litceysel.ru
добавить свой файл
1 2 ... 7 8
ПЪРВА ЧАСТ


ГРАЖДАНИНЪТ И ОБЩЕСТВОТО

ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА МЕЖДУ ДВЕТЕ ХИЛЯДОЛЕТИЯ

Макар, че еуфорията от посрещането на третото хилядолетие все още не е заглъхнала, хората вече казват за събитията, станали дори преди няколко години: "Това се случи през миналия двайсети век". Може би това е малко прибързано, защото поне следващите няколко десетилетия неизбежно ще носят товара на наследеното от изминалото столетие. Съвсем нормално е, след като се извърви някакъв етап да се направи равносметка, с което се обяснява огромният интерес към събитията, предшестващи новия милениум и до голяма степен ще определят близкото бъдеще.

Оценките, които правят съвременниците за XX век, независимо от липсата на определена историческа дистанция, са многобройни, но по своя характер твърде противоречиви и силно поляризирани. На единия полюс са поставени достиженията, съпътстващи последните сто години, като се подчертава, че никога досега човечеството не е постигнало такива значителни резултати в производството, науката, техниката и културата, при това за толкова кратки срокове. Съвременното общество разполага с нечуван потенциал, откриващ широки перспективи за усъвършенстване на човешкия живот и постигане на всеобщ прогрес. Дори и при най-бегъл поглед върху научно-техническото развитие през XX век не е възможно да бъдат пропуснати такива открития като: създаването на реактивния двигател, излизането на човека в Космоса, овладяването на ядреното разпадане и ядрения синтез, радиото и телевизията, въвеждането на микрочипа, възхода на електрониката, кибернетиката и информатиката, световния обмен на информация (Интеренет), развитието на биотехнологиите, генетиката и клонирането на живи организми. Всичко това промени разбирането на човека за света и представите му за възможностите да влияе върху него.

На другия полюс стоят обаче, негативите натрупани през това време, които са причина за определянето на XX век като епоха на жестокости, насилие и мизерия; на кръвопролитни войни, донесли смъртта и страданията на милиони хора; на безразсъдна експлоатация на природата, достигнала до степен да се постави под въпрос самото съществуване на живота на планетата.


В известна степен хората са разочаровани, защото невероятният научно технически прогрес на XX век не само не отговори на очакванията за преодоляване на съществуващите злини, но добави голяма доза несигурност и безпокойството у тях. Вероятно поради тази причина началото на третото хилядолетие се посреща с голяма доза резервираност породена от страховете пред неизвестното бъдеще. Все пак, въпреки скептицизма, в настъпилия нов век има място, ако не за възторг, то поне за умерен оптимизъм. За това има основания, най-малкото, защото човешката цивилизация разполага с огромни ресурси за развитие, а грозящата човечеството повече от пет десетилетия ядрена заплаха, сякаш остана в миналото след края на Студената война през 90-те години на XX век.

Ако се опитаме да потърсим най-характерното и запомнящото се през последното столетие, което да определя неговия облик, колкото и странно да изглежда, това няма да бъдат научно-техническите достижения, колкото и да са впечатляващи. През същото време се заражда нещо много по-забележително и чието влияние ще се чувства поне, през следващите няколко десетилетия. Този

10

феномен, колкото и нееднозначно да е отношението към него, е глобализацията. Може би най-точно днешната ситуация е представена от авторите на "Оксофордска история на 20 век" (2000): "XX век започва с

парадоксално съчетание на надежда и страхове Днес векът приключва в

същата парадоксална атмосфера, но с една съществена разлика. Докато преди сто години надеждите и страховете са били ограничени до индустиализираните общества на Запад, днес те са глобални".

Нещо повече, днес глобализацията е толкова значима и всепроникваща във всички области на живота, че това дава основание на някои да определят динамичните и мащабни процеси, обхващащи планетата, като Първа глобална революция (А.Кинг, Б. Шнайдер, 1992). Тъкмо заради тези обстоятелства през втората половина на XX век, човекът за първи път в своята история започва да си задава с безпокойство и отговорност въпроси за дълговременните последици от своята дейност. За значението на глобализацията говори и факта, че тогава започва своето развитие глобалистиката — специална научна област, която изследва тази проблематика.


Още в началото на миналия век започват да се забелязват някои тенденции, които надхвърлят рамките на отделните държави и континенти. При по-широко разбиране на термина, дори се приема, че проявите на глобализация са познати далеч назад в историята, например разпространението на някои религии, създаването на световните империи, разпространението на епидемиии и др. (М. Картон, С. Тавил, 1997). Една такава интерпретация се дължи на приемането на термина световен, като отнасящ се за цялата Земя. Такова тълкуване само по себе си е правилно, ако става дума за нашата съвременност, но не може да се отнася за онези далечни времена, защото употребата на световен, дори и през XIX в., е използвана единствено по отношение на Европа и Сев. Америка.

Така или иначе, никой не оспорва, че сериозно внимание на глобалните проблеми започва да се обръща през 60-те години на XX век. Първите задълбочени изследвания се свързват с дейността на Римския клуб, основан през 1968 година, който възприема термина световна проблематика за обозначаване на тези явления.

Римският клуб си поставя за цел да съдейства за разрешаването на макропроблемите на съвременното общество, разглеждани в тяхното единство и взаимодействие. Неговият основател А. Печеи твърди, че последиците от развитието на производството, науката и техниката е достигнало такова ниво, което променя и застрашава съществено, не само условията на живот на планетата, но и самото качество човек. Изходът от тази катастрофална ситуация А. Печеи вижда в овладяването на самоунищожителната и безразсъдна дейност чрез усъвършенстването и преобразуването на самия човек и неговите ценности.

Римският клуб подготвя множество доклади, привличайки за автори световноизвестни специалисти, които са посветени на различни аспекти на глобалните проблеми на човечеството. В тях се отправят тревожни предупреждения към световните лидери и обществеността за бъдещето на планетата и цивилизацията, застрашени от безогледната експлоатация на земните ресурси и непредвидимите последици от нарушеното равновесие между природата и човека. Същевременно в докладите се предлагат, алтернативни решения, които показват ясно, че съществуват възможности да се избегнат фаталните последици от неразумното поведение на хората.


11

Съвсем естествено е, преди да се разгледат многоликите прояви на глобализацията, да се уточни терминологията, с която се борави поради съществуващата употреба на доста и близки по съдържание, но не тъждествени понятия. Така например често се използва глобален, глобализация, планетарен, световен и техни съчетания с други термини като - световен проблем, глобална система, глобален подход, световен ред. Не са редки случаите, когато в ролята на техни синоними се употребяват интегрален, универсален, интеграция, унификация и пр. Всичко това затруднява ориентацията в и без друго сложната проблематика.

Етимологията на термина глобален е свързана с латинския език, където означава цял, взет изцяло, общ. В този смисъл глобален може да се разбира като качество, с което се характеризира нещо цялостно с присъщите му части и създадените взаимоотношения между тях.

При употребата на термина глобален по отношение на земните мащаби се приема, че става дума за такъв обхват и значимост, който засягат цялата Земя, където се осъществява човешката жизнена дейност. Това обяснява случаите, когато наред с глобален се използват термините планетарен и световен, т.е. отнасящи се до цялата планета и целия свят.

Същевременно терминът глобален се мисли във връзка с неговата противоположност - локален, т.е., който се отнася до местоположението на нещо и неговата значимост в рамките на цялото. Направените пояснения показват погрешността на отъждествяването на глобален и световен извън съвременния контекст. Такъв е споменатия no-горе случай, в който се твърди, че глобализацията е нещо познато преди XX век. Световен се отъждествява с глобален, но в същото време, по същество световен се заменя с локален, доколкото тогавашния индустриализирай свят на човека е бил с далеч по-ограничени размери (Европа и Сев. Америка) в сравнение със съвременния.


Въпреки различните нюанси, глобализацията в крайна сметка се определя като процес, който променя статуса на нещо от локален към глобален, т.е. локалното губи своя ограничен обхват и значимост, добивайки ново качество - глобалност. Това се случва с редица явления, които първоначално имат локален размер и значимост например замърсяването с отпадъци от индустрията, увеличаването на COi е в атмосферата и др., но постепенно се разрастват до мащабите на глобалното. В този смисъл няма причина да не се съгласим с разбирането, че глобализацията е "процес на трансформации под различни форми" (Т. Митри, 1997).

В някои случаи термина глобален се асоциира с интегрален и интеграция. Това не е случайно, доколкото процесите на интеграция в наше време, особено в икономиката и технологиите, са едни от най-мощните фактори за глобализацията на света. Все пак, докато при интеграцията визията е към характера на връзките между елементите, които изграждат целостта, то при глобалното насочеността е върху самата цялост и нейното функциониране. Освен това, не толкова естеството на връзките, а тяхната интензивност и скоростта, с която те се осъществяват характеризират самата глобализация. Донякъде аналогични са случаите, при които интернационализацията се възприема като синоним на глобализацията. Разбира се, нужно е известно уточняване, тъй като е в двата случая може да става дума за обществени процеси, които излизат извън границите на отделните държави, но ако за интернационализация се говори в социалната сфера, то глобализацията е присъща и за природната среда.

12

Едно от най-често срещаните съчетания на термина глобален е с понятието система. Под глобална система се има предвид, че света, мислим като цяло, е изграден от елементи (подсистеми), които се подчиняват на определени правила и закономерности. Традицията за възприемане на света като сложна система включва три негови основни компонента: природа - човек -общество. Глобализацията, която XX век донесе на човечеството прибавя още един елемент - технологията, с което съвременната глобална система добива следния вид: природа - човек - общество - технология. Разбира се технологията не е непозната на предишните епохи. От средата на изминалото столетие обаче, именно тя, в следствие на небивалите научни постижения, е главния фактор и катализатор на глобализацията. Вътре в тази система, наричана още тотална система (А. Печеи), всеки един от нейните елементи въздейства върху останалите, но и самия той търпи тяхното влияние. Ето защо елементите не могат да се разглеждат изолирано, сами за себе си, а само в контекста на системата, в която са включени и на връзките, които осъществяват помежду си.


Казаното дотук дава възможност да се направи опит за по-пълно определяне на термините глобален и глобализация.

Под глобален се разбира нещо, което по своята значимост оказва влияние върху сегашното състояние и бъдещето на целия свят, а по своя обхват се разпростира върху цялата планета или поне върху по-голяма част от нея.

Най-често терминът глобален се използва за характеризиране и оценка на причинените от бурното развитие на научно-техническия напредък глобални проблеми на човечеството. Те носят разгледаните вече общи особености на глобалното, като се подчертават техните антропогенни и социални корени, за да бъдат разграничени от една друга група проблеми, определяни също като глобални, но не зависят от волята и желанията на хората, например гравитацията, земния климат и др. При анализа на всеки един от глобалните проблеми се изтъква още, че в основата им лежи някакъв конфликт, дължащ се или на различно разбиране за причините, които ги пораждат, или на различно виждане за целите, средствата, пътищата и ценностите, които се предпочитат, за да се достигне до желан резултат от тяхното решаване.

Глобализацията е резултат от човешката дейност, т.е. има антропогенен произход, а по своята същност и характер е социално явление, поради което в повечето случаи тя се разглежда през призмата на хуманитаристиката. Глобализацията поражда проблеми, надхвърлящи границите на отделните държави, които не могат да бъдат решени от една или няколко страни, а изискват обединяването на усилията и волята на цялото човечество.

От гледна точка на хронологията, глобализацията се появява като "продукт" на двадесетото столетие и е един вид негова емблематична характеристика. Същевременно проблемите, които се описват като глобални не могат да бъдат решени с еднократни действия, а тяхната продължителност може да засегне няколко поколения.

В края на краищата, днес ние сме свидетели как глобализацията се превръща от трудно забележима тенденция, зародила се през XX век, в движеща сила на епохата, бележеща навлизането в третото хилядолетие. Глобализацията обхваща "целият свят от човешки същества като мигновена и постоянна реалност" (Р. Дарендорф, 2000). Тя е свързана с множество явления, пораждащи нееднозначни последствия, от които по един или друг начин зависи нашето бъдеще.


13

Оценките, с които се съпровожда изследването на глобализацията се разделят на две. От една страна, на нея се гледа като на враждебна сила, заплашваща съществуването на живота на планетата, а от друга се приема за източник на колосални възможности за човешки напредък и прогрес.

Резултатите от глобализацията се измерват най-вече с интеграцията на световната икономика, с промените в организацията на обществото и на начина на живот на хората. С други думи глобализацията води до появата на ново качество на съвременната социална система, определяна като постиндустриално, информационно, глобално общество, което често се оприличава с популярната метафора "глобално село". В посочените характеристики на преден план изпъкват източниците на развитие, сред които водеща роля играят икономиката, основаваща се на съвременните високи технологии и особено на електрониката и информатиката.

За да се разбере по-ясно и по-пълно състоянието на обществото, което едва прекрачи прага на XXI век, не е достатъчно само да се направи теоретичен анализ на основните понятия и термини, с които то се описва. Картината на съвременността може да се уплътни и оживи, ако се добави пъстротата на многобройните събития, в които се заражда самата глобализация.

Доколкото се приема, че 90-те години на XX век, не просто бележат неговия край, а в тях се долавят отчетливо тенденциите, трасиращи пътищата за развитие през XXI век, си струва да се направи един, макар и бегъл, преглед върху най-впечатляващите събития през този период. Още повече, че те представляват своеобразна визитна картичка на най-динамичното столетие от човешката история.

По повод смъртта на Уелската принцеса Даяна през 1997 година и последвалата реакция от страна на световната общественост, английският историк проф. У. Р. Луис (2000) отбелязва едно твърде показателно обстоятелство - планетарният отзвук, който получава събитието. Това, според него свидетелства за формирането на "интегрирана глобална култура" и известява за зараждането на прояви на човешко съчувствие и солидарност от планетарен мащаб. Тази констатация се потвърждава от отношението на света и към други трагични инциденти, като атентата в Оклахома Сити, САЩ (1995), катастрофата с руската атомна подводница "Курск" (1999 г.) и пр. Такива прояви говорят, че хората постепенно разбират своята взаимна свързаност и осъзнават, че света днес вече не е същият.


Събитията, наложили своя отпечатък върху края на XX век са разнообразни и нееднозначни, а техния брой е твърде голям, за да бъдат представени цялостно. Добра база за подбор и оценки на някой от тях е цитираната вече "Оксфордска история на 20 век", в която нейните автори правят обстоен преглед по региони на случилото се през миналото столетие.

За Европа, а и за света, събитие номер едно безспорно е краха на комунистическото управление в СССР и страните от централната и източната част на континента, символично отбелязан с разрушаването на Берлинската стена през 1989 година. Обединяването на Германия, въвеждането на еврото, стъпките, които се предприемат за разширяване на Европейския съюз и НАТО са само част от жалоните към бъдещата обединена демократична Европа "от Атлантика до Урал". За съжаление не всичко върви гладко - войните на територията на бивша Югославия все още не са затихнали, а въоръжената намеса на НАТО в този регион не се оказва особено ефикасна. Центробежните

14

сили на национализма, фанатизма, ксенофобията подхранват напрежение и безпокойство не само на Балканите, но и в други страни на Европа.

В Западното полукълбо, по времето на двата президентски мандата на Б. Клинтън, САЩ постигат изключително високи икономически резултати в историята на цяло поколение. САЩ останаха единствения признат световен лидер, но това ги натоварва с огромна отговорност, която едва ли са готови и искат да носят. Освен това вътрешните проблеми, включително насилието и тероризма, доста ангажират вниманието на американското общество. За най-важно събитие в региона се приема сключеното между САЩ, Канада и Мексико Северноатлантическо споразумение за свободна търговия (НАФТА). Този договор е само един от многото примери в подкрепа на преценката за глобализация на света, още повече, че амбициите на организацията предвиждат включване на още страни от двете Америки.

Войната в Залива, известна под името "Пустинна буря" (1991), която САЩ и неговите западни съюзници водиха срещу Ирак, показа тяхната мощ, но не може да се твърди, че изпълни докрай целите си. Въпреки това , този конфликт остава един от най-мащабните, не само в региона, но и в света, поради голямо число войници, които взеха участие и особено използването на свръхмодерна техника. Опитите за сключване на мир между израелци и палестинци имат променлив успех. Убийството на министър председателя на Израел И. Рабин (1995), сравнявано с това на американския президента Дж. Кенеди обаче, отдалечи чувствително решаването на конфликта в Близкия изток. В наши дни той продължава да се изостря от непрекъснатите военни сблъсъци и терористични действия, подклаждани и от двете страни.


Най-значимото на Африканският континент е премахването на апартейда в република Южна Африка, която под ръководството на своя първи чернокож президент, Н. Мандела (1994), полага началото на своята демократизация. Все пак, като цяло държавите в Африка, отхвърлили колониализма през XX век, си остават най-яркия пример за задълбочаващата се пропаст между бедността и богатството в света, за изостряне на противоречията между Севера и Юга.

Сред най-драматичните събития в Азия се нарежда финансовата криза поразила, т. нар."азиатски тигри", или "азиатски дракони" (Тайланд, Филипините, Индонезия, Малайзия и др.) през 1997 година. Великобритания върна Хонконг на Китай, който запазва комунистическата си идеология, но бележи впечатляващ стопански скок, модернизирайки своята икономика. Новите технологии утвърждават Япония като икономическа суперсила и я превръщат в един от трите центъра, управляващи световното развитие.

Изброените събития показват няколко неща: първо - всички те засягат по един или друг начин сигурността на планетата; второ - потвърждават, че света се променя, при това твърде динамично; трето - зад тях прозира сянката на глобализацията.

На този фон ясно се очертава една тенденция, която оформя облика на съвременното обществено устройство, а нейното разпространение до голяма степен също се определя глобализацията. Става дума за демократизацията, която набира сила чрез цялото изминало столетие, но е особено мощна след края на Студената война. Наред с демократизирането на живота в отделните държави, идеите на демокрацията и зачитането на човешките права се утвърждават като водещи принципи в международните отношения. Това е повод да се твърди, че демокрацията "бележи своя безпрецедентен триумф през XX век". (Р. Дал, 1999). Прогнозите за нейното бъдеще през настоящото

15

столетие са придружени с известни уговорки и предпазливост, защото демокрацията се изправя пред редица нови предизвикателства, с които трябва да се справи. Както справедливо отбелязва американския политолог П. Кенън (1995), "демокрацията не е нещо, с което разполагаме, а е нещо, за което трябва да се борим".


Както беше изтъкнато, съвременният свят функционира като динамична система, т.е. една цялост, съставена от взаимодействащи си и взаимосвързани елементи (материални обекти, хора, държави, духовни ценности), които се намират в непрекъснато движение и изменение, подчинявайки се на определени правила и закони. Това означава, че към нея трудно може да се приложи класическото разбиране за причина и следствие, тъй като от следствието се пораждат множество причини,от които произтичат нови следствия и т.н. По такъв начин едно събитие се разгръща толкова многообразно, понякога дори неочаквано, че е трудно да бъде обхванато и предвидено изцяло. В този сложно устроен свят, става все по-необходимо да се изследват множество фактори, които влияят върху насоката на неговото развитие и да се правят прогнози с различна дълготрайност, целящи да се осъществява контрол върху глобалните промени. Освен това, трябва да се има предвид, че в глобалната система може да съществуват и скрити, незабележими на първо време връзки, които правят прогнозите доста условни и хипотетични.

Многобройните взаимозависимости, в които днешния човек е включен, изграждат няколко относително особени системи, едновременно пораждащи и понасящи натиска на глобализацията. Това са политическата, икономическата, технологическата и екологическата глобална система.

Политическа система

Главните компоненти, от които се състои политическата система са националните държави. В традиционните междудържавни отношения взаимодействието им се регулира, в крайна сметка, от задачи, обусловени от определени национални интереси и идеали. Такъв тип отношения са доминирани от държавите, разполагащи с повече сила (военна, икономическа и пр.). Основният принцип, от който се ръководят държавите е конкуренцията, а властта и ресурсите, с които те разполагат се използват, за да се запази съществуващото неравенство между тях. Всяка една държава издига в ранг на своята политика, националните си интереси, пренебрегвайки интересите на останалите действащи субекти в международните отношения. Съществуващите съюзи и коалиции също се основават на съответствието с националните интереси на държавите, които ги изграждат. В условията на такава система не съществуват надеждни средства, които да регулират отношенията и всяка държава използва, според възможностите си, сила или заплаха, за да отстоява своите приоритети.


Казано накратко, така описаната ситуация е характерна за взаимооношенията между държавите до първата половина на XX век, т.е. до времето, когато започват да се забелязват по-отчетливо признаците на глобализацията.

Повечето от посочените особености на политическата система се запазват, но постепенно започват да променят традиционния си облик, измествани от нови норми и правила в международните отношения. Сред

16

настъпилите промени, които определят климата в съвременната глобална политическа система са:


  1. Преодоляване на двуполюсния модел Изток-Запад, противопоставящ
    две социално-икономически, политически, военни и идеологически системи -
    капиталистическата и комунистическата. През XX век света стана свидетел на
    възхода и гибелта на комунистическия строй, свързан с надеждите и
    разочарованията на милиони човешки същества, живеещи разделено на два
    враждуващи лагера. След края на Студената война се преодоля и конфронтацията
    между водачите на двете противоборстващи си системи - САЩ и СССР, а света
    си отдъхна от грозящата го ядрена заплаха, продължила десетилетия наред.

  2. Поява на нови държави в системата на международните отношения,
    които вече наброяват около двеста. Този процес беше твърде динамичен в
    годините след Втората световна война, когато колониалната система започна да
    се руши. Той продължава и днес, особено след разпадането на комунистическия
    блок. Не рядко раждането на нови държави е съпроводено с изостряне на
    международните отношения, прерастващи във военни сблъсъци, които се
    провокират от изблици на етническа и религиозна нетърпимост, като например
    войните в бивша Югославия. Не по-малко сериозни са и проявите на
    национализма, на сепаратизма и партикуларизма в някои полиетнически
    общества, дори сред страни, представителки на развитата западна демокрация.

    Това показва, че стремежа към съхраняване на суверенитета на националната

    държава си остава крайъгълен камък на днешния международен ред (А. Печеи),
    а национализма все още е така могъщ фактор в международните отношения.


Познатото от периода на Студената война деление на държавите на капиталистически, т.нар. "първи свят", на комунистически или "втори свят" и останалите, съставляващи "третия свят", вече не е приложимо. Разделянето на държавите в световното пространство според: степента на икономическия им просперитет, идейните ориентации по отношение на тяхното политическо устройство и баланса на силите между икономическия и полотическия сектор обаче, продължава да се използва. Тези критерии за подреждане на държавите са твърде динамични, така че правят границите между трите свята доста подвижни. Например страните от бившия комунистически блок, числящи се към "втория свят", претърпяха съществени икономически, политически, социални, идеологически и пр. преобразувания. Техните амбиции са да се развиват по път, който да ги отведе в групата на държавите от "първия свят". Такива възможности има и както казва американския политолог П. Кенън (1995): "Това разделение не е вечно. Страните могат да се придвижват от свят в свят, макар да е необходимо известно време за осъзнаване на промяната". Разбира се, не бива да се пренебрегват и опасностите от рухване на някои от тези държави, а и не само те, в хаоса на "третия свят".

3. Промяна в разпределението на силите и властта, след като СССР
изчезна от картата на света и престана да бъде една от двете суперсили, а САЩ
се превърна в безспорен световен лидер. Макар, че непосредствената опасност
от термоядрена война сякаш вече е отминала, понякога тя напомня за себе си.
Например под многозначителното заглавие на статията "Нова Студена война?"
в сп. "TIME" 7.VI. 1999 г. се прави анализ на китайския ядрен потенциал и
ядрената му програма. Наред с т.нар. ядрени държави (САЩ, Русия, Китай,

Англия, и Франция) има и други, които са способни да произвеждат такова

оръжие (Израел, Аржентина, ЮАР). Съществуват опасения, че е възможно,
неконтролиран достъп до този вид оръжия да получат отделни държави,

17

терористични организации и дори отделни хора, което може да доведе до реални рискови ситуации. Освен това, в света широко е разпространено и се използва огромно количество конвенционални оръжия.

Търговията с оръжие пък носи огромни печалби, а човечеството губи колосални суми за въоръжаване. В някои случаи се стига дори до парадоксални ситуации, когато развиващи се държави (техният дял е 30 % от общите разходи за въоръжаване), най-често от неоколониален тип, които изразходват за оръжие средства, с които фактически, отнемат прехраната на своето население. Икономически силните държави използват оръжейната търговия, за да разширяват сферата на своето влияние и контрол, да налагат собствените си интереси и чрез натиск да увеличават своята мощ и престиж в света. Въпреки установения мир след Втората световна война, на практика въоръжените стълкновения, малки или големи, не са преставали и са взели около 25 млн. жертви. Само през 90-те години на XX век те са повече от 3,2 млн. При това трябва да се има предвид, че повечето от загиналите са сред мирното население (М. Ренър, 1998). Все пак в последно време се наблюдава подчертан стремеж към ограничаване на използването на военна сила за решаване на конфликти. Съществуват редица международни договорености и институции, чрез които става възможно да се регулират международните отношения по мирен път.

4. Многоплановост на съществуващите взаимовръзки, изграждащи
отношенията между държавите. В последните години се чувства усилване на
икономическата, политическата и културната обвързаност между страните и
разширяване на техните контакти на правителствено и неправителствено
равнище. Причините за това са разнообразни, но безспорно те се зараждат в

контекста на глобализацията. Не винаги междудържавното интегриране се

оценява положително, доколкото събужда опасения, при това доста пъти
основателни, за опасност от изпадане в зависимост под някаква форма на едни
държави от други. Такива противоречиви нагласи се срещат дори сред държави
от Европейския съюз. Много по-отчетливо се забелязва обаче, създаването на
редица регионални междудържавни формации, които заменят съществуващите
от времето на Студената война. Оформящите се три световни центъра - САЩ,
Зап. Европа и Япония са преди всичко икономически феномен, но
преследването на политически цели също не им е чуждо. Разнообразяването на
политическите връзки между държавите, освободени от идеологическите
ограничения, бележи преход от хегемонията на суперсилите към един
многомерен и плуралистичен свят, често определян като "нов световен ред".

5. Засилване на влиянието и властта на транснационалните компании
(ТНК), което е породено от интернационализацията на икономиката.
Болшинството от големите ТНК се базират и ръководят от територията на
формиращите се три икономически световни центъра (САЩ, Зап. Европа и
Япония), но тяхната дейност активно се развива по целия свят. Най-характерно
за този аспект на международните отношения е непрекъснатото увеличаване на
делът от световната икономика, контролиран от ТНК. Същото може да се каже
и за активността на транснационалните банки. Резултатите от дейността на най-
големите ТНК са по-големи от тези на цели държави като Дания или Австрия.

Концентрацията на ресурси и икономическа власт стимулира развитието и модернизацията на производството в съответствие с достиженията на новите технологии, улеснява търговията и потреблението, а в същото време води до повишаване на благосъстоянието на държавите и техните граждани. Всичко това променя начина на живот на съвременното общество, което се определя

18

като консуматорско и потребителско, поне що се отнася до страните от т. нар. "първи свят". От друга страна обаче, налице е опасно нарушаване на съществуващата структура на разпределението на доходите в отделните общества и задълбочаване на пропастта между бедни и богати в световен мащаб. Тези диспропорции са източник на напрежение, с потенциал да пораждат политически, социални и културни конфликти.


В последното десетилетие на XX век се забелязва нарастване на политическото влияние на ТНК и транснационалните банки, пропорционално на увеличаването на тяхната роля в световната икономика, което се обяснява с интересите им, надхвърлящи границите на държавите и континентите. Точно в това се коренят причините за противоречията между доминиращата роля на националните държави в глобалната политическа система и развитието на международните корпорации, за които националните граници вече са отеснели. Макар и нееднозначно интерпретирани, позициите на ТНК в съвременната икономика и политика, основаващи се на огромния им потенциал и ресурси, позволяват на международната общественост да постави на обсъждане въпроса за разширяване на тяхното участие в решаването на жизнено важни проблеми за човечеството. Пример за това са срещите на страните от Г-8 или годишните срещи в Давос (Швейцария) на Световния икономически форум, където се събират не само ръководителите на най-мощните ТНК, но също така представители на световния политически и интелектуален елит.


  1. Нарастване ролята на неправителствените организации (НПО) в
    международните отношения, произтичащо от демократизирането на
    обществения живот. Броят на НПО нараства не просто количествено, те все
    повече се превръщат във важен фактор за формирането на гражданското
    общество в национален и световен мащаб. НПО се приемат като решаващ
    партньор в работата на международните институции, в т.ч. на Организацията на
    обединените нации. Независимо, че не винаги са ясни политическите им
    ориентации и интересите, които стоят за по-големите от тях, НПО повишават
    своето влияние в сферите на икономиката, социалната политика, услугите,
    културата и човешките ценности. Чрез своята дейност някои НПО вече оказват
    въздействане дори върху транснационалните корпорации. Представителите на
    неправителствения сектор активно съдействат за утвърждаването на

    принципите на демокрацията и човешките права, особено в страните от бившия

    комунистически блок. НПО предприемат множество инициативи и са сред най-
    дейните участници при обсъждането и набелязването на мерки,
    противодействащи на неблагоприятните последици от глобализацията на света -
    предимно при подпомагане на мирни инициативи и борбата за разоръжаване,
    екология, защита на правата на човека, оказване на хуманитарни помощ при
    природни бедствия, аварии и др.


  2. Поява на нови международни проблеми, които от локални започват да
    придобиват глобално измерения в контекста на световната политическа
    система. Макар че националните държави, както беше изтъкнато, са сред най-
    значимите действащи лица на глобалната политическа сцена, те съвсем не са
    единствените. Растящата с невероятни темпове роля на електронните средства
    за информация, които работят двадесет и четири часа в денонощие и триста
    шейсет и пет дни годишно, се изразява не само в отразяването на световните
    събития, но също така в активното въздействие, което оказват върху тяхното
    развитие. Осезателно започват да се чувстват първите признаци на
    формиращото се глобално гражданско общество, представящо интересите на

19

различните слоеве и групи от земното население. Чрез него общественото мнение, подкрепено от медиите, налага своя отпечатък върху международните политически събития. Сложността на международните отношения изисква прилагането на общоприети правила и механизми, които да ги регулират. Световната общност разполага с множество институции, договорености и стандарти, с които ролята и влиянието на международното право стават все по-авторитетни при решаването на редица проблеми, засягащи човечеството. В това отношение се отбелязва наличието на противоречие между стремежа към ненакърнимост на суверенитета на националните държави и потребността от създаване на наднационален ред в международните отношения, или както все по-често го наричат нов световен ред. Вероятно XXI век, в който света навлезе ще определи отговорът за развоя на тези две трудно съвместими тенденции.


В рамките на световната политическа система се глобализират и редица други проблеми:


  • зачитането и спазването на правата на човека;

  • правните и нравствените измерения на информационните технологии;

  • национализмът, фундаментализмът, расизмът;

  • престъпността и тероризмът;

  • наркотрафикът;

  • корупцията.

По тези проблеми се организират редица международни форуми, целящи общо противодействие срещу тяхното разрастване.

През последните години на световната сцена набира сила още едно ново явление свързано с появата на неправителствени движения, които се противопоставят на глобализацията, предимно в икономиката, и нейните последици. Тяхната активност впечатлява, особено в случаите, когато се провеждат т.нар. "срещи на върха". Трудно е да се прогнозира някакъв дългосрочен ефект от техните, понякога твърде агресивни действия, които имат засега повече емоционален характер, предизвикват повече удивление и неразбиране, а същевременно пораждат съмнения за екстравагантност у техните привърженици.



следующая страница >>