. Ако мислите, че възвишеното живее в един човек, вие създавате условията да се прояви у него. Тоя закон трябва да се използва във възпитанието. Ето защо Учителят казва: „Не унижавайте никого в сърцето си.”



<< предыдущая страница   следующая страница >>