litceysel.ru
добавить свой файл
1

Том І­І, No 76

П

Седмичник


© ИПИ
http://www.ime-bg.org/pr_bg

В броя ще намерите:

Здравната каса

Майски бележки по платежния баланс за първото тримесечие

Корупцията в България и на Балканите


Мотиви срещу проектозакона за гилдиите на проектантите

Картел на превозвачите?

Новини от Комисията по бюджет и финанси



Здравната каса все повече прилича на второ министерство на здравеопазването

Разликата между осигурителния фонд и обикновеното преразпределение на доход е основно в това, че фондът прави връзка между ползи и разходи на всеки от участниците, а преразпределението се прави по задание по усмотрение.

През последните няколко седмици се натрупаха събития около функционирането на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), които събуждат притеснение:

1/ Има множество идеи за “активно управление”, т.е. участие на финансовите и капиталовите пазари с резерва на НЗОК.

2/ Възникват най-различни идеи за засилване на административния контрол при оказване на здравни услуги – лепене на холограмни стикери на лекарствата (виж бр. ), наемане на нови фармацефти за работа с касата, система от декларации при лечение в болници, въвеждане на “смарт-карти” за всеки осигурен и т.н.

3/ Обсъждат се различни размери на възможно финансиране на болници от резерва според усмотрението на министъра на финансите.

Всичко това означава, че НЗОК все повече започва да прилича на министерство, а не на осигурителен фонд. Т.нар. “осигурени” нямат представителство при управлението на касата. В такава среда решенията се взимат от правителството въз основа на анализ на политическите ползи и разходи при алтернативите. С други думи, няма “договор” между фонда и участниците, при който последните знаят, че срещу определена вноска ще получат определен кръг здравни услуги, а по-скоро текущо разпределение на парите според това кой плаче най-много на рамото на финансовия министър. Така начинът на управление на средствата на НЗОК заприличва на харчовете на правителството, които се определят според абсолютното усмотрение на народните представители.


Контролът върху събирането на средствата също наподобява по-скоро данъчен контрол, отколкото контролна система на търговско дружество. Всички мерки, до които касата прибягва напоследък, се борят със симптома, а не с първопричината. Ясно е, че когато някой трябва да плати против волята си, той се съпротивлява. Ясно е, че ако имаш възможност да управляваш чужди пари, възможностите за измами се увеличават. Ясно е също така, че всеки опит да се управляват човешките решения срещу волята неизбежно предизвикват нужда от повече информация, контрол и наказания. В този смисъл, идеята за въвеждане на смарт-карти, които да съдържат “запис” на историята на осигурения – кога и какво е платил и потребил – е нон-сенс, тъй като така или иначе на всеки три или шест месеца правителството сменя обхвата и размера на финансираните дейности. Освен това, подобна база от данни няма да промени факта, че всеки получава здравни услуги в еднакво количество и качество, независимо от приноса си към фонда.

реглед на стопанската политика



Майски бележки по платежния баланс за първото тримесечие

През седмицата БНБ представи данни за платежния баланс за периода януари-март 2002 г. За първото тримесечие на годината дефицитът по текущата сметка е 233,4 млн. щ.д., като нараства с 1,9 млн. щ.д. спрямо същия период на предишната година. Търговското салдо е отрицателно (-372,2 млн. щ.д.), като се влошава с 21,6 млн. щ.д. спрямо първото тримесечие на 2001 г., измерено на основа износ ФОБ и внос СИФ (повече за значението на франкировките СИФ и ФОБ).

На вашето внимание представяме някои наши бележки:

1/ Износът ФОБ е в размер 1 193,9 млн. щ.д. и намалява с 87,8 млн. щ.д. (6,8%) спрямо предходната година. Спадът в износа се дължи на намаляване на експортираните количества за страните от ЕС (-2,9%), САЩ (-35,2%), Югославия (-58,9%)-вероятно става въпрос за намаляване износа на петрол, ОНД и Балтийските страни (-20,6%). Нараства единствено износът за страните от ЦЕФТА (+8,7%).


2/ Според начина на използване на стоките нараства износът на потребителски стоки (+8,6%), а експорта на инвестиционни стоки остава почти без промяна. Забелязва се сериозно спадане на износа на енергийни ресурси (-39%), което е показателно за намаляващата конкурентноспособност на нефтената индустрия в България в резултат най-вече на остарелите и неефективни технологии, наследени от миналото. Износът на суровини и материали също спада, но в по-малка степен (-8.7%).

3/ За разглеждания период вносът СИФ намалява спрямо предходната година с 57,2 млн. щ.д. (-4%). Спадът се дължи на намаляване на внасяните количества от страните от ЦЕФТА (-19,2%) и ОНД и Балтийските страни (-16,2%), което не се компенсира от нарастването на вноса от ЕС (+3,5%).


Продължение на стр.2

Продължение на стр.2

2
май 2002

Том ІІ, No 76

Здравната каса. . .

Ефектите върху средата за водене на бизнес са относително очевидни:

1/ Плащането на здравни вноски все повече започва да се възприема като форма на данък, т.е. нещо срещу нищо, и при равни други условия намалява усещането за разполагаем доход;

2/ Навлизането в спиралата повече контрол – повече избягване, частично породено от

начина на разходване на средствата, частично – от формите на контрол, предполага все по-високи осигурителни вноски при по-малко разходи реално за здравни услуги.

А междувременно, всеки опит за външен анализ на ефективността на модела на здравно осигуряване е невъзможен заради отказа на НЗОК да предоставя детайлизирана информация за финансите си.






Продължение от стр.1


Майски бележки. . .

4/ Ако разгледаме структурата на вноса според начина на използване на стоките прави впечатление, че общият спад се дължи най-вече на намаляване вноса на енергийни ресурси (-22,9%), както и на по-слабото свиване на вноса на суровини и материали (-4,1%). За останалите две групи – потребителски и инвестиционни стоки се отчита нарастване на вноса, съответно с 11,3% и 2,4%.

5/ Салдото по услугите за периода е –8,3 млн. щ.д. и е по-ниско с 43,4 млн. щ.д. в сравнение със същия период на 2001 г., когато бе 35,1 млн. щ.д. Салдото от туристически услуги достигна 32,2 млн. щ.д., при 56,4 млн. щ.д. за аналогичния период на 2001 г.

6/ Преките инвестиции в страната възлизат на 46,8 млн. щ.д. През първото тримесечие на предишната година преките инвестиции са 279,5 млн. щ.д., от които 135 млн. щ.д. са приходи от продажбата на втория GSM оператор. Както редица пъти сме посочвали в коментарните си материали, предвид

малкия мащаб на вътрешния пазар, движението на капитали на отделни, големи фирми може да води до значителни отклонения в отчитаните резултати. До подобна констатация са достигнали и в БНБ, посочвайки като една от причините за спада на притока на инвестиции, дейността на “една фирма”, резидент на българския пазар, без да посочват името й, поради конфиденциалността на информацията. (Виж).

7/ За периода януари-март 2002 г. валутните резерви на БНБ намаляват с 338,1 млн. щ.д. при намаление от 233,7 млн. щ.д. за същия период на 2001 г.

8/ За първите три месеца на годината статията Грешки и пропуски е отрицателна и възлиза на –146 млн. щ.д., което на практика е три пъти повече от чуждестранните инвестиции в страната (46,8 млн. щ.д.). Наличието на такава голяма грешка означава, че за така обявените данни са възможни значителни отклонения от действителното значение.








Мотиви срещу проектозакона за гилдиите на проектантите

Още в самото начало на американската автомобилна индустрия, една група фирми правят опит да монополизират надпреварата в техния сектор. През 1903 г. 11 производители на коли учредяват Асоциацията на лицензираните авто-производители под предлог, че ще предпазват обществото от “ненадеждни нови предприятия”. Авто-производителите нямат право да присъстват на пазара, ако не станат членове на Асоциацията и не плащат като членски внос процент от продажбите си. Асоциацията от своя страна има право да решава на кой да бъде предоставен такъв лиценз и на кой не. Един от първите отхвърлени кандидати е Хенри Форд. Неговата Ford Motor Company, създадена на 16 юни 1903 г., изглежда е точно това, което Асоциацията нарича “ненадеждно ново предприятие”. Въпреки отказа Хенри Форд остава в бизнеса и започва да преследва целта си да “превърне автомобила от лукс в необходимост”.... През първите 15 месеца в бизнеса Форд успява да продаде 1 700 автомобила, а след 10 години неговата компания произвежда 300 000 возила годишно, което е половината от производството на коли в САЩ, като до 1911 г. неговото производство е”нелегално” според гилдията.

Основният мотив срещу закон за картелизацията на даден сектор е това, че не можем да предвидим дали той няма да попречи на хора като Хенри Форд да влязат в бизнеса. Невъзможно е да околичествим потенциалната загуба от възпрепятстваната конкуренция. Все пак за хората, които все още вярват в легитимността на подобен закон, представяме следния коментар.


Бъдещият Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране продължава традицията на монополизирането на отделни сектори чрез държавна принуда и доотъпква пътеката за подобни регулации в други отрасли на икономиката. Въпреки че законопроектът е абсолютно несъвместим с основните принципи на отношенията в свободното общество (защото правителството ограничава свободата на договаряне и въвежда привилегирована позиция за група граждани), ще се опитаме накратко да посочим и няколко конкретни мотиви срещу него. Считаме, че е важно да обърнем внимание на някои конкретни и преки ефекти от







3
Преглед на стопанската политика

законопроекта, както и да напомним как подобен сигнал променя стимулите на всички участници в икономиката.

1/ Законът създава две квази-държавни гилдии, като на тях се падат изключителните права да решават кой има право и кой не да участва на пазара на проектантски услуги. Разбира се с официалния мотив, че така се защитават “обществените интререси”, гилдиите придобиват статут на картелна структура от възможно най-негативен за конкуренцията вид: създадена и подкрепяна от държавата, без възможност независими играчи да влязат на пазара или да сформират независима гилдия. Преките ефекти от принудителната монополизация на двата сектора съдържат най-малкото следното:

    • натиск нагоре върху цените на проектантските услуги; нещо повече, гилдиите ще “определят и актуализират” минималните цени на проектантските услуги (чл. 6, т. 7)
    • ограничено предлагането на тези услуги, както и стимули за създаване на черен пазар на проектантските услуги;


    • по-малко стимули за подобряване на качеството на тези услуги;

    • повече стимули за неформално практикуване на тези професии със всичките фискални ефекти от това;

    • липса на механизъм на пазарен подбор и следователно среда за динамично повишаване на производителността в тези сектори.

2/ Законопроектът съдържа имплицитно признание за слабостта на съдебната система и неефикасността на защитата на правата на собственост и изпълнението на договорите в българската среда за правене на бизнес. Така например според чл. 5 гилдиите “оказват съдействие за защита на авторските права на

архитекта и инженера”, а пък според чл. 6 (т.6) те “спомагат за разрешаване на спорове между техни членове и между членовете им и трети лица”. Законодателното признание за недобра съдебна система е сигнал за предпазливост при инвестиции в България.

3/ Държавата продължава да произвежда позитивни права, като в конкретния случай става дума за право да работиш като архитект или проектант. (За друга група позитивни права вж. линк към “Илюзията на социалната приватизация”). Освен тоталната им нелегитимност, те представляват нонсенс в контекста на отношенията между рационални хора, които участват в доброволна размяна.

4/ Разходите по прилагането на закона (включително създаването и поддържането на регистри, провеждане на процедури по издаване на лицензи и др.) ще бъдат прехвърлени върху потребителите на проектантските услуги. Въпреки че е трудно да оценим какъв ще е обемът на тези разходи, вероятно ще има тенденция към тяхното увеличаване поради липсата на мотивация за ефективно харчене на чуждите ресурси.

5/ Накрая, но не и по-важност, това е още един пример, с който могат да се аргументират представителите на други професии, когато решат да лобират за принудителна картелизация на техните сектори. Припомняме, че в икономика, която се състои от принудително монополизирани сектори, не могат да бъдат регистрирани плодовете на конкуренцията, между които са покачваща се производителност и доходи, повече и по-различни възможности за заетост, повече добавена стойност за потребителите, т.е. икономически просперитет.


Откъс от статията “How Henry Ford Zapped a Licensing Monopoly” in Ideas on Liberty, December 2001.








Картел на превозвачите?

Тази седмица в нарочно писмо до министъра на транспорта браншови организации поискаха да се въведат ограничения на пазара на превозвачи на вътрешния и международния пазар. Основание за това те намират в Закона за автомобилните превози, където е записано, че при “криза” на транспортния пазар министърът на транспорта и съобщенията може да спре да лицензира нови превозвачи и да установи ограничения върху дейността на тези, които вече са навлезли на пазара.

Мотивите на браншовиците са, че на пазара на транспортни услуги оперирали превозвачи, които не били контролирани от държавните служби за покриване данъчни и други задължения. Затова предлагали по-конкурентни цени. Освен това те настояват за промени в правилата за възлагане на обществени поръчки от общините, като за предимство в процедури настояват да се приемат както размера на платени през предишните години пании.


данъци, така и брой заети в превозваческите компании.

1/ Всъщност браншовиците искат да ограничат навлизането на пазара на транспортни услуги, като разходите по това ограничаване се покрият от бюджета, а потребителите (след това) започнат да плащат повече на онези, които представляват браншовите организации.

2/ В закона е записано, че “криза на пазара” може да настъпи, когато има “значителен” и “вероятно продължителен” излишък на предлагане на транспортни услуги спрямо търсенето от страна на клиентите, което представлява “сериозна заплаха” за “финансовата стабилност” и “оцеляване” на “значителен брой превозвачи”. Както коментирахме при приемането на тези текстове, тази разпоредба предполага защита на интереса на вече лицензираните превозвачи във вреда както на транспортните предприемачи, които






Продължение на стр.4

4
Том ІІ, No 76

май 2002

биха искали да навлязат в пазара за своя сметка и риск, така и във вреда на потребителите на транспортни услуги. Не е случайно, че тези искания се отправят в началото на туристическия сезон, когато всякакви ограничения върху конкуренцията на транспортни услуги, ще повлияят върху обслужваните от вече лицензираните компании пазари. В тази разпоредба фактически се предполага, че при запълненост на пазара (излишък на транспортни услуги) нови предприемачи ще желаят да навлязат и че министърът на транспорта по-добре от тях знае дали те трябва да влезнат или не. И тъй като това няма общо приемливо определение на “криза на пазара”, винаги ще се намери група икономисти, които “след проучване и анализ”, ще докажат че има “значителна”, “вероятно продължителна” и “сериозна” заплаха за стабилността и “оцеляването” на вече лицензираните превозвачи. Така се отваря врата за натиск върху администрацията на министерството от вече лицензираните превозвачи и за корупция.

3/ Освен бариери за навлизане на пазара на транспортни услуги браншовите организации

настояват за привилегии при възлагане на обществени поръчки от общините. Тези процедури се откриват, за да се разходват по-ефективно и прозрачно финансови средства, набрани от данъци. Искането да се въведат допълнителни критерии, като платени данъци или брой заети, само би увеличило дискрецията в общинската администрация, когато се подбират изпълнители на обществени поръчки, както и би увеличило цената на ползваните от потребителите транспортни услуги.


4/ Ако наистина са налице превозвачи, които не плащат данъци – това е проблем на данъчната администрация. Ако тя не си върши работата, въпросът е защо. Предполагаме, че причината е, от една страна, в безсмислието на самите процедури по предварителния контрол на превозвачите, а от друга – в разликите по ставки и статут на различните превозвачи. Ако е вярно самото обстоятелство, че нямало контрол, то също би поставило под въпрос необходимостта от сега действащите регламенти.





Продължение от стр.3


Новини от Комисията по бюджет и финанси

На заседание, проведено на 30 май, Комисията по бюджет и финанси прие с девет гласа “за” и три гласа “против” становището на работна група, съставена от представители на Министерството на финансите и на Комисията по бюджет и финанси, относно определение на Конституционния съд от 21.05.2002 г. с приложено искането на Президента на Република България, с което Народното Събрание е конституирано като страна по конституционно дело 7/2002 г. за установяване на противоконституционност на чл. 33, ал. 5 от Закона за облагане доходите на физическите лица, създаден със Закон за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.

В своето становище Комисията по бюджет и финанси определи мотивите за искането на Президента на Република България като неоснователни поради факта, че е неправилно да се счита, че критерият “брутна площ на съответния обект” е данъчна основа за определяне на окончателния размер на данъчното задължение. “Понятието “брутна площ на съответния обект” е допълнителен натурален показател, а не данъчна основа, поради това не може да се приеме извода, че данъчният закон не съдържа ясна и точна уредба на всички елементи, характеризиращи данъчното задължение”, пише в становището. Според заместник-министъра на финансите - Гати ал Джебури, становището на Комисията по бюджет и финанси е ясно и има своето логическо оправдание от гледна точка на справедливост при облагане с окончателен годишен(патентен) данък.


Присъстващите на заседанието представители на опозицията – трима народни представители от ОДС - изразиха мнението, че чл. 33, ал. 5 от Закона за облагане доходите на физическите лица уронва интересите на лицата, които са с най-малко възможности да стабилизират своя бизнес, и е в противоречие с Конституцията на Република България. На заседанието не присъстваха правните съветници на президента, въпреки че са били поканени.


На заседанието бе разгледан на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за застраховането. На обсъждането присъстваха зам. министъра на финансите - Нахит Зия, директорът на Агенцията за застрахователен надзор - Румен Гълъбинов и заместник председателят на УС на Асоциацията на застрахователите - Ася Аксентиева. Основният мотив на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането е отстраняване на недостатъците от прилагането на действащия в момента Закон за застраховането и доближаване на българската застрахователна практика до практиката на европейските страни и необходимостта от съобразяване с основните принципи на застраховането на Международната асоциация на застрахователните надзори, според която застрахователните компании не подлежат на системен контрол от страна на държавата.






Продължение на стр.5

5
Преглед на стопанската политика

Новини от Комисията. . .

Основните групи предлагани промени могат да се обособят в следните групи:

1/ Постигане на по-голяма информираност и защита на застрахованите лица преди сключване на застрахователния договор относно рисковете, които се покриват от застрахователя и очакванията за обезщетение, за да няма разногласия между застрахователя и застрахованите лица впоследствие.


2/ Промени във връзка с изискванията, на които трябва да отговарят управителните органи. В законопроекта се предвижда внасяне на изменение в някои разрешителни режими като например по отношение на придобиване на над 5 % от застрахователните дружества.

3/ Промени относно размера на минималния гаранционен капитал на взаимозастрахователните кооперации.

4/ Промени в инвестиционната политика на застрахователните компании – предвиждат се промени в съотношението доходност/сигурност/ликвидност за застрахователните компании.

Имаше дебат по отношение на стриктното прилагане на практиката на Европейския съюз за системен контрол на държавата върху дейността на застрахователните дружества в България. Според Муравей Радев системният контрол на държавата

върху дейността на застрахователните дружества не трябва да бъде премахнат напълно, но в същото време не трябва да се влиза в противоречие с практиката на ЕС, където системният контрол е премахнат. Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането бе подкрепен от Комисията по бюджет и финанси. Мнението на опозицията напомня становище на конституционния съд (решение № 6 от 1997), според който защитата на интересите на застрахованите и гарантирането на изпълнението на задълженията на застрахователя не може да се провери по друг начин освен чрез преценка на надзорния орган. Очевидно става въпрос за чиста безсмислица: застрахователни услуги и защита на въпросните интереси може да съществуват и без “надзор” от държавата. Застраховането е поемане на риск срещу премия на основата на договор между частни лица, то е дейност изцяло частна, вследствие на волеизявлението на частни лица. Исторически лицензирането бе въведено при пълна дискреция, за да се ограничи продажбата на защита под формата на застрахователен договор и за да се попречи на легализирането на добитите чрез продажба на защита средства. Премахването на надзора или облекчаването на лицензионния режим днес означава, че необходимостта от сегашните процедури е отпаднала.






Продължение от стр.4

Корупцията в България и на Балканите


През февруари 2000 г. в рамките на Пакта за стабилност започна анти-корупционна инициатива ( Stability Pact Anti-Corruption Initiative-SPAI), чиято основна цел е да предложи правни, институционални и структурни промени в страните от региона. България има статут на наблюдател и не е член на SPAI, вероятно защото според виждането на организаторите от Пакта за стабилност корупционните проблеми в нашата държава са по-малки в сравнение с другите държави от региона. Тази хипотеза се подсилва от обстоятелството, че в последния доклад в рамките на SPAI (Оценка на управлението на Балканите) България е включeна с уговорката, че е необходима за сравняване на резултатите по държави.

Това е първият относително смислен да се направи преглед на системните извори на корупция. Той не е съвършен – данните за различните страни са често несравними, и изцяло е изпусната корумпиращата роля на международни организации, програми и донори и пр., но методологията на оценките показва и възможността, и сложността на действията срещу корупцията.

Начини на оценка


Качеството на управление и корупционните проблеми за отделните държави се оценяват в зависимост от критерии като: достъп до публична информация, ефективност на съдебната система, разходи за издръжка на държавната администрация, образованост на населението, демократичност на избирателния процес, отвореност на икономиката и други, за измерването, на които се използват общо 42 показателя.

Според резултатите от проучването сериозен проблем в България е намесата на държавата в икономиката, което се определя и като прокорупционен фактор (47 стр.). Препоръчва се либерализиране на отраслите, в които действат държавни монополи и имат много силни позиции за лобиране пред правителството.


На основата на фирмена анкета се анализира как самите пазарни субекти оценяват корупцията в държавата (grand corruption) и “изземването” от държавата (state capture). Логиката на индикатора предполага задаване на стойности между 0 (липса на корупция) и 1 (много висока степен на корупция).

Сравненията за България


Резултатът за България разкрива корупция над средната за Балканите (оценка от 0,3 при средна за региона 0,24). Използваните данни са за 1999 г.






Продължение на стр.6

6
Том ІІ, No 76

май 2002

Продължение от стр.5



Отношението средна заплата на държавната администрация към средна заплата в частния сектор за България е 1,5, което е най-високата стойност от всички разглеждани страни (средната стойност на това съотношение за региона е 1,2). В тази връзка авторите извеждат извода, че е необходимо намаляване на разходите на държавната администрация, които допълнително натоварват бюджета. Използваните данни са от 2000 г.

Като друга слабост на условията за бизнес в страната се посочва “непостоянството” (volatility) на бюджета, тоест доколко правителството се придържа към първоначално определените разходи или те се коригират през бюджетната година, както и доколко е прецизна оценката за очакваните приходи. Изходната презумпция е, че непредвидимостта на държавните политики намалява частните инвестиции. Според изследването бюджетът на българското правителство е най-непостоянен (34%), при средна стойност на постоянството е 20%. Като критерий за сравнение се използват страните от ЕС, за които средната стойност на този показател е 7.7%. В частта за непостоянството (volatility) на бюджета за България се използват данни от 1997 г., така че има основание да мислим, че след въвеждането на валутния борд този показател е подобрил значението си.


Също така се посочва, че е необходим по-добър мониторинг и контрол от страна на обществото върху работата на правителството. Това виждане ИПИ защитава от учредяването си. До към 1998-1999 почти не можеше да си състави представа за това как държавата изразходва парите на данъкоплатците. Сега това се разбира обикновено след като се е случило. Многократно сме подчертавали необходимостта да се подобри предварителната оценка на регламентите в нашата страна, като се включват всички заинтересовани страни и се организират дискусии по законопроектите.

Какво (да) се прави?


Приносът на този доклад е в аналитичния подход на изследване на корупцията и намесата на държавата в икономиката. Получените резултати са още един пример за сериозните проблеми в областта на корупцията в България. Както ви информирахме в предишен наш коментарен материал в друго международно изследване, нашата страна беше посочена като една от страните с най-висока корупция (виж повече). На тази основа може да се каже, че остава неясно защо България не е включена в тази регионална програма за изследване на корупцията при положение, че има сходни проблеми в тази област като останалите Балкански страни, а има статут на наблюдател.

По-важното обаче е, че след толкова различни и “отявлени” борци срещу корупцията този проблем продължава да съществува и като че ли се задълбочава. Част от проблема е, че борбата с корупцията вече се превърна в отделна професия. Хората, които се занимават с нея, ще останат без работа, когато корупцията започне да намалява. Освен това, парите, с които се финансира тази работа, често са “меки”, раздавани от донори на несъстезателна основа.

Засега кампанията срещу корупцията протича в две направления: нейното шумно публично заклеймяване и меренето на усещането за корупция. Резултатът е, че всички са убедени, че има корупцията и се съревновават да я използват. Увеличава се търсенето на корупционни практики. Изгодата и за правителството, и за анти-корупционистите е очевидна.


Същинската работа – публичност на държавното разполагането с парите на гражданите и ограничаване на произвола (най-често затвърден в действащото законодателство) върху частната инициатива и договори – или остава несвършена, или се случва увеличаване на непрозрачността и разгръщане на произвола.









ИПИ: Богданов, Ганчева, Димитров, Йонкова, Мандова, Станчев, Стоев

Този седмичник се издава с финансова подкрепа на MSI/USAID

За коментари и предложения: mandova@ime.bg