litceysel.ru
добавить свой файл
1 2 ... 4 5
Пречки пред навлизане в бизнеса и системни източници на корупция в местната администрация

Няма място за лекарство там, където това,
което е било считано за порок, става обичай

Сенека, “Писма”, 39, 6

I. Увод



Настоящият доклад обобщава резултатите от изследване проведено от Института за пазарна икономика в рамките на проект “Местни пречки пред навлизане в бизнеса: търговия и услуги”, финансиран от Local Government and Public Service Reform Initiative на Open Society Institute – Budapest.1


Основна цел на изследването е да бъдат идентифицирани пречките пред навлизане в бизнеса, породени от работата с публичната администрация, както и да бъдат предложи мерки за тяхното ограничаване и премахване.


Данните от изследването са събрани чрез дълбочинни интервюта с представители на малкия и среден бизнес и чрез преглед на българското законодателство. Изследването е проведено в периода 1 март - 30 юни 2000 година. Обект на изследването в областта на продажбите на дребно бяха: аптеки, кафенета, пекарни, магазини за хранителни стоки. А в сферата на услугите - салони за красота, туроператори и туристически агенции, фамилни хотели, автомивки, автосервизи, игрални зали, фитнес зали. Интервюиран бе и представител на фирма посредник. Това е вид фирма, която посредничи в отношенията между бизнеса и държавната администрация и която се упълномощава от предприемача да кандидатства, от негово име и за негова сметка, за всички разрешителни необходими за неговия бизнес.

За целите на изследването бяха интервюирани представители на малкия бизнес и на местната администрация в градовете София (район Младост, Студентски и Лозенец), Самоков, Боровец и Септември.

Екипът на ИПИ, състоящ се от Йорданка Ганчева, Теодора Григорова, Красен Станчев, Георги Стоев и Павлина Петрова, изказва специална благодарност на д-р Фридрих Бауерзакс, експерт на CIM в ИПИ, а също и на хората, способствали за осъществяването на интервютата по места, както и на местните власти в Самоков и Септември за оказаното от тях съдействие.

II. Обществени нагласи и капитал


Наследството и структурите от първите години на прехода създадоха про-корупционна политическа и институционална среда. Въпреки, че това е донякъде естествено, наследените източници на доверие (основани на професионални, приятелски и партийни връзки) останаха доминиращи в новите бизнес взаимоотношения. Те възпрепятстваха създаването на официални (институционализирани и безлични, основани на публични регистри и информация, на равенството на възможностите и пред закона) източници на доверие, които биха били от полза на икономическите агенти при преследването на нови икономически възможности. Получава се така, че в България реформите губят борбата за обществено доверие. Това се изразява в протакането на институционалните реформи, непрозрачността на приватизацията и в малкия обем на чуждите инвестиции. Витае общото мнение, че реформите са непочтени, замислени по начин, облагодетелстващ полу-формални групи. Болшинството от хората (респективно частните предприемачи), които смятат, че са пострадали от реформите, през повечето години на прехода са очаквали държавни субсидии като компенсация за минали загуби или просто са преминавали в неформалната икономика. Така те решават проблемите си. Новодошлите в управлението на страната нямат богат избор, освен да търсят клиентела и ресурси сред зависимите от самите тях държавни предприятия. Избирателите до известна степен оправдават клиентелизма на партиите на власт. Те смятат, че новодошлите трябва да “прочистят старите мошеници”, измамили обществото. Избирателите на новодошлите на власт, разочаровани от старите управляващи, често са готови да допуснат известна липса на прозрачност.

Много често приемаме, че макроикономическите показатели (БВП на глава от населението, паритет на покупателната сила, заетост, инфлация и т.н.) напълно описват условията на стопанско развитие. По-често обаче, стопанската статистика ни казва относително малко за механизмите на натрупване на капитал, източниците на растежа и силите, които карат хората и предприемачите да се стремят към благосъстояние. Схемите, според които хората се стремят към развитие, фирмените стратегии за оживяване и конкурентност, обществените мрежи, които отделните хора и предприемачи използват, са вътрешната видима част от преследването на стопански цели. Тези области са локомотивът на развитието на дадена страна.



В общи линии думата “капитал” означава създадените от човека ресурси, които позволяват да се произвежда и печели повече в бъдеще. Колкото са по-сложни тези ресурси, толкова по-конкурентна е дадена икономика. Не са народите и икономиките тези, които се съревновават. Съревновават се отделните фирми и хора, чиито индивидуални усилия съставят относителната конкурентност на дадената икономика. Няма точни дефиниции2, но отвъд традиционното разбиране на капитала като физически и финансови ресурси (инвентар, машини, производствено оборудване, финансови активи и пр.) налице са други измерения на ресурсите за производство и развитие. Натрупването на ресурси като знание, умение и способности на индивида, които създават възможност за производство и благосъстояние, съставлява онова което често се нарича човешки капитал3. В добавък към финансовите, материалните и знанийните ресурси, съществуват обществени мрежи, в които индивидите и фирмите влизат, намират вече създадени или създават наново. Те представляват т. нар. обществен капитал, който обуславя един или друг маниер на стопанско поведение. Очевидно човешкият и обществен капитал са трудно измерими. Те включват такива феномени като вярвания, мисловни нагласи, морални наставления и структури (или източници) на доверие в обществото.

Всяка сделка включва в себе си елемент на доверие”, казва Кенет Ароу и е убеден, че “до голяма степен икономическата изостаналост може да се обясни с липсата на взаимно доверие”4.

Схващанията за обществения капитал и доверие отчитат обстоятелството, че обществените мрежи се развиват бавно и някои мрежи са отворени, приемат нови членове и разпространяват информация по-бързо отколкото други, и следователно подкрепят по-бързата и по-евтина мобилност на капитала. Такива мрежи са по-склони към икономическа ефективност, отколкото тези, които нямат възможност за разширяване.



Икономиките представляват сбор от различни източници на доверие.

Първо, съществува доверие основано на семейството, то опосредява бартерните сделки, свързани със издръжката на домакинствата и размяната и разделението на труда в сектора на класическите занаяти.

На второ място е доверието, което може да се нарече “групово”, то използва лоялните връзки в или извън дадена професия, като включва разнообразие от обществени сегменти и слоеве (като бизнес или професионален кръг, политически формирования, номенклатури на политически партии, клубове и т.н.).

И на последно място, но не и по значение, е “формализираното” или (“неперсонално”) доверие, което се основава на унифицираната, формалната и публично достъпна информация (т.е. онази във фирмените и имотните регистри, кредитните рейтинги и регистри, проспектите на фондовите борси, акционерните книги и пр.) за възможните страни по договорите, на аршинните отношения между тези страни и на институираното гарантиране на договорите. Очаква се, че последната форма на доверие по-добре ще служи на икономическото и човешко развитие5. Съществуват и емпирични свидетелства за това. ЕБВР направи скоро проучване на изпълнението на договорите в Полша, Румъния, Словакия и Украйна и установи, че “съдилищата и търговските организации увеличават сътрудничеството и повишават готовността да се сътрудничи с неизвестен доставчик” и “там, където съдилищата функционират добре, доставчиците, които могат да повишат ефективността си и да намалят цените си, ще бъдат възнаградени за тези свои усилия”6.

Основната трудност от участието на държавата (правителството и местните власти) в обществените отношения възниква, когато тя стане част (посредник) от мрежата на деловите отношения. Но тя може да стои извън тази мрежа, като гарант на правата на собственост, свободата на договарянето и осъществяването на договорите. В този случай държавата съдейства за развитието на обществения капитал. Когато обаче правителството е “по средата”, то пречи на развитието на капитала и благосъстоянието. По-нататък ние представяме резултатите от функционирането на местните власти като част от сделките и договорите.



ІІІ. Макроикономическа реалност


Точно три години след въвеждането на валутен борд в България икономиката е пред трета поредна година на умерен икономически растеж. Ако се вярва на цифрите на официалната статистика, реалният доход на глава от населението ще достигне нивото си от 1991 г. вероятно тази или следващата година. Така през 2000 г. БВП на човек в България ще е около 1,600 долара, а при паритет на покупателните сили – около 4,240 долара.


Само че цифрите на официалната статистика са все по-малко отражение на икономическата реалност в България. Убеждението, че делът на неформалната икономика – т.е. доходни дейности, които не се засичат от НСИ и нямат отношения с фиска – е между 25% и 40%, се потвърждава от различни изследвания.7 Нещо повече, вероятно неформалният сектор е най-динамичният в българската икономика. Това може да се докаже лесно, ако се разгледа нарастването на паричната маса след въвеждането на валутния борд през 1997 г.


Например само през 1999 г. широките пари в българската икономика са нараснали със 17%. В същото време официалната статистика отчита реален ръст на БВП от 2.4% и средногодишна инфлация от 2.6% за същата 1999 г. Това означава, че се е случило някое от следните три неща8:


  1. скоростта на паричното обръщение е паднала с над 10%;

  2. реалният растеж на БВП през 1999 г. е 14%;

  3. комбинация от горните две – т.е. скоростта на паричното обръщение е паднала, но с по-малко от 10%, и ръстът е по-голям от официално обявения, но по-малък от 14%.

След въвеждането на валутния борд естествената реакция на скоростта на паричното обръщение е наистина да падне вследствие на нарасналото доверие в банковата система и местната валута. Но това би следвало да се случи непосредствено след фактическото въвеждане на механизма на валутен съвет9 (в България това бе април 1997 г.). Следователно, можем да приемем, че скоростта на парично обръщение се запазва сравнително стабилна през 1999 г., което означава, че реалният икономически растеж е бил значително по-голям от официално обявения. При запазване на скоростта на обръщение на парите реалният растеж през 1999 г. е 14%. Тогава, ако делът на неформалния сектор е 35% от общата икономическа активност, то реалният растеж само на неформалния сектор през 1999 г. е близо 36%.



Макроикономическата реалност в България – както в статика, така и в динамика – е неуловима за официалната статистика. Следователно, макроикономическата политика е трудно да бъде аргументирана, а отделни “борби” на правителството (например срещу безработицата) е трудно да бъдат оправдани.


Не можем да сме сигурни за точните размери на неформалната икономика. Но можем да твърдим, че неформалната икономика расте по-динамично от регистрираната, т.е делът на неформалния сектор расте. Това може да означава както, че голяма част от нововъзникващите фирми започват да оперират “на сянка”, така и че фирми, които са били “на светло”, преминават “в сянка”. Общо формулирана причината е, че разходите за опериране “на светло” растат спрямо разходите за опериране “на сянка”. А разходите за опериране “на светло”, при равни други условия, растат спрямо разходите за опериране “на сянка” тогава, когато:


  1. бизнесът изразходва повече в своите отношения с държавата;

или

2. разходът за стоене “на сянка” – т.е. неформалните плащания за администрацията, санкцията или вероятността да бъде санкциониран – намаляват;

или

3. нагласите на бизнеса спрямо оперирането “на светло” се променят негативно – например заради влошаване на качеството на публичните услуги.

Настоящият доклад засяга два от изброените източници на промени в относителните цени на оперирането “на светло” и “на сянка”. Първо, изследвани са източниците на преки и непреки разходи за бизнеса в неговите отношения с администрацията, както и възможността от натрупване на неформални разходи, на етапа на започване на легално опериране. Второ, изследвани са източниците на неформални разходи, ако фирмата избере да оперира частично или изцяло “на сянка”. Направените препоръки целят намаляване на относителната цена на оперирането “на светло”, което ще позволи на неформалната икономика да се легализира.



IV. Нормативна процедура и практически проблеми при започване на малък бизнес в България - стъпка по стъпка

За нуждите на настоящия доклад нормативната процедура условно може да бъде разделена на пет етапа:


  1. Фирмена регистрация на търговеца10 - На фирмена регистрация подлежат всички предприемачи, извършващи по занятие някои от дейностите включени в чл.1, ал.1 от Търговския закон (ТЗ), а именно:

  • покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид;

  • продажба на стоки от собствено производство;

  • покупка на ценни книги с цел продажба;

  • търговско представителство и посредничество;

  • комисионни, спедиционни и превозни сделки;

  • застрахователни сделки;

  • банкови и валутни сделки;

  • менителници, записи на заповед и чекове;

  • складови сделки;

  • лицензионни сделки;

  • стоков контрол;

  • сделки с интелектуална собственост;

  • хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;

  • покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;

  • лизинг.

Търговци са:

  • търговските дружества;

  • кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации;

  • за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в чл.1, ал. 1 от ТЗ.

Не се смятат за търговци:

  • физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност;
  • занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин;


  • лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.


2. Одобряване на проектите, получаване на разрешение за строеж или преустройство, извършване на строителни работи – През този, както и през следващия етап, преминават всички предприемачи, които ще извършват строеж или преустройство на помещенията, в които ще осъществяват дейността си;


3. Получаване на разрешение за ползване на обекта;


4. Регистрация на търговски обект- Регистрацията на търговския обект се извършва въз основа на наредба, издадена от съответната общинска администрация на основание чл.22, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация11. Всяка община издава собствена наредба и има право да дефинира понятието търговски обект по различен начин.


Например според Софийска голяма община “търговски обекти” са:

  • магазини за търговия с хранителни и нехранителни стоки;

  • заведения за обществено хранене;

  • увеселителни заведения;

  • хотели;

  • работилници и ателиета за извършване на комунално-битови услуги;

  • будки и павилиони;

  • сергии и съоръжения за разносна търговска дейност.


А според общинския съвет на община “Самоков” “търговски обекти” по смисъла на Наредба №3 за организацията на търговията, услугите и общественото хранене на територията на общината, са:

  • магазини за търговия с хранителни и нехранителни стоки;

  • заведения за хранене и развлечения;

  • хотели и други средства за настаняване;

  • цехове, работилници и ателиета за производство на стоки и извършване на услуги;

  • будки и павилиони;

  • сергии и съоръжения за разносна търговска дейност;

  • фитнес, каланетика, спортни зали;

  • и други.



5. Получаване на допълнителни разрешения и лицензи в зависимост от вида на обекта:

  • лиценз за търговия с тютюневи изделия;

  • лиценз за търговия с вино, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки;

  • категоризиране на туристическите обекти, като под “туристически обекти” се разбира:

  • хотели и други места за настаняване (мотели, вили, бунгала, туристически ваканционни селища, къмпинги, семейни хотели, частни квартири);

  • заведения за хранене и развлечения (ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници, барове).

  • разрешение за откриване на аптека;

  • разрешение за търговия на едро с лекарства;

  • лицензи за производство, преработване, съхраняване и търговия в страната, внос, износ и транзит, пренасяне и превозване на наркотични вещества и прекурсори;

  • лицензи за туристически дейности: хотелиерство, ресторантьорство, туроператорска дейност, туристическа агентска дейност;

  • разрешение за организиране на хазартни игри: лотарии, томболи, тото, лото, числови лотарийни игри “Бинго” и “Кено”, игри с игрални автомати и други подобни съоръжения, игри на игрални маси в казино и залагания върху резултати от спортни състезания и случайни събития.


Ръководейки се от факта, че предмет на нашето изследване са пречките пред навлизане в бизнеса и източниците на корупция на место ниво, ще разгледаме подробно само лицензионните процедури, администрирани от общинските служби, а именно: процедурите по получаване на лицензи за търговия с тютюневи изделия, вино, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки, както и категоризацията на туристическите обекти.

Останалите пет вида лицензи и разрешения се издават от централни органи на изпълнителната власт като Изпълнителната агенция по лекарствата, Висшия съвет по фармация и Съвета по аптечно дело към Министерство на здравеопазването12, Министерство на търговията и туризма13 и Държавната комисия по хазарта14.



1. Фирмена регистрация на търговеца


Процедурата по фирмена регистрация на търговеца се основава на изискванията на ТЗ, Закона за статистиката и Данъчно процесуалния кодекс. Това е най-бързият и почти безпроблемен етап от започването на бизнес, затова ще го разгледаме малко по-повърхностно от останалите четири. Той се състои от няколко стъпки, които най-ясно и просто могат да бъдат описани със следната схема:




Запазване на име в НСИ Подготовка на документите Фирмено отделение на съда - издаване на

за внасяне в съда решение за вписване в търговския

регистър






Изготвяне на фирмен печат

Необходими документи:

- Копие от съдебното решение







Вписване в регистър БУЛСТАТ

Необходими документи:

- Копие от съдебното решение





Регистрация като осигурител в НОИ

Необходими документи:

- Копие от съдебното решение;

- Копие от удостоверението за регистрация в регистър БУЛСТАТ .








Данъчна регистрация в ТДА

Необходими документи:

- Копие от съдебното решение;

- Копие от удостоверението за регистрация в БУЛСТАТ;

- Декларация за данъчна регистрация.


Формално процедурата изглежда доста проста и рационална, но разгледана малко по-детайлно става ясно, че това не е съвсем вярно. Тук, още на първия етап от започването на бизнес, се очертават следните няколко проблема:


Първо – Институциите, участващи в процеса, се посещават задължително само в посочения ред, като във всяка следваща се оставя или представя копие от документите издадени в предишните. Търговецът, който едновременно с това е и данъкоплатец, изведнъж се превръща в куриер за връзка между отделните звена на държавната администрация.


Преглеждайки нормативната база регулираща процеса не можем да не си зададем следните няколко въпроса:

ü Какъв е смисъла в това, съдебното решение за регистрация на фирмата да се копира N на брой пъти и да се носи от търговеца във всяка държавна институция, толкова пъти, колкото пъти му се налага да поиска услуга от нея. Още повече, че съгласно чл. 5 от ТЗ15 търговският регистър на съда е публичен. Т.е. той е достъпен за справки от всички заинтересувани лица и институции.

ü Какъв е смисъла в това идентификационната карта, удостоверяваща кода по БУЛСТАТ, също да се копира N на брой пъти и да се оставя по едно копие във всяка посетена държавна институция, след като съгласно Закона за статистиката16:


  • Информацията в регистър БУЛСТАТ е публична в частта й, въведена от документите за създаване, съответно за възникване, промяна или прекратяване на субектите.
  • Националният статистически институт осигурява безплатен достъп до публичната информация в регистър БУЛСТАТ на органите на централната и териториалната администрация. Достъпът се осигурява в 3-дневен срок след вписването в БУЛСТАТ;


  • Националният статистически институт осигурява ежедневен безплатен достъп до извършените вписвания в регистър БУЛСТАТ на Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт и на други ведомства, определени с решение на Министерския съвет.

ü Защо отивайки в териториалната данъчна администрация, търговецът трябва да носи копия от съдебното решение, удостоверението за регистрация по БУЛСТАТ и учредителния договор (ако е юридическо лице) като:

  • Съгласно ЗАПОВЕД № 1 от 12.01.2000 г. за реда и условията за данъчна регистрация17 към декларацията за данъчна регистрация се прилага само копие от съдебното решение за вписване;

  • Следващият въпрос е защо изобщо трябва да се представя копие от съдебното решение, като съгласно Данъчно процесуалния кодекс (ДПК)18:

  • Данъчните органи получават безплатна информация от съдебните и публичните регистри за данъчните субекти, включително и за тези данъчни субекти, чиято регистрация е заличена;

  • Съдилищата и общините, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националният статистически институт и Министерството на вътрешните работи предоставят на данъчната администрация наличната и необходима информация за поддържане на регистъра безплатно.

Второ - След приключване на фирмената регистрация търговецът получава три различни идентификационни номера19, с които той се легитимира пред останалия свят. ДПК постановява, че данъчният номер на лицата, включени в регистъра БУЛСТАТ, е кодът по БУЛСТАТ.20 В § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на същия кодекс, обаче, се казва, че “При достигане на пълно съответствие между регистъра на БУЛСТАТ и данъчния регистър данъчните субекти се индивидуализират чрез Единен идентификационен код (ЕИК). До постигането на пълно съответствие се използва задължително и данъчният номер.” Очевидно към 30.09.2000 година все още не е достигнато пълно съответствие и данъчният номер продължава да бъде различен от идентификационния код по БУЛСТАТ. Достигането на такова пълно съответствие не може да се очаква в обозримо бъдеще по няколко причини:


  1. Никъде в закона за статистиката не е дефинирано понятието “пълно съответствие”;

  2. Във въпросния § 5 не са посочени нито срокове, нито институции21 отговорни за достигане на пълното съответствие, което означава, че проблемът скоро няма да бъде поставен на дневен ред;

  3. Вземайки предвид и сравнявайки характера и обема информация, изисквани от новата декларацията за данъчна регистрация22 и чл. 33 от Закона за статистиката23 (отнасящ се за информацията вписвана в регистър БУЛСТАТ), става ясно, че подобно “пълно съответствие” очевидно не е приоритет за Главна Данъчна Дирекция към МФ24.


Социологическите проучвания, проведени от ИПИ, показват, че през 1996 година за фирмена регистрация са били необходими средно 22 дни25, а през 2000 година са необходими средно: за София 30 дни, за големия окръжен град 20 дни, а за малкия град 10 дни.26


Данните от проведените интервюта показват, че проблемите през този първи етап не представляват непреодолима пречка пред навлизането в бизнеса, но са източник на транзакционни разходи за фирмите и могат да бъдат решени чрез изграждане на компютърна мрежа между отделните звена на държавната администрация, което ще осигури лесен и бърз достъп до публичните регистри. От опит знаем обаче, че ако това не се съчетае с въвеждането на нормативен акт, забраняващ на администрацията да изисква от частни лица информация, която последните вече са предоставили на други държавни институции и публични регистри, компютъризацията няма да помогне много.


2. Одобряване на проектите, получаване на разрешение за строеж или преустройство, извършване на строителни работи

Процедурите по одобряване на проектите, получаване на разрешение за строеж или преустройство и извършване на самата строителна дейност са правно регламентирани в глава пета, шеста и единадесета на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ) и са задължителни за всички предприемачи, които ще извършват строеж или преустройство на работните си помещения.



Съгласно чл. 219 и чл. 220 от ППЗТСУ идейните, работните и техническите архитектурни проекти подлежат на съгласуване и одобрение от главния архитект на общината въз основа на решение на архитектурно-градоустройствената комисия. Проектите се одобряват след представяне на:

1. Документи за собственост, включително и документи за уредени сметки по регулация, ако е необходимо;

2. Скица (виза) за проучване и проектиране – копие от действащия подробен градоустройствен план, издадено от главния архитект на общината или упълномощено от него длъжностно лице, в която се указват всички необходими точни мерки, коти, разстояния и условия;


  1. Три копия от проекта, който съдържа най-малко:

  • архитектурна част;

  • конструктивна част;

  • трасировъчен план и вертикална планировка;

  • необходимите проектни части на инсталациите, без които строежът не може да се ползва по предназначение;

  • проект за организация и изпълнение на строителството, ако е необходимо;

  • както и технологична част за строежите, в които се предвижда производствена или друга технология.

Всяка част включва обяснителна записка, чертежи и изчисления, изработени и подписани от правоспособни архитекти и инженери27 и се съгласува от компетентните органи на техническата служба на общината;

  1. Документацията по съгласуването на проектите (съгласувателни писма и становища) от компетентните органи, които са:

  • органите по опазване на околната среда, които издават решение - за строежите, за които се изисква оценка на въздействието върху околната среда съгласно Закона за опазване на околната среда;

  • органите на санитарния контрол, които “издават хигиенна оценка” на строежа;
  • органите на Националната служба за противопожарна охрана, които “издават оценка“ за противопожарната осигуреност на строежа;


  • органите на Държавния технически надзор към Комитета по стандартизация и метрология28 за техническата обезопасеност и надеждност на подлежащите на държавен технически надзор съоръжения с повишена степен на опасност за строежите, в които се предвиждат такива съоръжения;

  • специализираните органи на министерствата и другите ведомства, които са оправомощени с нормативен акт да съгласуват проектите на определени видове строежи;

  • специализираните органи на Министерството на регионалното развитие и благоустройството - за строежите в свлачищни райони.

5. Необходимите в зависимост от вида, спецификата и местоположението на строежа разрешения от съответните служби за ползване на вода за питейни, производствени и противопожарни нужди, за изпускане на отпадъчни води, за ползване на електроенергия, за съобщителни връзки, за топлинна енергия, за газоснабдяване, за изграждане на отклонения от републиканската пътна или железопътна мрежа и др., които се изискват с нормативен акт;

6. Заключение на държавната експертиза - за строежите, за които се изисква такава експертиза.

Представените проекти се разглеждат от архитектурно-градоустройствената комисия, а за “сгради и постройки” до два етажа с разгъната застроена площ до 300 м2 разглеждането може да се извърши по служебен ред от общинската техническа служба. При установяване на нарушения и отклонения от закона, правилника и нормите, проектите се връщат за преработване. Преработените проекти се разглеждат и одобряват по същия ред. Срокът за одобряване на проектите е един месец от датата на внасянето им, като в него не се включва времето, през което проектите са върнати за извършване на промени по законосъобразност. В случай на отказ да се одобри проекта, инвеститорът се уведомява в 7-дневен срок след изтичане на срока за одобряване, като отказ се прави само по законосъобразност и се мотивира с конкретно посочване на причините. Одобрените проекти и отказите за одобрение подлежат на обжалване пред Дирекцията за национален строителен контрол в 14-дневен срок от съобщението за издаването им. Всички части на одобрения проект се подпечатват.



Въз основа на одобрените проекти се започва процедурата по издаване на разрешение за строеж. Съгласно чл. 224 от ППЗТСУ строителни работи в страната се извършват само въз основа на разрешение за строеж, издадено от главния архитект на общината29. Разрешението за строеж се издава по писмено заявление на собственика или упълномощено от него лице, което се подава до общинската техническа служба и се придружава от всички по-горе изброени и вече представени веднъж при одобряването на проектите документи. В разрешението за строеж се вписват всички фактически и правни основания за издаването му, условията, свързани с изпълнението на строежа, включително премахването на сградите без режим на застрояване, както и възможността да останат до завършването на строежа или за срока на временното им запазване. Одобрените проекти съставляват неразделна част от разрешението за строеж.

Оригиналът на разрешението за строеж се съхранява безсрочно в архива на техническата служба на общината, която го е издала. Към него се прилага заверено копие от одобрения проект, който заедно с екзекутивната документация също се съхраняват безсрочно в техническата служба на общината.


След получаване на разрешението за строеж собственикът на обекта отправя писмено искане до кмета на общината за откриване на строителна площадка. В 7-дневен срок от постъпване на искането определени от кмета длъжностни лица от общинската техническа служба, в присъствието на собственика и на лицето, упражняващо независим строителен надзор, съставят констативен протокол за откриване на строителна площадка. На видно място на строежа се поставя табло с данни за собственика, изпълнителя, вида на строежа, разрешението за строеж и за лицето, упражняващо независим строителен надзор.

В 3-дневен срок от съставяне на протокола за откриване на строителна площадка инвеститорът уведомява териториалната дирекция за строителен контрол за започване на строежа и представя заповедната книга за заверка.


Въз основа на издаденото разрешение за строеж, протокола за откриване на строителна площадка и заверената заповедна книга, длъжностно лице от общинската техническа служба трасира на място строителната линия и съставя протокол с означение на регулационните и нивелетните репери. Протоколът се подписва от собственика, от изпълнителя и от лицето, упражняващо независим строителен надзор. Протоколът за строителна линия се издава задължително в 5-дневен срок от постъпване на искането и се съхранява безсрочно в архива на общинската техническа служба.


При изпълнението на строежа собственикът е длъжен да поиска от техническата служба на общината да се извърши в присъствието на проектантите и лицето, упражняващо независим строителен надзор, проверка на изпълнението на строежа съобразно одобрените проекти, разрешение за строеж и строителна линия при достигане на проектните нива - котлован, цокъл, корниз и било. Проверките се извършват задължително в 3-дневен срок от постъпване на искането в общинската техническа служба. За резултатите от проверките се съставят констативни протоколи, които се подписват от длъжностно лице от общинската техническа служба, собственика, проектантите и от лицето, упражняващо независимия строителен надзор. Констатациите се вписват и в заповедната книга.


Това е в общи линии възможно най-ясното и кратко описание на процедурите по одобряване на проектите, издаване на разрешение за строеж и извършване на самата строителна дейност. След подробното им и внимателно изучаване екипът на ИПИ се опита да намери отговор на следните въпроси:


  • Защо инвеститорът представя едни и същи документи при одобряването на проектите и при искане на разрешение за строеж, като и двете процедури се извършват от органи, които са част от структурата на общината – архитектурно-градоустройствената комисия и техническия отдел.

Съгласно чл. 8 от ППЗТСУ архитектурно-градоустройствената комисия се назначава със заповед на кмета и е съставена най-малко от следните членове:


1. Главният архитект на общината, който е и председател на комисията;

2. Началника на геодезическото звено към общинската техническа служба;

3. Юрисконсулта на общината или друго лице с юридическо образование;

4. Главния инженер на общината;

5. Представител, определен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството;

6. Представител, определен от Съюза на архитектите в България и Камарата на архитектите в България;

7. Представител, определен от Федерацията на научно-техническите дружества и от Строителната камара.

За отделни случаи председателят на комисията може да покани и външни специалисти като членове със съвещателен глас, както и проектанта на одобрения устройствен план за съответната територия и автора на разглеждания проект. За Столичната община и градовете, в които са създадени райони по реда на Закона за административно-териториалното устройство на Република България и Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове, в районите могат да се създават районни архитектурно-градоустройствени комисии.

В същото време съгласно чл. 9 от същия правилник общинската техническа служба, която е подчинена на кмета на общината или на определено от него длъжностно лице, е съставена най-малко от:
1. Главен архитект (с най-малко 3 години трудов стаж по специалността);

2. Главен инженер (с най-малко 3 години трудов стаж по специалността);

3. Геодезическо звено;

4. Участъкови архитекти или техници;

5. Инженер или група инженери;

6. Деловодство.

При градове с вътрешно райониране могат да се създават районни технически служби със същия състав и с функции, определени от общинския съвет.

От структурата на двата органа се вижда наличието на приблизително 50% припокриване на състава - трима от членовете на единия орган (от общо 7) участват и в другия (съставен от общо 6 члена).


Какъв е смисъла тогава едни и същи документи да се представят два пъти на едни и същи служители – веднъж в качеството им на членове на комисията и веднъж като представители на технически отдел?


  • Одобряването на проектите и издаването на разрешението за строеж се извършват на базата на едни и същи документи, както стана ясно от почти едни и същи хора. Защо тогава издаването на разрешение за строеж трябва да става след подаване на заявление от страна на инвеститора, като това може да става и по служебен път?




  • Друг подобен парадокс е представянето на копие от скицата (виза) за проучване и проектиране. Визата за проучване и проектиране представлява копие от действащия подробен градоустройствен план, издадено от главния архитект на общината или упълномощено от него длъжностно лице, в която се указват всички необходими точни мерки, коти, разстояния и условия. Т.е. инвеститорът представя на главния архитект копие от документ, издаден от самия главен архитект или упълномощено от него лице?!?

Очевидно законодателят не е предвидил простия вариант да се създаде досие на инвеститора или по-точно на обекта, където да се събира цялата представяна документация и тя да се ползва от всички общински служби.


Това са в общи линии въпросите,свързани със законовата рамка, на този етап от стартирането на бизнес в България. Нека видим какво се случва на практика.


В следствие на проведените интервюта с предприемачи от трите града и след анализ на събраната информация получена в общините, екипът успя да идентифицира следните няколко проблема:


- Първият много важен проблем, който се наблюдава и при останалите етапи на стартиране на бизнес е достъпът до информация какво точно и в какъв вид трябва да бъде направено.

В наблюдаваните общини има два подхода:
  • Единият от тях е изработване на писмени инструкции, които или са залепени на стената или могат да бъдат получени при поискване;


  • Другият е получаване на информация само при поискване.

Първият подход е характерен за софийските общини, а вторият за общините в по-малките градове.

Това да има писмени указания е добра идея стига те да са изчерпателни и ясни, и да не съдържат изрази от типа на “и т.н.” и “и други в зависимост от вида на обекта”.


Има четири възможни начина да бъде получено копие от тези писмени указания за района на София:

а) при поискване от служител на общината – ако обаче отговарящият за това служител е в почивка, в болнични или с две думи не е на работното си място, се преминава към вариант “б”;

б) като се препишат залепените на стената копия – те обаче представляват приблизително два листа, така че обикновено се предпочита вариант “в”;

в) като залепените на стената образци внимателно се отлепят и се копират на близкия ксерокс – ако там обаче има някакъв проблем и той не работи се стига до последния вариант, а именно:

г) предприемачът напуска сградата на общината с гузна съвест и отлепените образци в джоба.

В по-малките градове информацията може да бъде получена само при поискване.

Разяснения и допълнителна информация могат да се получат и от главния архитект в приемното му време, което за района на София обикновено е три часа седмично и е крайно недостатъчно (Виж таблицата).



следующая страница >>