litceysel.ru
добавить свой файл
  1 2 3 4

Красимир Вълчев: Не е ли до края на учебната година?


Надежда Николчева: Не е. До 30 април е за миналата учебна година – парите, които не са изразходвани, свършва до 30 април.


(реплики)


………………..: Продължавате да ги изразходвате.


Надежда Николчева: Първо, ако са свършили, (прекъсната от реплики)


Аспарух Томов: Този въпрос е много важен.


Боряна Толовска: Парите, които са за миналата година, не са изразходвани до 30 април.


Самуил Шейнин: Какво правят тези, които нямат спестени пари от миналата година; какво правим с тези мерки за които няма (пари), а няма нова програма?


Боряна Толовска: Харчат пари.


Милена Дамянова: Има си текст, че училището авансира и след това си ги възстановява.


Надежда Николчева: Не ти ги възстановяват.


Маргарита Денкова: Понеже говорим за програмата “Без свободен час”, - масово се тиражира в страната, колегите се оплакват, че когато трябва да използват някакъв отпуск, трябва да си намерят заместник. Значи, в програмата никъде не пише, че учителят си търси (заместник), а пише, че работодателят трябва да организира, осигурява заместник. Даже една колежка, която е била в болничен отпуск, директорът я кара да си вземе часовете.


Самуил Шейнин: Това са някакви изключения.


Маргарита Денкова: Щом при нас достигат тези сигнали, значи не са изключения.


Красимир Вълчев: Аз трябва да погледна програмата, но според мен не би трябвало да има никакъв луфт, защото така е писана програмата, че да няма луфт.


Самуил Шейнин: Надяваме се.


Аспарух Томов: Може и да повторя преждеговорившите, но искам да изкажа някои съображения по тази информация, която получаваме.

През тези години ние виждаме една липса на прозрачност и на информираност. Все пак, ние нямаме връзки с Комитета по наблюдение, не ходим всеки ден там.


(прекъснат от пояснителни реплики на г-жа Такева).

Никъде не излезе в сайта информация, да се запише – “срокът се удължава, така, така…”


Янка Такева: Това са съвсем нови програми.


Аспарух Томов: Говоря за тези, които са от 2009 и 2010 г. Когато видя на сайта програма…


Милена Дамянова: Ама ние не го изнасяме на сайта на министерството; имаме страница на “Структурни фондове”; тя е към Министерство на образованието; има линк към нашето министерство – отивате там, където има подробна информация. Няма как на началната страница на министерството, където са новините, ние да имаме допълнително такава информация.


Аспарух Томов: Не говоря за началната страница, именно за това – просто като ги видите по начина, по който се изнасят - “програмата еди коя си; за контакти еди кой си и еди кой си” – трябва да се обадим на лицето еди кое си, за да видим кои са бенефициентите, кои могат да бъдат изпълнители.

Сега като ни давате доклада, какво лошо има в това ние като социални партньори да попитаме, защото за толкова години и ние участваме в някоя програма; нещо лошо, престъпно да има?


Знаем ли, примерно в № 3 кои могат да кандидатстват – не дадохте информация.


Стоян Цонев: Дадохме информация за всички – кои могат да кандидатстват.


Аспарух Томов: По 6.1. има ли информация кой може да кандидатства? Кажете ни.


Стоян Цонев: По 6.1. – няма такава точка. Това е моя грешка. По всички програми съм казал, но ще повторя:


  • По “Реинтеграция на отпаднали ученици в образователната система” могат да кандидатстват училища и общини;

  • По “Включващо обучение” може да кандидатства само Министерство на образованието, младежта и науката.


Аспарух Томов: Значи, по реинтеграция – училища и общини.

Стоян Цонев: Информация кой може да кандидатства по всяка една от тези операции се публикува на нашата интернет страница тогава, когато операцията стартира, да бъде публикувана покана към допустимите кандидати. Нито една от тези операции, които виждате в точка 8 не е стартирала, защото те бяха одобрени от Комитета за наблюдение на 13 април. Когато една операция стартира, ние публикуваме на нашата интернет страница покана към всички допустими кандидати, и обявление в национален ежедневник, ако става въпрос за грантова схема, а пък, ако става въпрос за програми, по които може да бъде кандидат Министерство на образованието, съответно ги уведомяваме с публикация на сайта и с официално писмо до дирекцията, която може да бъде кандидат.


Така че, смятам, че публичността е достатъчна.


Аспарух Томов: В “Нов шанс за успех” кои могат да бъдат кандидати?


Стоян Цонев: Тези, които могат, вече кандидатстваха, спечелиха проекта – това беше Министерство на образованието, дирекция “Образователни програми и образователно съдържание”. Проектът се казва “Нов шанс за успех”; операцията беше “Ограмотяване на възрастни” и вече стартира и се изпълнява проектът.


Аспарух Томов: По “Включващо обучение” кой е?


Стоян Цонев: По “Включващо обучение” ви казах, че Министерство на образованието кандидатства.


Аспарух Томов: По “Образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства”?


Стоян Цонев: Тази програма се изпълнява по процедура за подбор на проекти и ще могат да кандидатстват неправителствени организации, общини, училища, и детски градини, и висши училища.


Янка Такева: Много е хубаво, че вече и детските градини влязоха,

г-жо Балева, даже скоро отварях и ви гледах по енергийните ефективности, регионално развитие и т.н. Така че, и това е добре.


Аспарух Томов: И последно, и ние поддържаме тезата за сроковете, в които може да се кандидатства. Ако обърнете внимание, Агенцията по заетостта ви дава целогодишни срокове, дава ви срокове от три или четири месеца и т.н. за другите бенефициенти.


Милена Дамянова: Има ли още въпроси, или да преминаваме към следващата точка (от дневния ред)?


Самуил Шейнин: Да благодарим на г-н Цонев, да е жив и здрав.

Милена Дамянова: Аз мисля, че колегите от “Структурни фондове”, ако има някакви въпроси от социалните партньори винаги ще се отзоват; дори, ако искате среща, ако нещо не е ясно конкретно по някоя програма. Така че се чувствайте наистина спокойни да влизате и да си направите среща с колегите от дирекцията, за да са ясни нещата и да нямаме недоразумения, или, ако нещо някъде е публикувано и то не е разбираемо, ще се радваме на обратна връзка, за да можем да го коригираме, за да е добре за системата.



С това преминаваме към точка трета – “Възможностите на учебните заведения за увеличаване на работните заплати на учителите и останалия персонал в учебните заведения” – докладва Красимир Вълчев.


По точка трета от дневния ред –

Възможностите на учебните заведения за увеличаване

на работните заплати на учителите и останалия персонал в учебните заведения”


Красимир Вълчев: Всъщност, тази тема е продължение от предходното заседание на Отрасловия съвет. Проговорихме част от нещата. Много е трудно да кажем каква е възможността за цялата система, да обобщим за цялата система, тъй като ситуацията в различните училища е различна.


Ако за себе си съм правил някакво непредставително наблюдение, с всичките условности можем да кажем, че:


  • Примерно 25 % от всички училища имат възможности, или имат ограничени възможности – всъщност, винаги са ограничени възможностите за увеличение на заплатите, – 25-30 %, да, имат възможности, да кажем;

  • около 50 % от училищата имат силно ограничени възможности;

  • и 20 %, да кажем, нямат никакви или почти никакви възможности, ако им погледнем разходите.

Пак уточнявам, че тези проценти са съвсем условни и може и да не са верни. По същия начин, може да е по-голям процентът на тези, които имат възможности; зависи от гледната точка; има поне няколко параметъра, по които се правят допускания, за да се направи един такъв извод.


По-големият проблем е това, което наблюдаваме, че се влошава като цяло финансовото състояние на училищата и повечето училища са с проблемни бюджети. Факторите ги споменахме миналия път:

  • За единия от тях ще говорим – такса битови отпадъци, да не говорим, че някъде и данъци се събират, но това е отделен въпрос;
  • И най-вече цените на горивата, може би на трето място като значимост фактор, в някои училища – на второ място;


  • осигурителната тежест, която беше повишена;

  • Друг фактор, който влияе върху въздържане на директорите от решения за увеличаване на заплатите е опасността или вероятността да намалеят учениците от началото на учебната година.


Може би тези проценти, мислейки си и изказвайки ги, не кореспондират с това колко училища са дали допълнителни възнаграждения. Много по-голям е процентът на училищата, които са дали допълнителни възнаграждения – над

80 %, да кажем 85 %. Но факт е, че една част от тези допълнителни възнаграждения е за сметка на издръжката и за сметка на фонд за възнаграждения, който е трябвало да бъде изразходен, но не е изразходен поради една или друга причина. И в този смисъл това не са планирани икономии.

Ако гледаме на етап планиран бюджет, на сегашния етап на изпълнението на бюджета, то планираните икономии могат да се видят в далеч по-малка част от училищата – в по-малко от половината от тези 85 % могат да се видят такива планирани икономии. Друг е въпросът дали директорът не си ги е скрил някъде и т.н.; той винаги може да си скрие някаква икономия на едно или друго място.


Но, ако говорим пък за проценти на увеличение на възнагражденията, то разговорът става още по-труден, защото много са различни училищата. Сигурно в много училища има възможност да се увеличат с 1 или с 2 или с 3 % заплатите, но е въпрос на конкретни разчети в самото училище.


По отношение на обща политика по доходите, аз не смея да говоря за общо увеличение на заплатите без да имаме увеличение на стандарта при наличието на тези фактори, които изброих. Ако имаме увеличение на стандарта, тогава нещата стават по-лесни. При всички положения, политиката по доходите е желана; с увеличението на стандарта, една част от него или пропорционална част трябва да отиде за увеличение на възнагражденията.

Въпросът е сега какво правим след като нямаме увеличение на стандарта? Можем ли да имаме обща политика по доходите или не можем да имаме? Лично моето мнение е, че не би следвало да създаваме общи задължения в цялата система при положение, че нямаме увеличение на стандарта, поради наличието на тези фактори (които споменах) – с риск, разбира се да бъда опроверган.



Милена Дамянова: Г-жа Такева.


Янка Такева: Благодаря ви за информацията.

Синдикатът на българските учители смята, че там, където има възможност, трябва да се направи някакъв жест към колегите за разчупване на ледовете през тези три години, и съответно в Бюджет 2012 г. да искаме да ни се отпуснат 100 % от единния разходен стандарт, защото, г-н Вълчев, Вие знаете, че има и други системи, които минаха на делегирани бюджети и те работят на 100 % от единния разходен стандарт. Аз онзи ден имах разговор със зам.-министър на културата Митко Димитров за театрите и т.н., - те си работят на 100 %; никой не посмя на тях да им вземе 10 %, никой. Ние трябва да си върнем тази възможност с Бюджет 2012 г. и аз смятам, че това трябва да бъде една обща политика на всички нас. Така че, нека да разделим този въпрос на две:


  • Първо, там, където има възможност, да се направи увеличение.

  • За обща политика не може да говорим сега и аз не бих подкрепила, също като вас, обща политика, знаейки ситуацията. Една такава обща политика може да нагнети социално напрежение. Ние нямаме интерес да има социално напрежение в системата.


Значи, нека там, където има възможност, това да стане.

  • Втората част на въпроса е Бюджет 2012 г. – да настояваме за тези неща, защото не са много парите, където ще трябва да отпусне държавата.

  • И вече като подвъпрос на този въпрос – за смекчаване на социалното напрежение вече трябва да се работи в посока изплащането на допълнителното възнаграждение в навечерието на 24 май.

Колегите от останалите сфери вече си взеха Великденски възнаграждения – някъде по една заплата, както ми каза Митко Димитров, спомена ми някои театри, опери и т.н. Ние Великденско нямахме, чакаме 24 май. Даже по 50 лв. да бъде, това е един жест, който не трябва да бъде подминаван. Това е традиция и не може така да го оставим да затихва.


Това е предложението на синдиката по тази точка.

Благодаря ви.


Боряна Толовска: Аз подкрепям г-жа Такева. Хубаво е обаче да вземем отношение в едно средно училище, с около 450 ученици, като в моето училище

Тази година първата причина е увеличението на горивата. Значи, аз миналата финансова година имам 50 хил.лв. разход за цялата година. До този момент съм изплатила 60 хил.лв. – октомври, ноември, декември – това е едното перо.

Второто – ние до този момент все още не сме получили средствата за целодневно обучение. Вече стават четири месеца – ние даваме заплати. И аз нямам нищо против да дам за 24 май парична награда, но аз в момента от бюджета изплащам заплатите за целодневното обучение. Това не е тайна за Отрасловия съвет. Николчева, вие получили ли сте ги?


Надежда Николчева, Самуил Шейнин: - Не.


Красимир Вълчев: Тези средства са планирани по бюджетните взаимоотношения на общините, т.е. общината ги е получила.


(реплики)


Боряна Толовска: Аз говоря за Столична община – вие трябва да сте готови.


Красимир Вълчев: Един въпрос: Ще имате ли възможност за 24 май да изплатите?


Боряна Толовска: Ако ни дойдат за четири месеца, 60 деца, по еди колко си пари, значи аз ще мога да дам за 24 май парична награда. Но аз сега едвам вързвам двата края, нали разбирате, това са две заплати, осигуровките, значи, това са пари.


Янка Такева: Аз имам сведение, г-жа Минчева ми е казала, че парите за целодневната организация на учениците от първи клас, от Столична община са преведени.


Боряна Толовска: Тя г-жа Минчева хубаво казва, но не се изпълнява. Не, нямаше заповед до онзи ден, пред празниците.


Самуил Шейнин: Това ще се провери.


(множество реплики)

Боряна Толовска: Така че, това са проблемите. Ние нямаме нищо против – няма директор, който няма желание да даде парична награда, но когато си притиснат, - значи, ти не можеш да дадеш парична награда, когато имаш неразплатени сметки, нали така?



Аспарух Томов: Това за цялата страна ли е, или само за София?


Боряна Толовска: Аз говоря за София.


Янка Такева: Това не е парична награда. Но това (което казва г-жа Толовска) не е за цялата страна.


(множество реплики)


Милена Дамянова: Току-що се чух с г-жа Мария Минчева – средствата са пуснати към дирекция “Финанси”, така че те ще минат. Аз поемам ангажимента да разговарям с г-жа Фандъкова. Г-жа Минчева каза – най-късно до 10 май, колкото може по-скоро наистина средствата ще ви бъдат преведени. Имало е малко объркване, така че, наистина ще ви бъдат предоставени средствата и тогава ще имате възможности да се разплатите и да дадете за 24 май.


Самуил Шейнин: Благодаря Ви много за бързата реакция.


Маргарита Денкова: Какво пречи общината да си ги пусне, а трябва ние да се обаждаме – г-жа Такева или аз; на какво прилича това…


(множество шумни реплики)


Красимир Вълчев: Тези средства директно на училищата ли се превеждат?


Боряна Толовска: Това ми е мисълта.


(реплики)


Милена Дамянова: Най-късно до 10 май ще ги получите, така каза

г-жа Минчева.

Г-н Шейнин.


Самуил Шейнин: Напълно споделям изказването, което направи главният секретар по отношение финансовото състояние. Мога да ви кажа, че деиствително положението става все по-трудно и с новите данъци, и с новите увеличения, и с това, че всяка година процент прослужено време на хората расте – това е допълнителен разход, който се наслагва. Няма директор, който не желае да говори за увеличение на заплатите.

Ще ви кажа нещо повече – в България, след като е на последно място в Европейския съюз по доходи, нормално е и този въпрос да се дебатира. Но в същото време, като реалисти – тук вече благодаря за изказването на


г-жа Такева, защото много точно и ясно очерта, че към настоящия етап, това го каза и г-н Вълчев, не може да говорим за обща политика по доходите, поради следните причини:


  • Първо, чл. 27, ал. 2 от КТД, който разписахме, казва, че можем да говорим за увеличение при някаква промяна на единния разходен стандарт. Аз питах вчера дали ще ни зарадват, - оказа се, че това е празна надежда. Значи този въпрос отпада.

  • Вторият въпрос е да говорим за 100 % даване бюджета на съответните учебни звена – това е също една глътка въздух, където можем да говорим за обща политика по доходите.


И тук вече искам да ви кажа, че всички директори правим максимално възможното – не говоря за изключенията, говоря за принципите – да бъдем колегиални, коректни към нашите работници. Това е нашето желание и нашата мечта, защото благодарение на тях ние постигаме резултатите си.

Та, ДТВ там, където могат, моля колегите по възможност да направят всичко възможно, да се направят отново разчети, допълнителни плащания, особено сега, даже, ако има малък ръст спрямо миналата година ще бъде особено добре. Хората имат нужда от глътка въздух на фона на това, което виждаме като цени и еди какво си, - не искам да го коментирам, че това е действително един огромен жест към системата, който го заслужава.

Но аз бих призовал тук всички социални партньори да има една добра практика, да помолите, и ние като Съюз можем да направим предложение към всички директори, но като Отраслов съвет да вземем решение, че тази идея е добра – за всички така наречените кандидат-пенсионери. Има хора, на които им предстои да се пенсионират 2012-2013 г. Тези хора, както виждаме, няма да доживеят да увеличат заплатите си. Нека когато си тръгнат – лично аз и много мои колеги по инициатива на Съюза решихме до 10 % поне на тях да направим максимално възможното да увеличим по някакъв начин заплатите им и хората да си тръгнат от системата щастливи и доволни. Нека тази практика да се възприеме – не е чак толкова огромен процентът на тези колеги. Като говоря за пенсионери, имам предвид и за директори пенсионери, защото нека хората да си отидат щастливи. За другите, рано или късно все се надявам, че ще тръгнат заплатите, ще има възможност да се коригират заплатите.


Това е моето предложение.


Милена Дамянова: Други изказвания?

Г-н Вълчев.


Красимир Вълчев: Аз също, пък и предполагам ние също подкрепяме предоставянето на допълнителни възнаграждения за 24 май. Това, което наблюдаваме е като че ли по-голямата част от директорите изтеглят допълнителните възнаграждения към края на годината и това е нормално от гледна точка прогнозируемостта на бюджета. Но от гледна точка на традицията и това, което казахте – дори и да е в някакъв минимален размер, пак е някакъв жест.

Иначе, за 11-те (процента увеличение), за да се върнат тези 100 %, въпреки, че аз там си имам малко по-друго обяснение – те бяха 100, но реално никога не бяха дадени 100, а тези, които въведоха делегирани бюджети, те стартираха от 100. Ако ги сравним спрямо 2009, онзи бюджет, който беше пожелание, техните 100 % в момента сигурно са само 70 и няколко.


Аспарух Томов: Само една забележка и уточнение. За първото шестмесечие тръгнаха на 100 %; след това, след шестмесечието ги уравнихте, бяха уравнени и намалени с 10 %.


Гиго Йорданов: Едното е мираж, другото е реалност.


Янка Такева: Аспарух е прав.


(реплики)


Красимир Вълчев: Добре, приемаме, че аз не помня. 11,1 % - 1 % е 13,8 млн.лв., така че трябват 152 млн.лв. Ние на предишното заседание говорихме по отношение на рамката и какви допълнителни неща трябва да се извършат.


Гиго Йорданов: При 10 % инфлация – 180 млн.лв.


Красимир Вълчев: Моето лично мнение е, че не 11,1 %, а 15 % трябва да се увеличи, което прави 210 млн.лв. Така че, защо пък да не говорим за 15 % увеличение, което да компенсира (увеличените разходи).


Самуил Шейнин: Още една мечта, която си пожелаваме.


(множество шумни реплики

Красимир Вълчев: Ние говорехме, тръгвайки от Брутния вътрешен продукт, че, ако разходите за образование са 4 % от Брутния вътрешен продукт, трябва да се увеличат разходите със 640 млн.лв. за следващата година. Ако предположим, че 540-550 млн.лв. от тях трябва да бъдат насочени към средното образование, - поне такова ни е виждането, друг е въпросът дали е правилно, - то може да се увеличат с 15 % както стандартите, така и нормативите за целодневна организация на учебния процес.


Но оттам-нататък всичко е дефинирано от рамката. Ако рамката е същата,1 % увеличение на стандарта струва страшно много и той е за сметка на страшно много други неща.

Т.е. ние преди всичко с рамката трябва да пробием – това е моето мнение и ви го казах и предишния път.


Янка Такева: Помислете за глътка въздух в системата. Много е голямо напрежението и тлее отдолу.


Красимир Вълчев: - Знам.


Янка Такева: Хората мълчат, но в същото време си кроят плановете и ще избие нанякъде.


Красимир Вълчев: Ама, много е голяма системата, а нашият административен бюджет е много малък.


Янка Такева: Добре, точно тук е възможността, дайте глътка въздух – 24 май е добра практика.


Самуил Шейнин: Когато има идея за една добра практика, защо да не го направим веднага, защо още утре да не започнем?


Боряна Толовска: Какво разбираш под “кандидат-пенсионери”?


Самуил Шейнин: Тези, на които предстои да се пенсионират през 2012-2013 г. Те няма да натоварят бюджета толкова много, но ще дадем една позитивна сигнална светлина на хората.


(множество шумни реплики)


Аспарух Томов: Г-н Шейнин, нищо лошо няма във вашето предложение, но, ако погледнете възрастовата характеристика (на колегията), ще се убедите, че няма да ни стигнат парите.


Самуил Шейнин: Аз имам 7 човека; догодина ще има още трима – да дадем някакви средства.


Янка Такева: Вие мислили ли сте за глътка въздух за 24 май?


Красимир Вълчев: Какво трябва да предприемем ние като действия?


Милена Дамянова: Да подкрепим предложението.


Янка Такева: Подкрепя се предложението.


Самуил Шейнин: И там, където могат, да направят всичко възможно за 24 май.


Маргарита Денкова: И на предишния Отраслов съвет го говорихме същото – там, където има възможност, за 24 май да дадат средства. И преходните остатъци (може да се използват).


(продължителни шумни реплики)


Милена Дамянова: Аз предлагам решение:


  • Ние подкрепяме предложението там, където има възможност и бюджетите на училищата го позволяват, задължително да бъдат все пак изплатени някакви средства за 24 май.


Самуил Шейнин: И спрямо директорите.


Милена Дамянова: И спрямо директорите, разбира се; така или иначе правилата го позволяват.

Може би наистина директорската организация е добре това предложение (за кандидидат-пенсионерите) да го публикува по някакъв начин, за да се коментира по някакъв начин от социалните партньори.


Самуил Шейнин: С горещата подкрепа от ваша страна, категорично.


(шумни реплики)


Милена Дамянова: Категорично. Въпросът е да напомним.


Мариана Ламбова: Всеки един колега в момента приоритетно трябва да си направи сметка с наличността, с която разполага, с това, което очаква, с възможностите.


(множество едновремнни шумни реплики)


Милена Дамянова: Понеже изчерпахме времето, нека да гласуваме продължение от половин час, както се разбрахме в началото – до 15.30 ч.


(предложението се приема единодушно)


Маргарита Денкова: Приключихме ли по тази точка?


Милена Дамянова: По единните разходни стандарти, 100-те процента, ние си задържаме мнението. Ние също сме изпратили писмо до Министерство на финансите. Ние поддържаме позицията за увеличаване на единния разходен стандарт, което сме го подали към Министерство на финансите.

Самуил Шейнин: И (тази позиция) се подкрепя от Отрасловия съвет.



По точка четвърта от дневния ред –

Информация за предприетите действия от Министерството на образованието, младежта и науката за подобряване на контрола и прозрачността на средствата по делегираните бюджети на училищата”


Милна Дамянова: По точка четвърта – “Информация за предприетите действия от МОМН за подобряване на контрола и прозрачността на средствата по делегираните бюджети на училищата” – отново г-н Вълчев докладва.


Красимир Вълчев: Вие сте видяли писмото, което изпратихме до директорите на училищата и началниците на регионалните инспекторати. Писмото допълва миналогодишното. Включили сме някои добри практики в него, като публикуване на бюджетите и покана на финансиращия орган.


Самуил Шейнин: Аз тук имам едно допълнение, защото всички сме го чели. Само че, ще ми позволите две реплики да изложа. Значи, от всичко това, до което в момента стигнахме от тази информация, темата “прозрачност” се дискутира вече на пет заседания на Отраслов съвет и в продължение на няколко години. Искам да ви кажа, че това не е най-проблемната тема на средното образование. И аз за в бъдеще бих искал да чувам по-често разговори, които ни касаят всички, от типа:


  • Как да намалим броя на отсъствията на учениците от час – много важно за системата;

  • Как да подобрим резултатите по всеки един предмет, изпит, олимпиади и други, което е много важно за системата и оценяване на държавата ни като цяло.

И понеже прозрачността е основополагащ принцип на демокрацията и ние всички искаме да сме в челните редици, не само в България, пък и ние сме, искам да ви кажа, спрямо другите отрасли, но и в Европа да бъдем, затова правя едно предложение, една училищна практика, която вече имаме като даденост, да получи по-голямо приложение.
  • Хубаво е да се отчитаме пред родителите на родителски срещи. Колкото повече хора запознаваме, по-голяма прозрачност от това няма, защото по този начин ще ги приобщаваме. Най-вече проблем е, че родителите не са приобщени към живота на училището и, ако ние успеем да ги приобщим по някакъв начин, но не само да ги товарим с проблеми, а да им кажем, че се интересуваме и от тяхното мнение – как с харчат техните пари, искам да ви кажа че тогава ще постигнем най-големия ефект, защото без родителите заникъде не сме.



Благодаря.


Милена Дамянова: Г-жа Такева.


Янка Такева: Първо, благодаря за изпратеното писмо от главния секретар за планиране, отчетност, прозрачност и контрол на делегираните бюджети. Много добре е разписано. Безспорно, всяко учебно заведение може да си предприеме различни практики, но аз съм дълбоко убедена в две неща: Когато човек зачита персонала, с който работи, зачита социалното партниране и съответно спазва правилата на социалния диалог, е единственият фактор, който може да направи съпричастен колектива към проблемите на училището или детската градина. Така че, в това писмо е намерена точно тази мярка.


Подкрепям предложението на г-н Шейнин в Отрасловия съвет да дискутираме тези възможности, които да намерят място в новата законодателна уредба, в държавните образователни изисквания:

  • понятието “извинени”, “неизвинени” отсъствия;

  • организацията на работата;

  • повишаване качеството на учебно-възпитателния процес;

  • ролята на педагогическите колективи, мотивацията във връзка с тази посока;

  • да затворим триъгълника училище, родители, обществена среда.

Струва ми се, че крайно време е ние като Отраслов съвет да обърнем сериозно внимание на тези чисто професионални въпроси, въпреки, че Синдикатът на българските учители и всички останали партньори по един или друг начин вършим това, както с националните конференции, със семинарите, с дискусиите. Това се прави, но е време да го обсъдим и в Отрасловия съвет.

Искам да поздравя тук колегите от училищата от страната, които участваха в това международно състезание, особено учениците от Шумен. Искам да ви кажа, че това беше най-голямата новина по време на Великденските празници, когато се каза, че българските ученици са си дошли с медали. Аз мисля, че това е още едно доказателство, че действително в системата се работи добре и подкрепям това, което прочетох в средствата за масова информация, което сте казали, г-жо Дамянова, във Варна – да, образователната система работи по новите, иновационни методи, средства, похвати, но може би оценяването, което се извършва на тази образователна система може да бъде осъвременено.


Между другото, материалите за конференцията по оценяването са качени на сайта, прочетете го, много са интересни нещата. Смятам, че следващият Отраслов съвет трябва да бъде посветен на тази тема.

Благодаря ви, г-н Шейнин.


Самуил Шейнин: И аз ви благодаря, г-жо Такева. /Ей, този празник много добре ни е подействал на всички…/


Красимир Вълчев: Само една бележка към това, което каза г-н Шейнин. Хубаво е с всички родители – ако можете да отидете на всички родителски срещи, но училищното настоятелство в момента е единственият представителен орган.


Самуил Шейнин: Вие ще го видите – ваши представители бяха.


Красимир Вълчев: Пряката демокрация сигурно е най-хубавото нещо, но като не можеш да стигнеш до всички, използваш представителност.


Самуил Шейнин: Каним ги поетапно, по 200 души, обясняваме им – искам да ви кажа, много хубаво се възприема, и родителите доволни, и викат “Дайте да помислим за това, за това” и те вече по друг начин ме гледат.


Красимир Вълчев: А иначе, Асен го каза точно – за да не остават съмнения, отчиташ се.

(реплики)


Аспарух Томов: Вие като при социализма – “Дайте да дадеме!”… Народът лудва в момента. Ние това не виждаме – интензификацията на труда Вечно се говори, че учителят не работи.

/М.Денкова: Как да не работи?/

Вижте само натовареността във връзка с външното и вътрешното оценяване; предстоят олимпиади. Вижте самото натоварване на хората. Аз не говоря приповдигнато, говоря каква е реалността.



<< предыдущая страница   следующая страница >>